Днес празнуваме Светла сряда с обичаи за дъжд и защита от болести
Днес, 23 април 2025 година, означаваме Светла сряда - третия ден от Светлата седмица след Великден, в която православните християни почитат Богородица и апостолите. Денят, прочут още като " Празна сряда ", носи със себе си богати национални обичаи, излъчени от потомство на потомство.
Според православния календар, на този ден църквата уважава Свети Йоан Богослов - един от най-близките възпитаници на Иисус Христос. Именно той пръв е повярвал във Възкресението и пръв е разпознал своя преподавател, когато Господ се е явявал на апостолите след Възкресението.
Българската национална традиция е запазила два характерни обичая, които се извършват на Светла сряда - " Мара Лишанка " и " Ладино хоро ". И двата ритуала имат бездънен алегоричен смисъл и се вършат с няколко цели - за измолване на дъжд, за обезпечаване на изобилие , за предотвратяване от градушка, вълшебства и разнообразни заболявания.
Мара Лишанка - ритуал с дълбоки корени
Обредната игра " Мара Лишанка " се извършва от моми и ергени в първата сряда след Великден. В центъра на ритуала стои обредна кукла, която съставлява женско антропоморфно изображение - нормално мома или младоженка, уместно забрадена и накичена, която дава името на целия ритуал.
Обичаят включва алегорично " грабване " на куклата Мара Лишанка от ергените, което показва отвличането на мома за булка. Това придава на обреда ясно изразена женитбена символика. Същевременно, националните вярвания свързват " Мара Лишанка " и с предизвикателство на изобилие , привличане на дъжд и отбрана от градушка и заболявания. След осъществяването на хората и песните, момите и ергените обикалят нивите, като ги " напяват " за богата годишна продукция.
Ладино хоро - магия в придвижване
" Ладино хоро " е втората традиция, присъща за Светла сряда , изпълнявана най-вече в Югозападна България. При този бит девойките се хващат на хоро, което на три пъти се " разсича ", като момите се провират през арка, формирана от кърпи. През цялото време останалите участници в ритуала пеят специфична ария, адресирана към последната мома в редицата, в която предсказват за какъв момък ще се омъжи тя.
Интересен аспект на Светлата седмица е и практиката стопанките да боядисват наново яйца, които по-късно раздават за душите на умряли близки. Според антично вярване, този жест защищава душите на мъртвите от превъплъщаване и им обезпечава успокоение в отвъдното.
Според православния календар, на този ден църквата уважава Свети Йоан Богослов - един от най-близките възпитаници на Иисус Христос. Именно той пръв е повярвал във Възкресението и пръв е разпознал своя преподавател, когато Господ се е явявал на апостолите след Възкресението.
Българската национална традиция е запазила два характерни обичая, които се извършват на Светла сряда - " Мара Лишанка " и " Ладино хоро ". И двата ритуала имат бездънен алегоричен смисъл и се вършат с няколко цели - за измолване на дъжд, за обезпечаване на изобилие , за предотвратяване от градушка, вълшебства и разнообразни заболявания.
Мара Лишанка - ритуал с дълбоки корени
Обредната игра " Мара Лишанка " се извършва от моми и ергени в първата сряда след Великден. В центъра на ритуала стои обредна кукла, която съставлява женско антропоморфно изображение - нормално мома или младоженка, уместно забрадена и накичена, която дава името на целия ритуал.
Обичаят включва алегорично " грабване " на куклата Мара Лишанка от ергените, което показва отвличането на мома за булка. Това придава на обреда ясно изразена женитбена символика. Същевременно, националните вярвания свързват " Мара Лишанка " и с предизвикателство на изобилие , привличане на дъжд и отбрана от градушка и заболявания. След осъществяването на хората и песните, момите и ергените обикалят нивите, като ги " напяват " за богата годишна продукция.
Ладино хоро - магия в придвижване
" Ладино хоро " е втората традиция, присъща за Светла сряда , изпълнявана най-вече в Югозападна България. При този бит девойките се хващат на хоро, което на три пъти се " разсича ", като момите се провират през арка, формирана от кърпи. През цялото време останалите участници в ритуала пеят специфична ария, адресирана към последната мома в редицата, в която предсказват за какъв момък ще се омъжи тя.
Интересен аспект на Светлата седмица е и практиката стопанките да боядисват наново яйца, които по-късно раздават за душите на умряли близки. Според антично вярване, този жест защищава душите на мъртвите от превъплъщаване и им обезпечава успокоение в отвъдното.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ