ДНЕС, 6 МАЙ, Е РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ФРОЙД Тъкмо на тази дата през 1856 год., преди 169 години, във Фрайбург, тогавашна Австрийска империя, се ражда Бащата на психоанализата
ДНЕС, 6 МАЙ, Е РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ФРОЙД
Тъкмо на тази дата през 1856 год., преди 169 години, във Фрайбург, тогавашна Австрийска империя, се ражда Бащата на психоанализата.
Публикувам един от най-интересните клинични случаи на Фройд, считан за основа на по този начин нар. " дива психоанализа ".
КАТАРИНА, НАМУСЕНАТА КРАСИВА СЕРВИТЬОРКА СЪС СЕКСУАЛНАТА ХИСТЕРИЯ
Този клиничен случай на Зигмунд Фройд е разказан неговите „ Изследвания върху хистерията ”.
Той е един от четирите там, при които пациентът след това е разпознат.
Случаят е прочут, и прави усещане с това, че в огромната си част е показан от Зигмунд Фройд по един съвсем живописен метод – като разговор сред него и пациентката, – който, съгласно мен, има с изключение на всичко друго, още и литературна стойност, наподобява на съвременна камерна пиеса.
И се чете с интерес от всеки като занимателна история.
Освен това, този ранен случай на Зигмунд Фройд трасира много ясно някои от жалоните на развиването на приложната психоанализа, което по-късно, както знаем, става прекомерно комплициран и спорен развой.
Истинското име на пациентката не е Катарина, а Аурелия Кроних (при кодирането на случая тук Фройд не е употребявал схемата на предходните букви).
Тя е млада и красива австрийка от приблизително семейство.
Живее в планината – в Хое Тауерн (Hohe Tauern), Източните Австрийски Алпи.
Работи като сервитьорка в страноприемница, чийто притежател и шеф е нейният чичо.
При срещата си със Зигмунд Фройд в тази уютна страноприемница, където той попада за малко при едно свое странствуване из планината по време на ваканцията си, Катарина е единствено на 18 години.
Още през цялото време изтощеният от пътуването Зигмунд Фройд преценя, че хубавата сервитьорка не е елементарна слугиня, а несъмнено е щерка или най-малко родственица на притежателите. Не се излъгва.
Разбирайки за специалността на Фройд от регистрацията на рецепцията, сервитьорката споделя с него здравословните си проблеми и го моли за помощ.
Оплаква се от това, че е нервна.
Казва му, че доста мъчно диша, задушава се, бучи ѝ главата, вие ѝ се свят.
Чувства се тревожна и напрегната.
Нейното унило и намусено лице се коства забавно на Зигмунд Фройд.
Заинтригуван е от случая, както може да се чака.
Още в първия диалог той открива, че Катарина е участвала на едно обезчестяване на братовчедката ѝ Франциска, прелъстителят е нейният чичо (собственик на страноприемницата), станало преди две години.
Тъкмо това обезчестяване е шокирало Катарина. Тя тогава се е почувствала доста зле, повръщала и така нататък
Последствията от прелъстяването не са единствено от психологичен темперамент.
Съпругата на чичо ѝ напуща фамилията дружно с децата си, отива в друга страноприемница, Франциска е бременна от чичо си.
По гледище на Фройд откровената Катарина му споделя и за различен опит за обезчестяване, отново от този чичо, преди четири години, този път на нея самата.
Споделя и за други негови полови щения.
Всичко това става още в първия и единствен диалог сред пациентката и Зигмунд Фройд.
Диагнозата на случая е пределно ясна за Фройд – хистерично положение на травматична основа от полов темперамент, хистерия от полови контузии.
Тук е мястото да посоча, че за началото на ХХ-тия век хистерията е това, което е шизофренията за края на същия век и за началото на ХХІ-вия век – обичана парадигма, обясняваща съвсем всичко в психопатологията, а и освен в нея.
Впечатленият Зигмунд Фройд си задава въпроса „ Не би трябвало ли да стартира анализата още тук? ”
Мисли си, дали да употребява внушаемост, само че се отхвърля, като взема решение, че и един елементарен диалог ще свърши добра работа.
Пита я за точните аргументи за отвращенията и за шока ѝ.
Кара я да си спомни прекарванията и възприятията си по време на сцените на обезчестяване.
Фройд се старае да разбере, въпреки всичко дали не става въпрос единствено за реакции, учредени на пуританизма.
Прониква по-дълбоко в прекарванията на пациентката.
Констатира, че първият " предел на хистерията " (негов израз) – повръщането изчезва, като се преформира в паника и се изпълва с ново наличие.
Случаят е характерен за полова хистерия със своите прекарвания от предсексуалния интервал на пациентката, с травматичната роля на самите мемоари за контузията, с отцепването на група прекарвания в самоинициативен психологичен индивид, прекомерно значим за психологичното положение, и други
Изпъква, като специфичност на случая, и откритието на Зигмунд Фройд, че конверсията (обръщането, променянето) на самото формиране на хистерията не следва директно контузията, а става след избран, нормално къс, интервал на инкубация.
Това ще рече, че травматични обстановки от предсексуалния интервал в онтогенезата на пациентката не се губят, без значение че не работят директно след контузията, а резервират травматичната си мощ за много по-късно през интервала на съзряването и на зрелостта, когато към този момент са налице съответните разбирания у пациентката за сексуалността.
Този факт е значим за тези, които работят в региона на психологичните контузии и техните последици.
За Фройд лечебният диалог, по неговите думи, е бил „ по-скоро разгадаване, в сравнение с разбор ”.
Най-важната специфичност на случая Катарина се състои в това, че това е първият разказан случай в историята на фройдизма за използване на по този начин наречената " дива психоанализа ".
Терминът е на Зигмунд Фройд, който го употребява за пръв път през 1901 година във връзка с модалностите във действието на преноса при лекуването.
През 1910 година Фройд прецизира наличието на термина (и същността на дивата психоанализа) по този начин: неприемлива обстановка, психоаналитикът още на първата среща да „ хвърли в лицето на пациента ” тайните, които е разкрил за страданието му.
Счита се, че дивата психоанализа нормално се употребява от неквалифицирани (нелицензирани) лаици или новопосветени психоаналитици, които нямат нужния клиничен опит.
Последващите данни за случая Катарина са също доста забавни и са в унисон с вижданията на психоанализата за Едиповия комплекс (в случая Комплекс на Електра) и за инцеста.
През 1924 година Зигмунд Фройд разгласява записка, в която оповестява уточнението си, че в действителност Катарина не е била племенница, а щерка на този човек, който е показала пред него за собствен чичо.
След повече от 60 години, през 1985 година, Албрехт Хиршмюлер и Герхард Фихнер откриват, че в тази ситуация Катарина пациентката е Аурелия Кроних.
Тя е щерка на виенски хотелиери.
Бащата Юлиус Кроних фактически прелъстява племенницата си Барбара Гьошл (това е оная Франциска) и след това, след развода с жена си (това е майката на Аурелия-Катарина), се оженва за нея и от този брак новото семейство има две деца.
Самата Аурелия (Катарина) се омъжва за маджарин, ражда шест деца и приключва живота си в същата страноприемница в Австрийските Алпи.
Като главен извод за случая Катарина може да се уточни неговата уникалност, състояща се и в това, че той е първият казус на законен (но надалеч не целесъобразен, а, в противен случай, неприемлив за актуалната приложна психоанализа) тип психоаналитична процедура – дивата психоанализа.
Този клиничен случай, плюс още 35 случая на пет популярни психоаналитици - Фройд, Адлер, Юнг, Ференци и Абрахам, - са разказани в моята книга " Луди на дивана ", ИК " Ахат ", 2020 година
Търсете моите книги в уеб страницата:
акад. Петър Иванов
Тъкмо на тази дата през 1856 год., преди 169 години, във Фрайбург, тогавашна Австрийска империя, се ражда Бащата на психоанализата.
Публикувам един от най-интересните клинични случаи на Фройд, считан за основа на по този начин нар. " дива психоанализа ".
КАТАРИНА, НАМУСЕНАТА КРАСИВА СЕРВИТЬОРКА СЪС СЕКСУАЛНАТА ХИСТЕРИЯ
Този клиничен случай на Зигмунд Фройд е разказан неговите „ Изследвания върху хистерията ”.
Той е един от четирите там, при които пациентът след това е разпознат.
Случаят е прочут, и прави усещане с това, че в огромната си част е показан от Зигмунд Фройд по един съвсем живописен метод – като разговор сред него и пациентката, – който, съгласно мен, има с изключение на всичко друго, още и литературна стойност, наподобява на съвременна камерна пиеса.
И се чете с интерес от всеки като занимателна история.
Освен това, този ранен случай на Зигмунд Фройд трасира много ясно някои от жалоните на развиването на приложната психоанализа, което по-късно, както знаем, става прекомерно комплициран и спорен развой.
Истинското име на пациентката не е Катарина, а Аурелия Кроних (при кодирането на случая тук Фройд не е употребявал схемата на предходните букви).
Тя е млада и красива австрийка от приблизително семейство.
Живее в планината – в Хое Тауерн (Hohe Tauern), Източните Австрийски Алпи.
Работи като сервитьорка в страноприемница, чийто притежател и шеф е нейният чичо.
При срещата си със Зигмунд Фройд в тази уютна страноприемница, където той попада за малко при едно свое странствуване из планината по време на ваканцията си, Катарина е единствено на 18 години.
Още през цялото време изтощеният от пътуването Зигмунд Фройд преценя, че хубавата сервитьорка не е елементарна слугиня, а несъмнено е щерка или най-малко родственица на притежателите. Не се излъгва.
Разбирайки за специалността на Фройд от регистрацията на рецепцията, сервитьорката споделя с него здравословните си проблеми и го моли за помощ.
Оплаква се от това, че е нервна.
Казва му, че доста мъчно диша, задушава се, бучи ѝ главата, вие ѝ се свят.
Чувства се тревожна и напрегната.
Нейното унило и намусено лице се коства забавно на Зигмунд Фройд.
Заинтригуван е от случая, както може да се чака.
Още в първия диалог той открива, че Катарина е участвала на едно обезчестяване на братовчедката ѝ Франциска, прелъстителят е нейният чичо (собственик на страноприемницата), станало преди две години.
Тъкмо това обезчестяване е шокирало Катарина. Тя тогава се е почувствала доста зле, повръщала и така нататък
Последствията от прелъстяването не са единствено от психологичен темперамент.
Съпругата на чичо ѝ напуща фамилията дружно с децата си, отива в друга страноприемница, Франциска е бременна от чичо си.
По гледище на Фройд откровената Катарина му споделя и за различен опит за обезчестяване, отново от този чичо, преди четири години, този път на нея самата.
Споделя и за други негови полови щения.
Всичко това става още в първия и единствен диалог сред пациентката и Зигмунд Фройд.
Диагнозата на случая е пределно ясна за Фройд – хистерично положение на травматична основа от полов темперамент, хистерия от полови контузии.
Тук е мястото да посоча, че за началото на ХХ-тия век хистерията е това, което е шизофренията за края на същия век и за началото на ХХІ-вия век – обичана парадигма, обясняваща съвсем всичко в психопатологията, а и освен в нея.
Впечатленият Зигмунд Фройд си задава въпроса „ Не би трябвало ли да стартира анализата още тук? ”
Мисли си, дали да употребява внушаемост, само че се отхвърля, като взема решение, че и един елементарен диалог ще свърши добра работа.
Пита я за точните аргументи за отвращенията и за шока ѝ.
Кара я да си спомни прекарванията и възприятията си по време на сцените на обезчестяване.
Фройд се старае да разбере, въпреки всичко дали не става въпрос единствено за реакции, учредени на пуританизма.
Прониква по-дълбоко в прекарванията на пациентката.
Констатира, че първият " предел на хистерията " (негов израз) – повръщането изчезва, като се преформира в паника и се изпълва с ново наличие.
Случаят е характерен за полова хистерия със своите прекарвания от предсексуалния интервал на пациентката, с травматичната роля на самите мемоари за контузията, с отцепването на група прекарвания в самоинициативен психологичен индивид, прекомерно значим за психологичното положение, и други
Изпъква, като специфичност на случая, и откритието на Зигмунд Фройд, че конверсията (обръщането, променянето) на самото формиране на хистерията не следва директно контузията, а става след избран, нормално къс, интервал на инкубация.
Това ще рече, че травматични обстановки от предсексуалния интервал в онтогенезата на пациентката не се губят, без значение че не работят директно след контузията, а резервират травматичната си мощ за много по-късно през интервала на съзряването и на зрелостта, когато към този момент са налице съответните разбирания у пациентката за сексуалността.
Този факт е значим за тези, които работят в региона на психологичните контузии и техните последици.
За Фройд лечебният диалог, по неговите думи, е бил „ по-скоро разгадаване, в сравнение с разбор ”.
Най-важната специфичност на случая Катарина се състои в това, че това е първият разказан случай в историята на фройдизма за използване на по този начин наречената " дива психоанализа ".
Терминът е на Зигмунд Фройд, който го употребява за пръв път през 1901 година във връзка с модалностите във действието на преноса при лекуването.
През 1910 година Фройд прецизира наличието на термина (и същността на дивата психоанализа) по този начин: неприемлива обстановка, психоаналитикът още на първата среща да „ хвърли в лицето на пациента ” тайните, които е разкрил за страданието му.
Счита се, че дивата психоанализа нормално се употребява от неквалифицирани (нелицензирани) лаици или новопосветени психоаналитици, които нямат нужния клиничен опит.
Последващите данни за случая Катарина са също доста забавни и са в унисон с вижданията на психоанализата за Едиповия комплекс (в случая Комплекс на Електра) и за инцеста.
През 1924 година Зигмунд Фройд разгласява записка, в която оповестява уточнението си, че в действителност Катарина не е била племенница, а щерка на този човек, който е показала пред него за собствен чичо.
След повече от 60 години, през 1985 година, Албрехт Хиршмюлер и Герхард Фихнер откриват, че в тази ситуация Катарина пациентката е Аурелия Кроних.
Тя е щерка на виенски хотелиери.
Бащата Юлиус Кроних фактически прелъстява племенницата си Барбара Гьошл (това е оная Франциска) и след това, след развода с жена си (това е майката на Аурелия-Катарина), се оженва за нея и от този брак новото семейство има две деца.
Самата Аурелия (Катарина) се омъжва за маджарин, ражда шест деца и приключва живота си в същата страноприемница в Австрийските Алпи.
Като главен извод за случая Катарина може да се уточни неговата уникалност, състояща се и в това, че той е първият казус на законен (но надалеч не целесъобразен, а, в противен случай, неприемлив за актуалната приложна психоанализа) тип психоаналитична процедура – дивата психоанализа.
Този клиничен случай, плюс още 35 случая на пет популярни психоаналитици - Фройд, Адлер, Юнг, Ференци и Абрахам, - са разказани в моята книга " Луди на дивана ", ИК " Ахат ", 2020 година
Търсете моите книги в уеб страницата:
акад. Петър Иванов
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ