Изложба на българския тренч арт откриват в Русе
Днес, 15 април, от 18.00 ч. в Музей на градското ежедневие (Къщата на Калиопа)ще бъде открита изложбата „ Разкази от окопите. Българският Тренч Арт “. Концепцията и реализацията са дело на Десислава Тихолова, етнограф в Русенския музей.
Изложбата „ Разкази от окопите. Българският Тренч арт ” представяартефакти от 35 музея в България с концепцията да ги направи забележими и различими като обекти на международно културно завещание, да подчертава върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за контузията от всеки боен спор или изолираност и нейното превъзмогване посредством творчеството на човешкия дух.
Изложбата наблюдава началото на културното събитие, като се обръща към артефакти, сътворени в пандизите на османската империя след Илинден-Преображенското въстания. С развиването на бойните дейности от Балканските и Първата международна война, се появяват и произведения от окопите. Специфика за българското събитие е, че предметите се създават целеустремено за благотворителни изложения, за продажби и събиране на дарения за потърпевшите от войната. Разбира се има и голям брой предмети, които остават като сувенири, спомен от бойното поле.
В облиците, основани върху предметите, се откриват детайли от националната агитация, измежду които са флагове, карти, апели, емблеми, гербове, които символизират националната страна. Сред украсата виждаме старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на елементарните бойци.
Предметите постоянно са от всекидневието на бойците, при което откриваме голям брой пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Това е по този начин, защото цигарата е оригиналност, фешън артикул, който се популяризира всеобщо измежду мъжете, събрани на едно място. До този миг всеобщо пушенето се случва с лула. Чаши, лъжици, канчета, подноси също се създават, защото са обвързани с всекидневното хранене и пиянство. Възможността да се пишат писма до дома, което всеобщо не се случва постоянно в спокойно време е съображение да се създават мастилници, преспапие, лампи, рамки за фотоси.
Вазата за цветя е различен фешън признак, който се появява постоянно, защото формата на гилзите от снаряди ги допуска. Тяхната форма дава опция за основаване на по-големи рисунки и по-богато наличие. Войнишките чаши са втората огромна група железни предмети измежду другите модели на окопното изкуство. Употребявани като ракиени чаши, по тях се пишат надписи като „ Наздраве “ и „ Спомен от войната “.
Паметта за местата на борби и подвиг е изписана посредством топосите на селища, отвоювани и оставени още веднъж отвън рамките на родината – Дойран, Добри дял, Добро поле, завоят на Черна, Яребична. Топосите, изписани по предметите, чертаят граници на българското съзнание, изплакват тъгата по „ Майка България ”.
Предметите изобилстват от знаци на войната и на държавността – кръстове за смелост, царска корона, лавров венец, лъв, българско знаме, боец в офанзива, герб, топове, конници. Изображенията показват модели на лично българско схващане и възприятие за принадлежност към възродената страна.
Изложбата „ Разкази от окопите. Българският Тренч арт ” представяартефакти от 35 музея в България с концепцията да ги направи забележими и различими като обекти на международно културно завещание, да подчертава върху значимостта им на свидетелства за войната, да разчете посланията за контузията от всеки боен спор или изолираност и нейното превъзмогване посредством творчеството на човешкия дух.
Изложбата наблюдава началото на културното събитие, като се обръща към артефакти, сътворени в пандизите на османската империя след Илинден-Преображенското въстания. С развиването на бойните дейности от Балканските и Първата международна война, се появяват и произведения от окопите. Специфика за българското събитие е, че предметите се създават целеустремено за благотворителни изложения, за продажби и събиране на дарения за потърпевшите от войната. Разбира се има и голям брой предмети, които остават като сувенири, спомен от бойното поле.
В облиците, основани върху предметите, се откриват детайли от националната агитация, измежду които са флагове, карти, апели, емблеми, гербове, които символизират националната страна. Сред украсата виждаме старобългарска плетеница, заимствана от средновековни ръкописи, която художниците, които съпровождат армията, предават на елементарните бойци.
Предметите постоянно са от всекидневието на бойците, при което откриваме голям брой пепелници, запалки, табакери, поставки за кибрит и държачи за цигари. Това е по този начин, защото цигарата е оригиналност, фешън артикул, който се популяризира всеобщо измежду мъжете, събрани на едно място. До този миг всеобщо пушенето се случва с лула. Чаши, лъжици, канчета, подноси също се създават, защото са обвързани с всекидневното хранене и пиянство. Възможността да се пишат писма до дома, което всеобщо не се случва постоянно в спокойно време е съображение да се създават мастилници, преспапие, лампи, рамки за фотоси.
Вазата за цветя е различен фешън признак, който се появява постоянно, защото формата на гилзите от снаряди ги допуска. Тяхната форма дава опция за основаване на по-големи рисунки и по-богато наличие. Войнишките чаши са втората огромна група железни предмети измежду другите модели на окопното изкуство. Употребявани като ракиени чаши, по тях се пишат надписи като „ Наздраве “ и „ Спомен от войната “.
Паметта за местата на борби и подвиг е изписана посредством топосите на селища, отвоювани и оставени още веднъж отвън рамките на родината – Дойран, Добри дял, Добро поле, завоят на Черна, Яребична. Топосите, изписани по предметите, чертаят граници на българското съзнание, изплакват тъгата по „ Майка България ”.
Предметите изобилстват от знаци на войната и на държавността – кръстове за смелост, царска корона, лавров венец, лъв, българско знаме, боец в офанзива, герб, топове, конници. Изображенията показват модели на лично българско схващане и възприятие за принадлежност към възродената страна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ