Обновена паметна плоча във Велико Търново ще ни напомня за Венета Ботева и делото й
Днес, 27 февруари 2019 година, се навършват 100-години от гибелта на Венета Ботева - брачна половинка на великия български стихотворец и бунтовник Христо Ботев. По този мотив на къщата, в която са живяли с щерка им Иванка, на улица „ Митрополит Панарет Рашев “ в Старо Търново, бе сложена нова паметна плоча .
Мемориалният знак е направен от мрамор от скулптора Денислав Сираков. Работата е предоставена от Община Велико Търново като част от програмата по поддръжка на паметниците и мемориалните знаци. Паметната плоча е тъкмо копие на истинския знак, подложен на фасадата на къщата през 1948 година от признателното потомство. Старият незабравим знак дълги години стоеше деформиран.
Венета Ботева е родена във Велико Търново през 1947 година. В края на 1868 година с благословията на майка си тя отпътува да живее при вуйчо си, владиката Панарет Рашев, в Букурещ. Там „ стартират нови страници от живота на Венета, изначало безбурен и спокоен, след това изпълнен с най-приятните и най-силни преживявания, само че и с не малко тествания, а и с волева резистентност да ги преодолява и превъзмогне всички неволи. “ – споделя внучката Венета Рашева. Запознанството й с Христо Ботев е станало, когато той бил преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. Любовта сред тях пламнала още от първите им срещи и с времето се засилвала, с цел да я забележим дълбока и пламенна в писмото на Ботев от кораба „ Радецки “:
„ Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичл най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те.
Христо
17 майя 1876
„ Радецки “
От книгата „ Внучката на Венета Ботева споделя за Ботевото семейство “, написана от Венета Рашева-Божинова, разбираме повече за живота и спомените на Ботевата брачна половинка.
Водена от родолюбие, Венета Ботева пособия на хъшовете в Букурещ с храна и облекла . След като се събрали с Ботев, тя съдействала той да може напълно да се отдаде на работата си. Съчувствала на националните каузи и битката им за независимост.
След страшната новина за гибелта на Ботев, тя „ с огромна тъга и напрегната воля “ събира сили да го понесе, само че „ не не помни обичания си брачен партньор през целия си останал живот “. С неизлечимия спомен за него, Венета се отдава на децата си и извършва „ с чест най-хубавия си дълг на Земята “. Духът на Ботев постоянно е бил с нея, и до последния си мирис тя е слушала прощалните му заветни думи от писмото, писано на „ Радецки”. Мисълта, че „ любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за фамилията си, е вливала нови сили, с цел да я крепят в по-нататъшния й път.
Венета знаела, че и във второто писмо, писано от „ Радецки” до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, той, като изразявал възторга си пред популярното събитие, приключил, като им напомнил за фамилията си:
„ Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че „ Моята молитва” се сбъдва.
Но какъв брой по-весел и по-спокоен щях да бъда, в случай че знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето родно място.
Странски! Иди вкъщи, поздрави жена ми, детето ми и помни, че в случай че бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой другар...”
Без Христо Ботев, животът на Венета бил изпълнен с компликации и тествания. Но тя изпълнявала с обич заръката на Ботев „ гледай Иванка” и дочакала свободата на родината си в Букурещ. “
След Освобождението Венета Ботева се завърнала в Търново в средата на 1878 година, след към 10 годишно престояване в Румъния. Работела „ на непознато “ с цел да се устоят с щерка й Иванка. С признатия в 1880 година от Народното събрание „ Закон за възстановяване ситуацията на бедните поборници и опълченци”, на Венета Ботева била отпусната минимална пенсия от 30 лв. месечно , която не облекчила ситуацията й. През 1885 и 1994 година, тя изпратила молби до ръководителя на Народното събрание за нарастване на пенсията й. Несправедливо, молбите й останали неудовлетворени. В отговор, на 17 ноември 1895 година Венета Ботева изпратила до ръководителя на Народното събрание следната протестна депеша :
„ Прочетох във вестника, че съм желала нарастването на пенсията ми от 30 на 60 лв.. Имам чест да Ви оповестя, година председателю, че прошението ми е предадено погрешно, защото не съм определяла сумата. Понеже събранието е отсрочило разглеждането на прошението след узнаване на положението ми, чест имам да уведомя почитаемото национално посланичество, че аз съм подала прошение не тъй като нямам средства за прекарване, а тъй като желаех да кажа какъв брой получава дамата на Христо Ботев, чиито заслуги по отношение на нашето родно място са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които националното посланичество се е посочило толкоз обилно, като им е отпущало по 500—600 и дори 1000 лв. месечно. Нима почитаемото национално посланичество мисли, че до момента с тези 30 лв. месечно ми е било допустимо да се устоявам и че 30 лева са задоволително заплащане? Нима българският народ по този начин цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?. .. Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отхвърлям от своята оскъдна пенсия и изричам моето откровено предпочитание да се разпределят всекиму съгласно заслуженото и мола Вашето предписание за отнемането й
С уважение: Венета Хр. Ботева “
С този акт Венета Ботева се отказала от нищожната пенсия, която наричала „ някаква си там милостиня”, и не получавала помощ от страната до края на живота си. Телеграмата й била обнародвана в софийския вестник „ Млада България”, в бр. 46 на който от 21 ноември 1895 година Редакцията на вестника добавила следния коментар: „ По-тежка и по-заслужена плесница от тая надали би могла да се даде на днешното Народно заседание, а основно на Стамболовите национални събрания.” .
В своите дейности Венета Ботева повече се е управлявала от мисълта за „ моралната премия, която по достолепие обществеността дължи на Ботев “. „ Всички тези краткотрайни хора ще измрат - казвала тя, и ще се не помнят, само че моят Христю ще бъде постоянно жив и песни ще се пеят за него”. И в никакъв случай не престанала да се интересува от всичко, обвързвано с Ботев.
„ Остарей прилично” са заветните думи на Венета Ботева към нейната внучка, а посредством нея и към идващите генерации. Нека помним този завет, даден ни от брачната половинка на Христо Ботев, и да остаряваме обичайно.
А когато в житейска обстановка се наложи да избираме дали да постъпим вярно или безвредно, дано също да си спомним, че имаме свободата да избираме с помощта на персони като Христо Ботев.
Мемориалният знак е направен от мрамор от скулптора Денислав Сираков. Работата е предоставена от Община Велико Търново като част от програмата по поддръжка на паметниците и мемориалните знаци. Паметната плоча е тъкмо копие на истинския знак, подложен на фасадата на къщата през 1948 година от признателното потомство. Старият незабравим знак дълги години стоеше деформиран.
Венета Ботева е родена във Велико Търново през 1947 година. В края на 1868 година с благословията на майка си тя отпътува да живее при вуйчо си, владиката Панарет Рашев, в Букурещ. Там „ стартират нови страници от живота на Венета, изначало безбурен и спокоен, след това изпълнен с най-приятните и най-силни преживявания, само че и с не малко тествания, а и с волева резистентност да ги преодолява и превъзмогне всички неволи. “ – споделя внучката Венета Рашева. Запознанството й с Христо Ботев е станало, когато той бил преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. Любовта сред тях пламнала още от първите им срещи и с времето се засилвала, с цел да я забележим дълбока и пламенна в писмото на Ботев от кораба „ Радецки “:
„ Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичл най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те.
Христо
17 майя 1876
„ Радецки “
От книгата „ Внучката на Венета Ботева споделя за Ботевото семейство “, написана от Венета Рашева-Божинова, разбираме повече за живота и спомените на Ботевата брачна половинка.
Водена от родолюбие, Венета Ботева пособия на хъшовете в Букурещ с храна и облекла . След като се събрали с Ботев, тя съдействала той да може напълно да се отдаде на работата си. Съчувствала на националните каузи и битката им за независимост.
След страшната новина за гибелта на Ботев, тя „ с огромна тъга и напрегната воля “ събира сили да го понесе, само че „ не не помни обичания си брачен партньор през целия си останал живот “. С неизлечимия спомен за него, Венета се отдава на децата си и извършва „ с чест най-хубавия си дълг на Земята “. Духът на Ботев постоянно е бил с нея, и до последния си мирис тя е слушала прощалните му заветни думи от писмото, писано на „ Радецки”. Мисълта, че „ любящият” я Христо, който в най-напрегнати минути е мислил за нея, за фамилията си, е вливала нови сили, с цел да я крепят в по-нататъшния й път.
Венета знаела, че и във второто писмо, писано от „ Радецки” до Иван Грудов, Иван Кавалджиев и Георги Странски, той, като изразявал възторга си пред популярното събитие, приключил, като им напомнил за фамилията си:
„ Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че „ Моята молитва” се сбъдва.
Но какъв брой по-весел и по-спокоен щях да бъда, в случай че знаех, че вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето родно място.
Странски! Иди вкъщи, поздрави жена ми, детето ми и помни, че в случай че бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой другар...”
Без Христо Ботев, животът на Венета бил изпълнен с компликации и тествания. Но тя изпълнявала с обич заръката на Ботев „ гледай Иванка” и дочакала свободата на родината си в Букурещ. “
След Освобождението Венета Ботева се завърнала в Търново в средата на 1878 година, след към 10 годишно престояване в Румъния. Работела „ на непознато “ с цел да се устоят с щерка й Иванка. С признатия в 1880 година от Народното събрание „ Закон за възстановяване ситуацията на бедните поборници и опълченци”, на Венета Ботева била отпусната минимална пенсия от 30 лв. месечно , която не облекчила ситуацията й. През 1885 и 1994 година, тя изпратила молби до ръководителя на Народното събрание за нарастване на пенсията й. Несправедливо, молбите й останали неудовлетворени. В отговор, на 17 ноември 1895 година Венета Ботева изпратила до ръководителя на Народното събрание следната протестна депеша :
„ Прочетох във вестника, че съм желала нарастването на пенсията ми от 30 на 60 лв.. Имам чест да Ви оповестя, година председателю, че прошението ми е предадено погрешно, защото не съм определяла сумата. Понеже събранието е отсрочило разглеждането на прошението след узнаване на положението ми, чест имам да уведомя почитаемото национално посланичество, че аз съм подала прошение не тъй като нямам средства за прекарване, а тъй като желаех да кажа какъв брой получава дамата на Христо Ботев, чиито заслуги по отношение на нашето родно място са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които националното посланичество се е посочило толкоз обилно, като им е отпущало по 500—600 и дори 1000 лв. месечно. Нима почитаемото национално посланичество мисли, че до момента с тези 30 лв. месечно ми е било допустимо да се устоявам и че 30 лева са задоволително заплащане? Нима българският народ по този начин цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството?. .. Докога ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите? Аз се отхвърлям от своята оскъдна пенсия и изричам моето откровено предпочитание да се разпределят всекиму съгласно заслуженото и мола Вашето предписание за отнемането й
С уважение: Венета Хр. Ботева “
С този акт Венета Ботева се отказала от нищожната пенсия, която наричала „ някаква си там милостиня”, и не получавала помощ от страната до края на живота си. Телеграмата й била обнародвана в софийския вестник „ Млада България”, в бр. 46 на който от 21 ноември 1895 година Редакцията на вестника добавила следния коментар: „ По-тежка и по-заслужена плесница от тая надали би могла да се даде на днешното Народно заседание, а основно на Стамболовите национални събрания.” .
В своите дейности Венета Ботева повече се е управлявала от мисълта за „ моралната премия, която по достолепие обществеността дължи на Ботев “. „ Всички тези краткотрайни хора ще измрат - казвала тя, и ще се не помнят, само че моят Христю ще бъде постоянно жив и песни ще се пеят за него”. И в никакъв случай не престанала да се интересува от всичко, обвързвано с Ботев.
„ Остарей прилично” са заветните думи на Венета Ботева към нейната внучка, а посредством нея и към идващите генерации. Нека помним този завет, даден ни от брачната половинка на Христо Ботев, и да остаряваме обичайно.
А когато в житейска обстановка се наложи да избираме дали да постъпим вярно или безвредно, дано също да си спомним, че имаме свободата да избираме с помощта на персони като Христо Ботев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ