Днес аз съм щастлив и се чувствам така, сякаш виждам

" Днес аз съм благополучен и се усещам по този начин, като че ли виждам още веднъж! ". С тези думи незрящият столичанин Добри приключва своя роман за положителното, вярата и съпричастността. В всекидневие, изпълнено с дребни и огромни проблеми, неприятни прояви и неправедливости, мъжът споделя прочувствено за своя преживелица, която връща вярата, че положителното е измежду нас, а най-младите го носят в сърцата си.  

Докато се прибирал към дома си в " Люлин ", Добри решил да мине през кварталната аптека. По пътя, пред блок 3, той бил сюрпризиран от детски глас: „ Извинете! Накъде отивате? Имате ли потребност от помощ? “

Това била 9-годишната Ангелинка. Без да се замисли, тя протегнала ръка, водено само от чисто, неподправено предпочитание да помогне. Въпреки че се прибирала изтощена от учебно заведение, Ангелинка придружила Добри до самата аптека, като деликатно държала ръката му.

" Хора! Просълзих се! Това благо детенце, тази почтена, чиста детска душичка се бе отклонила от своя път, с цел да подаде ръка на мен! ", възкликва Добри. Той споделя историята, надявайки се тя да стигне до всички, помогнали момичето да се трансформира в това " вълшебно слънце ", а и за покаже на съгражданите си, че положителното е тук и живее в сърцата на децата.

Добри употребява обществената мрежа, с цел да благодари и на всички тези локални поданици, които през годините са отваряли душите си и са помагали, като отбелязва, че добротворците са мнозина, а бъдещето на квартала е в техните ръце.

" Вие сте бъдещето на Автономна република Люлин, хора!... Със сигурност има и още положителни слънца в нашия квартал! И Ангелинка е пресният и добър образец за това! ", заключава Добри.

Емоционалният роман на мъже не оставя люлинчани равнодушни. За броени часове историята стига до хиляди, като връща вярата на локалните. Оказва се, че вярата постъпката на детето да стигне и до родителите се оправдава. Дама, представяща се за майката на Ангелинка, споделя за продължението в мненията под обявата. Тя отбелязва, че щерка ѝ е била извънредно щастлива от стореното.

" Стигна.. стигна постът ви до нас, и до мен (майка й) и до прелестната и класната госпожа Никифорова, с помощта на различен родител.
Искам да споделя, че когато се прибра, Ани беше на седмото небе, щастлива и подскача, какъв брой добре се усеща от това, че е помогнала. Благодаря ви за прелестната страст, която й дарихте, както и на мен, четейки в този момент този постБлагодаря! ", написа Яна Тодорова.
Тази преживелица е увещание, че добротата е жива — тя е в дребните жестове, в протегнатите ръце, в детските очи.

Вижте и целия прочувствен роман, споделен от Добри Стоянов: 

" Доброто го има! Живо е, и като че ли най-вече се среща в Ж.К. " Люлин “!
Здравейте, скъпи люлинчани!
Измежду многото завист, ненавист, обиди и злободневни постове на тематика дупки, забравени фарове, кой ми спря на мястото, кой кого джасна и така нататък, мисля, че е време за нещо красиво и положително!
Ще ви опиша една преживелица, която ме просълзи! Случи се на мен — вашият незрящ съгражданин Добри, живущ във Ж.К. " Люлин 1 “!
Прибирам се аз към у дома, бях посвършил едно-друго. Реших обаче, преди да се прибера, да се отбия до кварталната аптека „ Субра “, намираща се във „ Фантастико Люлин 1 “.
И по този начин — движа се по тротоара, който е пред блок 003, блокът, намиращ се против „ Фантастико “.
И внезапно, както си вървя, едно слънчево! Миличко! Детско гласче ме пита:
„ Извинете! Накъде отивате? Имате ли потребност от помощ? “
Хора! Просълзих се! Това благо детенце, тази почтена, чиста детска душичка се бе отклонила от своя път, с цел да подаде ръка на мен!
Оказа се, че това е 9-годишната Ангелинка! Тя е ученичка в 3-ти „ Г “ клас на 137. СУ „ Ангел Кънчев “!
Толкова ми се желае постът ми да доближи до нейната майка, класната ѝ или до някой неин непосредствен или другар.
Ангелинка ме хвана за ръка, бе с раница, прибираше се от учебно заведение! Може би изтощена, само че тя пристигна с мен и безусловно ме заведе до самата аптека!
В четвъртък тя има рожден ден — става на 10. Дадох ѝ парички, не бе огромна сума — 5 лв. беше, само че желаех от цялото си създание най-малко мъничко да я развеселявам!
Тя не е предстоящ локал! Тя не е евентуална хулиганка! Не е груба, нито арогантна. Тя е едно красиво люлинско цвете!
Скъпа майчице! Ако си в групата, в случай че припознаеш момиченцето си и себе си, знай, че си родила и основала богатство!
Не украшение. Ангелинка е богатство!
Тя държеше толкоз благо ръката ми със своята детска, чиста ръчичка!
Искрено доста желая да срещна отново това ангелче — него, майка му, класния му началник и всички тези, които са го възпитали и трансформирали в това вълшебно слънце!
Моля сърдечно, който може да ми помогне — знам ли — да популяризира поста до групи на родители и възпитаници в 137-мо учебно заведение или, в случай че някой има концепция кое е момиченцето или майка му, да съобщи тези редове.
Ангелинка! Камена! Надежда Дойчева! Теди Коцев! Всички ангели от „ Люлински донори “!
Вие сте бъдещето на Автономна република Люлин, хора!
Ева Божанска! Антония Петрова! Изброявам хора, които по един или различен метод са озарили живота и дните ми!
Някои виртуално, други персонално, а сигурно има и още положителни слънца в нашия квартал! И Ангелинка е пресният и добър образец за това!
Днес аз съм благополучен и се усещам по този начин, като че ли виждам още веднъж! Истинско благополучие искам и на всеки от вас! "