България отбелязва 185 г. от рождението на Васил Левски
Днес, 18 юли, се навършват 185 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово. В доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Вазов за него: " Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече! ". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент - " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ". Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия.
Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите, монах и герой против корупцията, както в този момент е съвременно да го назовем, без самият да е подкупен. През годините Левски е бил блян на най-различни хора, от време на време с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето потегли и почина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.
Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, само че най-големите пристрастености се разгоряха към 19 февруари, а не към датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски още веднъж беше икона и неговата персона провокира гневни разногласия. Д-р Желю Желев, тогавашният отстъпник и по-късно първи демократично определен президент на България, беше написал публикация за Левски, която провокира яростта на управляващите и беше неразрешена, тъй като той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната процедура. Покойният проф. Николай Генчев, прочут историк и откривател на делото на Левски, тогава излагаше една съвременна позиция, в контраст на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Впрочем не е ясно за какво са ни – може би с цел да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – макар, че и в този момент зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е единствено украса за техните много противоречиви от демократична позиция решения и дейности. И напълно не сме още " чиста и свята република ", както искаше Левски, макар някои техни заявки. И още веднъж имаме дефицит от независимост.
" Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово. В доста оскъдно семейство, в което прекомерно млад на Васил му се постанова да стане глава на дома след гибелта на татко му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но прекомерно бързо манастирът става стеснен за него. Както написа поетът Вазов за него: " Това расо черно, що нося от горната страна, не ме сдобрява с тия висини и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят!И не с това расо и не с таз брада мога да лишава нечия неволя. Рече и отсече! ". И Васил напуща манастира. Стига в Белград, където Раковски приготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно подготвителната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и стартират да го назовават Левски.
И Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, става един от идеолозите на българската национална гражданска война. Велико негово дело е основаването на Вътрешната революционна организация. Легендата и историческата истина описват по какъв начин той минава през всяко българско населено място, увлича най-хубавите българи след себе си и съвсем във всяко кътче основава революционен комитет. Защото е уверен, че " Нашето дело зависи от нашите лични старания ". Турците го търсят непрестанно. Той непрестанно съумява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в разнообразни облици. Ботев написа за невероятната му устойчивост и радостен темперамент - " Навън зима, камък се пука от мраз, а той, Левски, пее ". Апостолът на Българската независимост е предаден през зимата на 1872 година Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са сюрпризирани и възхитени от него. Обесен " там близо край град София " на 19 февруари 1873 година Васил Левски е безконечният аршин на генерации българи от Освобождението до през днешния ден, само че някак си постоянно неговите завещания остават все по този начин несбъднатата българска фантазия.
Парадокс и до през днешния ден остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са разнообразни пояснения за това. Дали е възприятието за виновност, че никой преди време не е направил опит да го избави в пътя му към София, дали тъй като почитаме повече Възкресението, в сравнение с Рождество, тъй като след гибелта си Левски възкръсна в националната памет. Един светец, напуснал църквата, бунтовник, проповядващ европейската концепция за съгласие с всички нации, герой за национална независимост, който не се пробва да ограничи свободата на другите, монах и герой против корупцията, както в този момент е съвременно да го назовем, без самият да е подкупен. През годините Левски е бил блян на най-различни хора, от време на време с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето потегли и почина под Еверест също с портрет на Левски в себе си.
Достатъчно е да си спомним 1987 година, когато се навършиха 150 години от рождението на Апостола, само че най-големите пристрастености се разгоряха към 19 февруари, а не към датата на рождението на Левски – 18 юли. Тогава в най-мрачните години на тоталитарното време Левски още веднъж беше икона и неговата персона провокира гневни разногласия. Д-р Желю Желев, тогавашният отстъпник и по-късно първи демократично определен президент на България, беше написал публикация за Левски, която провокира яростта на управляващите и беше неразрешена, тъй като той правеше нелицеприятни паралели с демократичните възгледи на Левски и тогавашната процедура. Покойният проф. Николай Генчев, прочут историк и откривател на делото на Левски, тогава излагаше една съвременна позиция, в контраст на писателя Николай Хайтов, който се беше вторачил в търсене костите на Левски. Впрочем не е ясно за какво са ни – може би с цел да намерим още едни мощи, пред които да се прекланяме. А истината е друга – макар, че и в този момент зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е единствено украса за техните много противоречиви от демократична позиция решения и дейности. И напълно не сме още " чиста и свята република ", както искаше Левски, макар някои техни заявки. И още веднъж имаме дефицит от независимост.
" Нашата работа зависи от нашите лични старания ", " Народната работа стои над всичко ", " Играем с живота на 7 милиона българи – би трябвало зряло да се постъпва ", " Времето е в нас и ние сме във времето ", " Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си ". Това са единствено част от написаните мисли, превъплътени в дейности, на Апостола на Българската независимост Васил Левски.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ