Росен Кирилов - един джентълмен на 50
Днес, 4 януари своя 50-ти рожден ден чества един от най-хубавите централни бранители от новата история на българския футбол - Росен Кирилов. Роден във Видин, той израства в спортно семейство. Майка му Любка Радославова е лекоатлетка, а татко му Йордан Кирилов-Ганди е рекордьор по мачове в Б група за Бдин - 468 срещи. Детството му минава по стадионите, което дефинира и бъдещето му. По това време футболът в родния му град да се радва на огромна известност, а на мачовете на Бдин се събират по 7-8 хиляди фенове.
Кирилов от дребен симпатизира на ЦСКА. Идоли са му Георги Димитров-Джеки, Джони Велинов и Цецо Йончев, а той и не подозира, че скоро сънят ще се трансформира в действителност.
" Предстоеше ми казарма и Георги Илиев-Майкъла спомага за моя трансфер на " Армията ". Това беше сбъдната детска фантазия. От ЦСКА са ме следили на мачове с юношеския народен тим. Посрещнаха ме доста добре - и Краси Безински, и Павката Дочев, и Данчо Лечков... Младите ги гледахме надали не като богове, а когато в съблекалнята влезеше Аспарух Никодимов от почитание настъпваше цялостна тишина ", спомня си Росен.
Кирилов е троент първенец на България - 1 път с ЦСКА и два пъти с Литекс, само че не крие, че най-щастлив е през 1992-ра, когато победи с армейците.
" През този сезон записах 7 мача като титуляр. За мен това беше нещо, за което не съм и мечтал. Младо момче от недодялан град... Няма да не помни и успеха ни над Ботев Пловдив с 1:0 на финала за Купата в Благоевград ", спомня си някогашният защитник.
От това време датират най-големият му призрачен сън, както и мачът, с който продължава да се гордее. " За загубата с 1:7 във безконечното дерби не желая да си припомням. Бяхме повече млади и неопитни момчета. Имаше вътрешни неразбории в клуба. Преходен интервал. Димитър Пенев трябваше да ни стане треньор, само че в последния миг го оставиха единствено в националния тим. Пълен безпорядък. Феновете реагираха доста остро. Беше ужасно. Изпочупиха ни колите на паркинга след мача. Как сме се прибрали, не ми се мисли... Тогава победихме и Ювентус, а някой опита да изтрие този триумф от историята. Много бяхме разочаровани от постъпката на наш съотечественик, който е писал донос до УЕФА. Ние бяхме млад тим, и редувахме провали с такива подвизи. Да биеш еврогранд, цялостен със звезди от огромен диаметър, си беше героизъм в спокойно време. Уникална страст. Гордея се с този мач. УЕФА ни присъди служебна загуба поради нередовна картотека на Михтарски, ни аз си го броя като победа ", споделя Кирилов.
През 1995 година той минава в Ловеч по гледище на Ради Здравков и там изиграва най-силните си мачове. Става закрепостен титуляр в националния тим, печели две трофеи и купа на страната, а през 2003-а е покрай трансфер в Портсмът, откакто впечатлява Хари Реднап в контроли против Брентфорд и Фейенорд, само че хърватският милиардер Милан Мандарич, не се схваща за трансферната сума с Литекс. В Ловеч остава до 2007-а, като в същото време има и близо двугодишен интервал в турския Аданаспор, където за малко треньор му е Йоаким Льов и е съотборник с немската легенда Томас Бертолд - някогашен състезател на Байерн, Щутгарт, Верона и Рома.
Край Покрития мост Кирилов, който през 1998-ма е разгласен за най-хубав бранител в родното състезание взе участие и при разгрома над ЦСКА с 8:0, като даже бележи първия гол. " Откъдето ритнехме, топката влизаше. Мачът се разви съвършено за нас. Головете бяха неспасяеми. Вратарят Иво Иванов нямаше никаква виновност ", спомня си той, само че сигурно, в случай че реши да написа записки няма да пропусне и някои гневни експлоадирания на Гриша Ганчев.
" Веднъж ни накара да напишем 100 пъти " Аз ще играя със сърце и душа за Литекс ", връща се обратно в годините с усмивка Кирилов, който не крие, че най-трудно му е било, когато като напълно млад футболист се е налагало да пази легендата на Левски Наско Сираков. Но тези дуели му служат за урок и години по-късно на два пъти се оправя в конфликтите с Алън Шиърър и България по този начин и не губи от британците в квалификациите за Евро 2000, а по време на мача в София (1:1) в безсилието си именитият нападател му къса фланелката...
Кирилов е част от тима, който класира за финален път България на огромен конгрес и игра на Евро 2004, а в зенита на кариерата си носи екипите на кипърския АПОП и румънския Васлуй.
Впоследствие емблематичният централен бранител опита да повтори триумфите и в треньорската кариера, като започва първо като помощник на Милен Радуканов в ЦСКА, а по-късно и на Костадин Ангелов във Витоша Бистрица. В покрайнините на София бе и първото му предопределение за старши треньор, а по-късно направи опити и във ФК ЦСКА 1948 Сф и Ботев Враца. И въпреки той да е чудесно квалифициран тактически, те приключиха скоропостижно, а най-точното пояснение за бързите раздели даде неотдавна негов непосредствен: " Росен е прекомерно добър и учтив за тази джунгла. Той е благородник, който не може да се помири с доста неща ".
И в този момент Кирилов си е дал време за отмора, само че не напълно. И в очакване на по-добри дни той продължава да надгражда, а въпреки на 50 записа висше обучение със компетентност " История ", каквато сигурно следва още да написа...
Кирилов от дребен симпатизира на ЦСКА. Идоли са му Георги Димитров-Джеки, Джони Велинов и Цецо Йончев, а той и не подозира, че скоро сънят ще се трансформира в действителност.
" Предстоеше ми казарма и Георги Илиев-Майкъла спомага за моя трансфер на " Армията ". Това беше сбъдната детска фантазия. От ЦСКА са ме следили на мачове с юношеския народен тим. Посрещнаха ме доста добре - и Краси Безински, и Павката Дочев, и Данчо Лечков... Младите ги гледахме надали не като богове, а когато в съблекалнята влезеше Аспарух Никодимов от почитание настъпваше цялостна тишина ", спомня си Росен.
Кирилов е троент първенец на България - 1 път с ЦСКА и два пъти с Литекс, само че не крие, че най-щастлив е през 1992-ра, когато победи с армейците.
" През този сезон записах 7 мача като титуляр. За мен това беше нещо, за което не съм и мечтал. Младо момче от недодялан град... Няма да не помни и успеха ни над Ботев Пловдив с 1:0 на финала за Купата в Благоевград ", спомня си някогашният защитник.
От това време датират най-големият му призрачен сън, както и мачът, с който продължава да се гордее. " За загубата с 1:7 във безконечното дерби не желая да си припомням. Бяхме повече млади и неопитни момчета. Имаше вътрешни неразбории в клуба. Преходен интервал. Димитър Пенев трябваше да ни стане треньор, само че в последния миг го оставиха единствено в националния тим. Пълен безпорядък. Феновете реагираха доста остро. Беше ужасно. Изпочупиха ни колите на паркинга след мача. Как сме се прибрали, не ми се мисли... Тогава победихме и Ювентус, а някой опита да изтрие този триумф от историята. Много бяхме разочаровани от постъпката на наш съотечественик, който е писал донос до УЕФА. Ние бяхме млад тим, и редувахме провали с такива подвизи. Да биеш еврогранд, цялостен със звезди от огромен диаметър, си беше героизъм в спокойно време. Уникална страст. Гордея се с този мач. УЕФА ни присъди служебна загуба поради нередовна картотека на Михтарски, ни аз си го броя като победа ", споделя Кирилов.
През 1995 година той минава в Ловеч по гледище на Ради Здравков и там изиграва най-силните си мачове. Става закрепостен титуляр в националния тим, печели две трофеи и купа на страната, а през 2003-а е покрай трансфер в Портсмът, откакто впечатлява Хари Реднап в контроли против Брентфорд и Фейенорд, само че хърватският милиардер Милан Мандарич, не се схваща за трансферната сума с Литекс. В Ловеч остава до 2007-а, като в същото време има и близо двугодишен интервал в турския Аданаспор, където за малко треньор му е Йоаким Льов и е съотборник с немската легенда Томас Бертолд - някогашен състезател на Байерн, Щутгарт, Верона и Рома.
Край Покрития мост Кирилов, който през 1998-ма е разгласен за най-хубав бранител в родното състезание взе участие и при разгрома над ЦСКА с 8:0, като даже бележи първия гол. " Откъдето ритнехме, топката влизаше. Мачът се разви съвършено за нас. Головете бяха неспасяеми. Вратарят Иво Иванов нямаше никаква виновност ", спомня си той, само че сигурно, в случай че реши да написа записки няма да пропусне и някои гневни експлоадирания на Гриша Ганчев.
" Веднъж ни накара да напишем 100 пъти " Аз ще играя със сърце и душа за Литекс ", връща се обратно в годините с усмивка Кирилов, който не крие, че най-трудно му е било, когато като напълно млад футболист се е налагало да пази легендата на Левски Наско Сираков. Но тези дуели му служат за урок и години по-късно на два пъти се оправя в конфликтите с Алън Шиърър и България по този начин и не губи от британците в квалификациите за Евро 2000, а по време на мача в София (1:1) в безсилието си именитият нападател му къса фланелката...
Кирилов е част от тима, който класира за финален път България на огромен конгрес и игра на Евро 2004, а в зенита на кариерата си носи екипите на кипърския АПОП и румънския Васлуй.
Впоследствие емблематичният централен бранител опита да повтори триумфите и в треньорската кариера, като започва първо като помощник на Милен Радуканов в ЦСКА, а по-късно и на Костадин Ангелов във Витоша Бистрица. В покрайнините на София бе и първото му предопределение за старши треньор, а по-късно направи опити и във ФК ЦСКА 1948 Сф и Ботев Враца. И въпреки той да е чудесно квалифициран тактически, те приключиха скоропостижно, а най-точното пояснение за бързите раздели даде неотдавна негов непосредствен: " Росен е прекомерно добър и учтив за тази джунгла. Той е благородник, който не може да се помири с доста неща ".
И в този момент Кирилов си е дал време за отмора, само че не напълно. И в очакване на по-добри дни той продължава да надгражда, а въпреки на 50 записа висше обучение със компетентност " История ", каквато сигурно следва още да написа...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ