Днес - 30 ноември, православната църква почита паметта на Св.

Днес - 30 ноември, православната черква уважава паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил извикан да тръгне след Христа.

Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: "Ето агнецът Божий! ".

Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: "Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и възкресение.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).

Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието стартира да пораства – наедрява, по тази причина някъде се назовава Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце ", всеки ден по-малко денят се усилва колкото с просено зърно.

Макар и нищожна, вярата за светлина внася прохлада и ведрина в душите на хората.

На Андреевден в доста селища и до през днешния ден се сваряват в общ съд разнообразни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – фасул, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, с цел да има благодат и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „ из комина “.

Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите е извикан да тръгне след Христа. Андреевден е директно обвързван в националния календар с визиите за преход от есента към зимата.

Вярва се, че Свети Андрей е настойник на мечката и неин повелител. В доста предания се споделя, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите назовават празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според националните възгледи и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи, че "На Едрей денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно) ".

Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: "Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: "Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и Възкресение.

Днес имен ден честват всички с имената Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин и Храбър.