Църквата почита патриарх, оставил велика следа в историята
Днес, 2 юни, Православната черква уважава паметта на Св. Никифор Изповедник, патр. Цариградски. Прпмчк Еразъм Охридски.
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони.
Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
Никифор участвал на VII Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. Построил черква и основал манастир.
В 806 година, след гибелта на патриарх Танасий, Никифор бил определен за цариградски патриарх. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството.
Скоро се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец.
На всички усилия на императора да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания, господарю! Не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието. "
И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата " Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: " Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? "
Патриархът споделил да оповестят на императора: " Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област.
Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание в манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година Мощите му били пренесени в Цариград в 846 година
Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с огромен подарък на чудотворство.
Като свещеник тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик.
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони.
Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
Никифор участвал на VII Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. Построил черква и основал манастир.
В 806 година, след гибелта на патриарх Танасий, Никифор бил определен за цариградски патриарх. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството.
Скоро се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец.
На всички усилия на императора да го склони на своя страна, Никифор отговарял: " Напразни са твоите писания, господарю! Не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието. "
И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата " Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: " Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? "
Патриархът споделил да оповестят на императора: " Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област.
Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание в манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година Мощите му били пренесени в Цариград в 846 година
Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил талантлив от Бога с огромен подарък на чудотворство.
Като свещеник тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм пристигнал и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ