Магнетична и предизвикателна - Илка Зафирова празнува 80-годишен юбилей
Днес, 8 април, енергичната и впечатляваща с гения си Илка Зафирова чества 80-годишен празник.
От лентата на времето ни маха едно чернооко момиче, мощно гримирано, с цветни чорапи: „ Вече не съм сигурна дали това съм аз... Но бях същинска “зоза”. Така преди време назоваха дамите, които се обличаха по-ефектно. Бях екстравагантна във времена, в които всички бяха еднообразно облечени. Не тъй като съм била революционерка от бебе, а по-скоро мисля, че това е някакъв личностен блян, да бъдеш по-различен...”.
Тя е магнетична, предизвикателна, някак не по български ярка, безспорна характерност, неотделима и немислима без груповия подтекст от времето на своята младост - фамозното 60-то десетилетие на предишния век, написа Bulgaria ON AIR. Тя е: Илка Зафирова...
„ Нещата от живота” на Илка (заглавието е заимствано от паметния филм на Клод Соте от 1969) са толкоз доста и толкоз ярки: туистът и 60-тарският рок; Елвис и ранните Бийтълс; София с Руския клуб и Унгарския ресторант. Това са още: яркочервените чорапи на едно младо момиче; упадъчният грим по времето, когато режат плитки и подпечатват „ на голо” минижупите; хипитата и танковете в Чехия; тайните прожекции в БИАД; това са Фелини и „ Сладък живот”; Антониони, Трюфо, Годар и Тарковски. Това са разгорещените разногласия по цели нощи в задимени квартири, завършващи със счепкване на живот и гибел – до на следващия ден вечер!; това е упадъчната западна лингвистика и Les feuilles mortes на Жак Превер и Ив Монтан. Пазарджишкият спектакъл, Пловдивският спектакъл. Любовта. Верността. Предателствата...
Преди да означи своя 80-годишен празник на 8 април, Илка Зафирова избърза и още в края на предходната година постави завършек на театралната си кариера! И освен тъй като се опасява поради ковид, даже не минава край Малък градски спектакъл “Зад канала” и изрично отхвърля бенефис по случай годишнината си. Илка страда от ставни болежки и върви с бастун от много време.
" Наясно съм, че към този момент не дотрябвам на никого на сцената. Никой не желае да вижда старици. Как си представяте, че ще заема мястото на младеж и ще излизам по този начин на сцената?! Никога не бих направила това. Не съм подобен човек. Иначе доста ми се играе, само че не знам дали ще имам силици за това. "
Едно много тъжно самопризнание от носителката на премията “Икар” за извънреден креативен принос към българския спектакъл.
Илка Зафирова е неотменна част от столичната бохема от 60-те и 70-те години на предишния век. Израснала е в фамилията на стопанка и инженер по галванотехника, който приключва кариерата си като осветител в Музикалния спектакъл. Именно там пламва любовта ѝ към изкуството и сцената, напомня БЛИЦ.
Някога фамилията ѝ се снабдява с етаж от къща на мястото, където в този момент се издига молът на “Ал. Стамболийски”. Илка е записана в Еврейското учебно заведение, където е едно от трите българчета. В класа ѝ с изключение на еврейчета имало и много циганчета от ромски музикални семейства. Актрисата твърди, че и до ден сегашен си маха с пасажерите в ромските каруци, с които се разминава по софийските улици
През 60-те тя се омъжва за кинодокументалиста Оскар Кристанов и ражда щерка си Неда. А през 1975 година се развежда и от време на време се майтапи, че тя е единствената след Марлон Брандо, която си е върнала оскара.
Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ обич. Но напълно друга от любовта към фамилията ѝ. Едно от значимите неща в живота ѝ. Не може да преброи функциите си до този миг, само че към този момент няма желание да написа книга.
Кандидатствала е във ВИТИЗ няколко пъти.
Първите два пъти не я одобряват поради нейното ексцентрично държание и визия по соцвремето (обичала да обува зелени и червени чорапогащници) и поради подозренията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а в действителност тогава тя е по контракт в Смолянския спектакъл, без да има профилирано обучение (тогава съществува така наречен член 9).
Приемат я в театралната академия чак на третия път, и то тъй като Моис Бениеш декларира, че желае това момиче в своя клас
След довеждане докрай на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак по-късно София в Театър “София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група сътрудници от съидейници, както тя се показва - “групарка съм”. И по този начин е било във всички трупи, където е играла.
Особено незабравим е интервалът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да пристигна в София. От 1990 година играе в Малък градски спектакъл “Зад канала”.
Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова. Наричали я преди време скандална, буйна, конфликтна, само че тя просто е човек с позиция и постоянно споделя това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А в случай че за нещо е сбъркала, е подготвена да се извини.
Тя е благородник - не по генезис, а по дух. Така я назовават в гилдията. Аристократ от народа и същинска дама. Стои с достолепие и на сцената, и на екрана, и в живота. Може да бъде доста сериозна, да гледа строго или да приковава вниманието с плътния си, пресипнал глас (не е единствено от цигарите, завещание ѝ е от мама!). Но пък когато се радостни, към нея всички ликуват. Казват, че през 50-те и 60-те години нямало по-шеметна танцьорка на рок и туист из софийските юношески компании
По чудноват метод именитата актриса е обвързвана с двамата най-големи в българската сцена. В годината, когато Илка е призната във ВИТИЗ, описите на новите студенти наподобяват по този начин: преди всичко при момчетата е Емил Димитров, а при девойките - Зафирова. Той обаче се отхвърля от театъра и избира за себе си музикалната сцена.
Минават две години и ориста свързва името ѝ и с Лили Иванова. През 1965 година Илка Зафирова е още студентка във ВИТИЗ. Получава покана да взе участие във кино лентата “Вълчицата”, само че като едно от девойките към основната героиня.
От лентата на времето ни маха едно чернооко момиче, мощно гримирано, с цветни чорапи: „ Вече не съм сигурна дали това съм аз... Но бях същинска “зоза”. Така преди време назоваха дамите, които се обличаха по-ефектно. Бях екстравагантна във времена, в които всички бяха еднообразно облечени. Не тъй като съм била революционерка от бебе, а по-скоро мисля, че това е някакъв личностен блян, да бъдеш по-различен...”.
Тя е магнетична, предизвикателна, някак не по български ярка, безспорна характерност, неотделима и немислима без груповия подтекст от времето на своята младост - фамозното 60-то десетилетие на предишния век, написа Bulgaria ON AIR. Тя е: Илка Зафирова...
„ Нещата от живота” на Илка (заглавието е заимствано от паметния филм на Клод Соте от 1969) са толкоз доста и толкоз ярки: туистът и 60-тарският рок; Елвис и ранните Бийтълс; София с Руския клуб и Унгарския ресторант. Това са още: яркочервените чорапи на едно младо момиче; упадъчният грим по времето, когато режат плитки и подпечатват „ на голо” минижупите; хипитата и танковете в Чехия; тайните прожекции в БИАД; това са Фелини и „ Сладък живот”; Антониони, Трюфо, Годар и Тарковски. Това са разгорещените разногласия по цели нощи в задимени квартири, завършващи със счепкване на живот и гибел – до на следващия ден вечер!; това е упадъчната западна лингвистика и Les feuilles mortes на Жак Превер и Ив Монтан. Пазарджишкият спектакъл, Пловдивският спектакъл. Любовта. Верността. Предателствата...
Преди да означи своя 80-годишен празник на 8 април, Илка Зафирова избърза и още в края на предходната година постави завършек на театралната си кариера! И освен тъй като се опасява поради ковид, даже не минава край Малък градски спектакъл “Зад канала” и изрично отхвърля бенефис по случай годишнината си. Илка страда от ставни болежки и върви с бастун от много време.
" Наясно съм, че към този момент не дотрябвам на никого на сцената. Никой не желае да вижда старици. Как си представяте, че ще заема мястото на младеж и ще излизам по този начин на сцената?! Никога не бих направила това. Не съм подобен човек. Иначе доста ми се играе, само че не знам дали ще имам силици за това. "
Едно много тъжно самопризнание от носителката на премията “Икар” за извънреден креативен принос към българския спектакъл.
Илка Зафирова е неотменна част от столичната бохема от 60-те и 70-те години на предишния век. Израснала е в фамилията на стопанка и инженер по галванотехника, който приключва кариерата си като осветител в Музикалния спектакъл. Именно там пламва любовта ѝ към изкуството и сцената, напомня БЛИЦ.
Някога фамилията ѝ се снабдява с етаж от къща на мястото, където в този момент се издига молът на “Ал. Стамболийски”. Илка е записана в Еврейското учебно заведение, където е едно от трите българчета. В класа ѝ с изключение на еврейчета имало и много циганчета от ромски музикални семейства. Актрисата твърди, че и до ден сегашен си маха с пасажерите в ромските каруци, с които се разминава по софийските улици
През 60-те тя се омъжва за кинодокументалиста Оскар Кристанов и ражда щерка си Неда. А през 1975 година се развежда и от време на време се майтапи, че тя е единствената след Марлон Брандо, която си е върнала оскара.
Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ обич. Но напълно друга от любовта към фамилията ѝ. Едно от значимите неща в живота ѝ. Не може да преброи функциите си до този миг, само че към този момент няма желание да написа книга.
Кандидатствала е във ВИТИЗ няколко пъти.
Първите два пъти не я одобряват поради нейното ексцентрично държание и визия по соцвремето (обичала да обува зелени и червени чорапогащници) и поради подозренията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а в действителност тогава тя е по контракт в Смолянския спектакъл, без да има профилирано обучение (тогава съществува така наречен член 9).
Приемат я в театралната академия чак на третия път, и то тъй като Моис Бениеш декларира, че желае това момиче в своя клас
След довеждане докрай на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак по-късно София в Театър “София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група сътрудници от съидейници, както тя се показва - “групарка съм”. И по този начин е било във всички трупи, където е играла.
Особено незабравим е интервалът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да пристигна в София. От 1990 година играе в Малък градски спектакъл “Зад канала”.
Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова. Наричали я преди време скандална, буйна, конфликтна, само че тя просто е човек с позиция и постоянно споделя това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А в случай че за нещо е сбъркала, е подготвена да се извини.
Тя е благородник - не по генезис, а по дух. Така я назовават в гилдията. Аристократ от народа и същинска дама. Стои с достолепие и на сцената, и на екрана, и в живота. Може да бъде доста сериозна, да гледа строго или да приковава вниманието с плътния си, пресипнал глас (не е единствено от цигарите, завещание ѝ е от мама!). Но пък когато се радостни, към нея всички ликуват. Казват, че през 50-те и 60-те години нямало по-шеметна танцьорка на рок и туист из софийските юношески компании
По чудноват метод именитата актриса е обвързвана с двамата най-големи в българската сцена. В годината, когато Илка е призната във ВИТИЗ, описите на новите студенти наподобяват по този начин: преди всичко при момчетата е Емил Димитров, а при девойките - Зафирова. Той обаче се отхвърля от театъра и избира за себе си музикалната сцена.
Минават две години и ориста свързва името ѝ и с Лили Иванова. През 1965 година Илка Зафирова е още студентка във ВИТИЗ. Получава покана да взе участие във кино лентата “Вълчицата”, само че като едно от девойките към основната героиня.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ