С любов за Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст умря един от най-големите ни артисти Георги Калоянчев.
Калата, както го назоваха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 година, тъй като споделяше, че не желае да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния спектакъл, на който е един от създателите.
Някои от емблематичните му функции там са в „ Сако от велур ”, „ Големанов ”, „ Старчето и стрелата ”.
В киното има близо 70 кино лентата.
" Утро над родината ", " Специалист по всичко ", " Любимец 13 ", " Две победи ", " Вълчицата ", Инспекторът и нощта ", " Кит ", " Езоп ", Галилео Галилей ", " За къде пътувате ", " Бай Ганьо потегля из Европа ", " Ганьо Балкански се връща от Европа " и доста други.
Мнозина назоваха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното.
Калата е от Бургас. Държавното висше театрално учебно заведение приключва през 1952 година Веднага по-късно го взимат в трупата на Народния спектакъл, само че функциите, които получава там не са нищо изключително, нормално замества отсъстващи по болест артисти. Първият му филм е от 1951 година - „ Утро над родината ”. Там играе циганчето Сали.
Няколко години по-късно Калоянчев минава в трупата на новосъздадения Сатиричен спектакъл.
Следват поредност от незабравими облици в незабравими филми - Спиро в „ Специалист по всичко ”, инспекторът в „ Инспекторът и нощта ”, Езоп в „ Езоп ”, Ганьо Балкански в „ Бай Ганьо ”...
В последните няколко години Георги Калоянчев, който постоянно е умеел да ни разсмива, плачеше доста. Беше му същински мъчително за отминалите години. Беше го боязън от гибелта, само че споделяше, че му е време за нея. И че е живял задоволително.
“Безбройни са международните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е дребен человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „ мама ” и всички го натрупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкоз повече похвалите понижават, с цел да се изгубят на края, кой знае къде по сложните друмища на огромната международна хвалба, с цел да се разпилеят в глупашки борби, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я допре с краченце, с цел да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват всякакви танцове, с цел да си оповестят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари сякаш умни и рационални, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за нежната наслада от окуражителния взор, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка. А какъв брой рационално може да бъде, дами и господа, в случай че се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна популярност, власт, благосъстояния, в случай че проумеем пропилеената на това неписайно ръг насам ръг натам, в случай че си спомним, че тичащият человек освен мъчно диша, само че и мъчно се смее, че даже и влюбените, когато се целуват, се стопират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, само че най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, светлочервен залез и хоп, тури му гънка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни. Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, какъв брой е трагичен! Нищо сходно, младежи! У мене няма страх, в тялото на всеки един от нас има толкоз доста фосфор, че от него могат да се създадат 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем съчка, там драснем съчка и най-после последната догаряща съчка лекичко пада в премръзналите ръце на остарелия човек.
Мой безпаричен български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят плевели, в домовете ти кълне безбожничество. Мой гальовен и раним български народ, талантлив и толерантен, лъган и ограбван, от цветове и ползи, от непознати съветници и свои безбожници, мой трагичен български народ! Ний, твоите рожби, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата героизъм, нашата приемливост, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой трагичен български народ, поради страданието ти – реверанс!
Уважаеми дами и господа, когато няма самун, има една остаряла приказка: „ Имало едно време един дядо и една баба… ”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, само че когато няма религия, тогава е ужасно. И когато нямате самун, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, по какъв начин да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, нека във вашите мемоари звъни от време на време и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя благосклонност. Дано когато ви е много тъжничко, или веселичко, си спомните за оня остарял господин, който в късните дни на есента на своя живот пристигна при Слави Трифонов. ”
Калата, както го назоваха всички, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 година, тъй като споделяше, че не желае да става за смях пред публиката, която го обича. Признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния спектакъл, на който е един от създателите.
Някои от емблематичните му функции там са в „ Сако от велур ”, „ Големанов ”, „ Старчето и стрелата ”.
В киното има близо 70 кино лентата.
" Утро над родината ", " Специалист по всичко ", " Любимец 13 ", " Две победи ", " Вълчицата ", Инспекторът и нощта ", " Кит ", " Езоп ", Галилео Галилей ", " За къде пътувате ", " Бай Ганьо потегля из Европа ", " Ганьо Балкански се връща от Европа " и доста други.
Мнозина назоваха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко - и в театъра и в киното.
Калата е от Бургас. Държавното висше театрално учебно заведение приключва през 1952 година Веднага по-късно го взимат в трупата на Народния спектакъл, само че функциите, които получава там не са нищо изключително, нормално замества отсъстващи по болест артисти. Първият му филм е от 1951 година - „ Утро над родината ”. Там играе циганчето Сали.
Няколко години по-късно Калоянчев минава в трупата на новосъздадения Сатиричен спектакъл.
Следват поредност от незабравими облици в незабравими филми - Спиро в „ Специалист по всичко ”, инспекторът в „ Инспекторът и нощта ”, Езоп в „ Езоп ”, Ганьо Балкански в „ Бай Ганьо ”...
В последните няколко години Георги Калоянчев, който постоянно е умеел да ни разсмива, плачеше доста. Беше му същински мъчително за отминалите години. Беше го боязън от гибелта, само че споделяше, че му е време за нея. И че е живял задоволително.
“Безбройни са международните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е дребен человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „ мама ” и всички го натрупат с похвали. И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкоз повече похвалите понижават, с цел да се изгубят на края, кой знае къде по сложните друмища на огромната международна хвалба, с цел да се разпилеят в глупашки борби, наивни победи и безплодни занятия. Кога мравката срещне мравка, тя я допре с краченце, с цел да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче. Кога се срещнат две пчели, те танцуват всякакви танцове, с цел да си оповестят, къде има повече цвете и прашец. А ние, людете,твари сякаш умни и рационални, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за нежната наслада от окуражителния взор, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка. А какъв брой рационално може да бъде, дами и господа, в случай че се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна популярност, власт, благосъстояния, в случай че проумеем пропилеената на това неписайно ръг насам ръг натам, в случай че си спомним, че тичащият человек освен мъчно диша, само че и мъчно се смее, че даже и влюбените, когато се целуват, се стопират на място. Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, само че най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, светлочервен залез и хоп, тури му гънка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни. Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, какъв брой е трагичен! Нищо сходно, младежи! У мене няма страх, в тялото на всеки един от нас има толкоз доста фосфор, че от него могат да се създадат 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем съчка, там драснем съчка и най-после последната догаряща съчка лекичко пада в премръзналите ръце на остарелия човек.
Мой безпаричен български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят плевели, в домовете ти кълне безбожничество. Мой гальовен и раним български народ, талантлив и толерантен, лъган и ограбван, от цветове и ползи, от непознати съветници и свои безбожници, мой трагичен български народ! Ний, твоите рожби, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата героизъм, нашата приемливост, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой трагичен български народ, поради страданието ти – реверанс!
Уважаеми дами и господа, когато няма самун, има една остаряла приказка: „ Имало едно време един дядо и една баба… ”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, само че когато няма религия, тогава е ужасно. И когато нямате самун, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, по какъв начин да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, нека във вашите мемоари звъни от време на време и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя благосклонност. Дано когато ви е много тъжничко, или веселичко, си спомните за оня остарял господин, който в късните дни на есента на своя живот пристигна при Слави Трифонов. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ