Отиде си писателят Христо Ганов
Днес, 7 юли, след дълго боледуване е умрял писателят Христо Ганов, оповестиха от Съюза на българските писатели.
Той твори в региона на поезията, превода, мемоаристиката, сценаристиката. В разнообразни интервали от живота си е административен секретар на писателската организация и се употребява с уважението на сътрудниците си.
Христо Ганов е роден на 3.01.1938 година в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си обучение (медицина) – в град Пловдив. Работи като доктор, като редактор в ДИ „ Христо Г. Данов ”, публицист във в. „ Народна юноша ”, редактор е в сп. „ Дружба ”, зав. отдел към Дирекция „ Творческа ” при ДО „ Българска кинематография ”, референт в Съюза на българските писатели, редактор и виновен секретар в сп. „ Пламък ”, основен редактор на сборник „ Мизия ” (Плевен).
Автор е на стихосбирките „ Самооткритие ” (1966), „ Същност ” (1967), „ Червени есени ”, „ Времето е път ”, „ Следобед ”, „ Кафяви острови ”, „ Суеверие, наречено Любов ”, „ Антизвезда ”, „ Лирична писменост ”, „ Студеният връх на огъня ”, „ Евангелие за българи ”, „ Цвят и дума ” (стихове, отдадени на българските художници), „ Потъмнели отражения ”, „ Случайната сълза в окото ” (2007), „ Вървя към дъжда ” (2008), том литературна мемоаристика „ Животът на думите и думите на живота ”.
Превел е поемата „ Стена ” на литовския стихотворец Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели неизвестен интернационален конкурс) и на кантата „ България и Русия ” на композитора Димитър Николов.
Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и кино импресии. Негови поетични произведения са преведени на над 10 задгранични езици, награждавани са в национални и интернационалните състезания. Заслужил жител на Плевен. Насител на Националната премия за лирика „ Георги Джагаров “.
Поклон пред паметта и творчеството му!
Той твори в региона на поезията, превода, мемоаристиката, сценаристиката. В разнообразни интервали от живота си е административен секретар на писателската организация и се употребява с уважението на сътрудниците си.
Христо Ганов е роден на 3.01.1938 година в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си обучение (медицина) – в град Пловдив. Работи като доктор, като редактор в ДИ „ Христо Г. Данов ”, публицист във в. „ Народна юноша ”, редактор е в сп. „ Дружба ”, зав. отдел към Дирекция „ Творческа ” при ДО „ Българска кинематография ”, референт в Съюза на българските писатели, редактор и виновен секретар в сп. „ Пламък ”, основен редактор на сборник „ Мизия ” (Плевен).
Автор е на стихосбирките „ Самооткритие ” (1966), „ Същност ” (1967), „ Червени есени ”, „ Времето е път ”, „ Следобед ”, „ Кафяви острови ”, „ Суеверие, наречено Любов ”, „ Антизвезда ”, „ Лирична писменост ”, „ Студеният връх на огъня ”, „ Евангелие за българи ”, „ Цвят и дума ” (стихове, отдадени на българските художници), „ Потъмнели отражения ”, „ Случайната сълза в окото ” (2007), „ Вървя към дъжда ” (2008), том литературна мемоаристика „ Животът на думите и думите на живота ”.
Превел е поемата „ Стена ” на литовския стихотворец Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели неизвестен интернационален конкурс) и на кантата „ България и Русия ” на композитора Димитър Николов.
Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и кино импресии. Негови поетични произведения са преведени на над 10 задгранични езици, награждавани са в национални и интернационалните състезания. Заслужил жител на Плевен. Насител на Националната премия за лирика „ Георги Джагаров “.
Поклон пред паметта и творчеството му!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ