Днес, 9 април, близки, приятели и почитатели се прощават с

...
Днес, 9 април, близки, приятели и почитатели се прощават с
Коментари Харесай

Сбогуваме се с Михаил Белчев

Днес, 9 април, близки, другари и фенове се простят с артиста, композитор и стихотворец Михаил Белчев. Поклонението ще се състои от 13.00 часа в Народния спектакъл „ Иван Вазов “.

Михаил Белчев умря на 6 април на 79 години.

Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 година в София.

Завършва четвърти курс на Висшия минно-геоложки институт в София, където дружно с Найден Андреев основава на аматьорски начала група „ Пчелите “. През 1972 година се дипломира със компетентност „ Режисура “ и „ Телевизионна постановка “ в Драматическия факултет на театралната академия „ Черкасов “ в Ленинград, Съюз на съветските социалистически републики.

Става известен с първата си записана ария в Българското национално радио - „ Кой София с любов заля “ (1968), по негов текст и музика на Найден Андреев. С нея взе участие в IX Световен фестивал на младежта и студентите в София. През 1969 година, дружно с певицата Емилия Маркова, показва България на интернационален конкурс в Сочи, откъдето се завръща с орден „ Патрис Лумумба “. Същата година получава известност с песента „ Закъснели срещи “ по музика Петър Ступел и текст Петър Караангов, отличена с първа премия на фестивала „ Златният Орфей “, изпълнена в дует с Мария Нейкова. Михаил Белчев приема точно това свое присъединяване за начало на професионалната си кариера.

През 70-те години на ХХ век построява личен жанр като артист, композитор и текстописец. През 1972 година печели втора премия на фестивала „ Златният Орфей “ с песента „ С пламъка на мама “ (в дует с Емилия Лазарова, текст Кирил Масларов). Същата година излиза и първата му дългосвиреща плоча, издадена от „ Балкантон “.
Режисьор е на телевизионни спектакли и филми, измежду които и първия ефирен пантомимен театър „ Кръговрат “. През 1984 година  по негова концепция е квалифициран театър, отдаден на Мерилин Монро по пиесата на Митко Христов. Автор е на музика за театрални постановки и филми. Името му е включено в алманаха „ Кой кой е “ в международната поп музика, издание на „ Кембридж " за 1996/1997 година.
От 2008 до 2013 година е шеф на Столичната библиотека.

В креативната му биография има над 1000 стихове за песни, няколко стихосбирки, три дългосвирещи плочи, издадени от „ Балкантон “, десетки награди от наши и интернационалните състезания. Почти няма български реализатор, който да не е пял ария по негов текст.

Първата ария по негов текст е „ Защо не тичаш, Мария… “. Следват „ Докога? “ по музика на Александър Бръзицов и осъществяване на Нели Рангелова, спечелила две интернационалните оценки - през 1983 година в Братислава „ Сребърна лира “ и в Сопот, Полша, през 1984 година

Сред най-популярните му песни са „ Булевардът “, „ Младостта си отива “, „ Не остарявай обич “, „ Откровение “, „ Приятелство “.

Първият му публикуван албум е „ Къде сте другари “ (1972), следван от „ Двойник “ (1977), „ Преквалификация “ (1987), „ Човек за прегръщане “ с песни по негови стихове (1994), „ Късна обич “ (1996), „ Мила моя “ (2000) и други

Автор е на стихосбирките „ По първи петли “ (1987), „ Човек за прегръщане “ (1994), „ Не всичко е пари, приятелю “ (1997), „ Поезия “ (2000 - 2001), „ Поезия/Poesie “ (2001, билингва на италиански).

През годините е работил с композиторите Александър Бръзицов, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян. Негови песни са част от репертоара на едни от най-изявените български реализатори, измежду които Йорданка Христова, Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, дует „ Ритон “, братя Аргирови, както и групите ФСБ, „ Сигнал “, „ Тоника “ и „ Тоника Сухопътни войски “.
През 2024 година излезе книгата му „ Все по-близо до ангела ". През март м.г. Белчев представи автобиографичната си книга „ Ти ме повика, живот “.

През годините Михаил Белчев е почетен с голям брой награди. 
Източник: lupa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР