Пропаганден слънчев текст: Сбогом „Ты меня уважаешь, сука?“, Митр...
Днес, 8 юли, вторник, им се постанова да ги употребяват. С омерзение. Да им е сладко! Всъщност – горчиво. Те си избраха менюто. Вторникът им е черен.
В историята понятието „ черен вторник “ има свое непокътнато място.
На 29 октомври 1929 година фондовата борса в Съединени американски щати се срутва. Настъпва суматоха. Фирми и вложители напущат пазара. Последиците са известни като „ Голямата меланхолия “.
На 11 септември, вторник, 2001 година терористи сринаха Световния търговски център в Ню Йорк. Тероризмът нанесе ужасна рана на демокрацията.
Ленин подписва декретът за начало на „ аления гнет “ в първи вторник на септември 1918 година Започва разправата с „ класовия зложелател “ и „ враговете на народа “. Загиват милиони жители на новата руска власт – и до момента не се знае точният брой.
На 24 декември 1991 година вечерта в Москва е взето решението за оповестяване края на Съюз на съветските социалистически републики. На идващия ден аленото знаме със сърпа и чука е свалено от Кремъл. На 26 Горбачов публично известява света разпускането на Съветския съюз. За едни това е денят на свободата, за други – „ черен вторник “ и завършек на комунизма.
Следва различен „ черен вторник “ за руснаците. На 11 октомври 1994 година съветската рубла се срутва до 3926 рубли за 1 $. Икономиката на Русия изпада в колапс.
Същият „ черен вторник “ се повтаря на 16 декември 2014 година, когато настава валутна рецесия в Русия. Кремъл упреква Запада, само че руснаците са наясно, че отговорни са корупцията измежду ръководството. Следват всеобщи митинги и грубо полицейско принуждение.
Днес крайните български русофили, съветофили и путинофили са в печал. България си взима довиждане с последните илюзии, че сърпа и чука, алената петолъчка, чичко Сталин и чичко Вова ще ни гушнат в прегръдката си. Раздялата с „ руский мир “ къса сърцата на „ копейките “, които дадоха всичко от себе си да се спънем по европейския път и да свърнем към нужниците на двора, москвичите, пиянското „ Ты меня уважаешь, сука “ и „ дружба от епохи за епохи “…
Митрофанова гълта цялостни шепи мента, глог и валериан след получената гневна шифрограма от Москва и гледа да е по-далеч от прозореца...
Патриарх Даниил в кой ли мрачен ъгъл набира с треперещи пръсти телефона на полк. Гундяев, по разпореждане съветски патриарх Кирил, с цел да рапортува ситуацията...
И президентът Радев е в неприятно въодушевление. Ще си го изкара на американските F-16. Но към този момент нищо не е същото.
Няма връщане обратно.
Еврозоната не е райска градина, нито благотворителен банкомат. Образование, труд и пот – това единствено ще ни води в зоната на благополучието. Това е и оръжието против русоробските партии, които тровят обществото. Това е мощният мотив против прокремълския български президент Радев.
Да им отговорим с думите на Джак Уорнър, основател на една от най-големите кино компании в света: „ Не желая просто през днешния ден да е добре. Искам да е един прелестен вторник “. Такъв е днешният за доста българи.
Още по-приятно за ухото звучи Марк Твен с неговото: „ Вторник е един превъзходен ден да се отървем от боклука “.
Колко настоящо!
Днес не е нито Коледа, с цел да чакаме чудеса. Нито Великден, с цел да честваме възкресението Христово. Но е нашият вторник, в който вършим значима крачка напред.
На 19 февруари 1872 година Дякона се обръща към новоприетите членове на организацията: „ Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах наличието му. Радвам се, че и вие сте влезнали в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна страна, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, с цел да си добие първата чест и популярност нашето благо родно място България, най-сетне, [за] да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. Като е така, вам предстои да се покажете почтени, правилни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! “.
В този фрагмент се съдържа извечната наша фантазия. Тя измина комплициран, лъкатушещ, кален и рисков път. Спъвахме се доста пъти. Страх ни беше. Отказвахме се и отново тръгвахме. Падахме и се изправяхме. Но ето ни там, където най-достойните българи искахме да стигнем. И умираха за това. Сигурно не сме напълно почтени, или най-малко не всички от нас. Но получихме късмет. Да го използваме.
Огнян Стефанов
В историята понятието „ черен вторник “ има свое непокътнато място.
На 29 октомври 1929 година фондовата борса в Съединени американски щати се срутва. Настъпва суматоха. Фирми и вложители напущат пазара. Последиците са известни като „ Голямата меланхолия “.
На 11 септември, вторник, 2001 година терористи сринаха Световния търговски център в Ню Йорк. Тероризмът нанесе ужасна рана на демокрацията.
Ленин подписва декретът за начало на „ аления гнет “ в първи вторник на септември 1918 година Започва разправата с „ класовия зложелател “ и „ враговете на народа “. Загиват милиони жители на новата руска власт – и до момента не се знае точният брой.
На 24 декември 1991 година вечерта в Москва е взето решението за оповестяване края на Съюз на съветските социалистически републики. На идващия ден аленото знаме със сърпа и чука е свалено от Кремъл. На 26 Горбачов публично известява света разпускането на Съветския съюз. За едни това е денят на свободата, за други – „ черен вторник “ и завършек на комунизма.
Следва различен „ черен вторник “ за руснаците. На 11 октомври 1994 година съветската рубла се срутва до 3926 рубли за 1 $. Икономиката на Русия изпада в колапс.
Същият „ черен вторник “ се повтаря на 16 декември 2014 година, когато настава валутна рецесия в Русия. Кремъл упреква Запада, само че руснаците са наясно, че отговорни са корупцията измежду ръководството. Следват всеобщи митинги и грубо полицейско принуждение.
Днес крайните български русофили, съветофили и путинофили са в печал. България си взима довиждане с последните илюзии, че сърпа и чука, алената петолъчка, чичко Сталин и чичко Вова ще ни гушнат в прегръдката си. Раздялата с „ руский мир “ къса сърцата на „ копейките “, които дадоха всичко от себе си да се спънем по европейския път и да свърнем към нужниците на двора, москвичите, пиянското „ Ты меня уважаешь, сука “ и „ дружба от епохи за епохи “…
Митрофанова гълта цялостни шепи мента, глог и валериан след получената гневна шифрограма от Москва и гледа да е по-далеч от прозореца...
Патриарх Даниил в кой ли мрачен ъгъл набира с треперещи пръсти телефона на полк. Гундяев, по разпореждане съветски патриарх Кирил, с цел да рапортува ситуацията...
И президентът Радев е в неприятно въодушевление. Ще си го изкара на американските F-16. Но към този момент нищо не е същото.
Няма връщане обратно.
Еврозоната не е райска градина, нито благотворителен банкомат. Образование, труд и пот – това единствено ще ни води в зоната на благополучието. Това е и оръжието против русоробските партии, които тровят обществото. Това е мощният мотив против прокремълския български президент Радев.
Да им отговорим с думите на Джак Уорнър, основател на една от най-големите кино компании в света: „ Не желая просто през днешния ден да е добре. Искам да е един прелестен вторник “. Такъв е днешният за доста българи.
Още по-приятно за ухото звучи Марк Твен с неговото: „ Вторник е един превъзходен ден да се отървем от боклука “.
Колко настоящо!
Днес не е нито Коледа, с цел да чакаме чудеса. Нито Великден, с цел да честваме възкресението Христово. Но е нашият вторник, в който вършим значима крачка напред.
На 19 февруари 1872 година Дякона се обръща към новоприетите членове на организацията: „ Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах наличието му. Радвам се, че и вие сте влезнали в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна страна, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, с цел да си добие първата чест и популярност нашето благо родно място България, най-сетне, [за] да бъдем равни с другите европейски нации, зависи от нашите лични задружни сили. Като е така, вам предстои да се покажете почтени, правилни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! “.
В този фрагмент се съдържа извечната наша фантазия. Тя измина комплициран, лъкатушещ, кален и рисков път. Спъвахме се доста пъти. Страх ни беше. Отказвахме се и отново тръгвахме. Падахме и се изправяхме. Но ето ни там, където най-достойните българи искахме да стигнем. И умираха за това. Сигурно не сме напълно почтени, или най-малко не всички от нас. Но получихме късмет. Да го използваме.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ