Две значими исторически дати почитаме на днешния 14 април
Днес, 14 април, означаваме две значими събития – 200 години от рождението на великия родолюбец на България – Георги С. Раковски и 145 години от Оборищенското заседание, април 1876 година – първото българско национално заседание и началото на парламентарната народна власт в България.
Георги Стойков Раковски е приет български пълководец и учредител на националноосвободителната битка на народа, на модерната българска политическа мисъл, войска, дипломация и държавност. Революционен демократ, публицист, стихотворец, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Роден на 14 април 1821 година в Котел. Посвещава живота си на добруването на българската държавност и дава значителен принос за полагане на устоите на самостоятелната българска страна.
Множество мероприятия през годината, са част от националните празнувания, отдадени на възобновяване на загатна за великия родолюбец на България, проведени от Инициативен комитет, с ръководител генерал-майор доктор Груди Ангелов – шеф на Военна академия „ Г. С. Раковски “.
Специални събития ще има в редица български градове, участници в Инициативния комитет, измежду които и Панагюрище.
Национална научна конференция, отдадена на 145-тата годишнина от Априлското въстание през 1876 година и на 200 години от рождението на Раковски, проведена от Община Панагюрище, Исторически музей – Панагюрище и ИИИ – Българска академия на науките, ще се организира в град Панагюрище на 13 и 14 май 2021 година.
Днес бележим и 145 години от Оборищенското заседание – първото българско национално заседание.
145 години Оборище е място за поклонение, за размисъл и респект, тъй като от тук потегля възкресението на Новата Българска страна. Оборище събира тези българи, разнообразни по поминък, разнообразни по обучение, разнообразни по възраст, само че обединени от едно – твърдата решителност, че е пристигнало време българите да имат своя страна, която да се подреди измежду модерните европейски страни.
Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище, край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да се уточнят въпросите, свързани с подготовката на избухналото броени дни по-късно Априлско въстание.
Точният брой на първите национални избраници е неизяснен и до през днешния ден. Тома Георгиев взел участие в събранието и секретар на Бенковски загатва в „ Кратка история на Средногорското въстание”, че представителите са били 80, а общо присъстващите към 400 души. Захари Стоянов дава сведения за 350 присъстващи и делегати под 150. Съществуват и други разнообразни източници, с друг по брой присъстващи. На паметника в местността, където се е провело събранието има лист с имената на 67 представители, като са се употребявали данните на Димитър Страшимиров. По последни изследвания броят им не бил повече от 75 делегата, от 54 обитаеми места, от четвърти революционен окръг.
Знаменателна е характерността за оборищенци, която ни остави мемоаристът на Априлското въстание Захари Стоянов: „.....Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите, идеални персони всред народа, единствените хонорари – желая да кажа пътни и дневни пари - които бяха: грозната бесилка и заптийският бич. “
*Източник - пресцентър на Община Панагюрище
Георги Стойков Раковски е приет български пълководец и учредител на националноосвободителната битка на народа, на модерната българска политическа мисъл, войска, дипломация и държавност. Революционен демократ, публицист, стихотворец, журналист, публицист, историк и етнограф/етнолог.
Роден на 14 април 1821 година в Котел. Посвещава живота си на добруването на българската държавност и дава значителен принос за полагане на устоите на самостоятелната българска страна.
Множество мероприятия през годината, са част от националните празнувания, отдадени на възобновяване на загатна за великия родолюбец на България, проведени от Инициативен комитет, с ръководител генерал-майор доктор Груди Ангелов – шеф на Военна академия „ Г. С. Раковски “.
Специални събития ще има в редица български градове, участници в Инициативния комитет, измежду които и Панагюрище.
Национална научна конференция, отдадена на 145-тата годишнина от Априлското въстание през 1876 година и на 200 години от рождението на Раковски, проведена от Община Панагюрище, Исторически музей – Панагюрище и ИИИ – Българска академия на науките, ще се организира в град Панагюрище на 13 и 14 май 2021 година.
Днес бележим и 145 години от Оборищенското заседание – първото българско национално заседание.
145 години Оборище е място за поклонение, за размисъл и респект, тъй като от тук потегля възкресението на Новата Българска страна. Оборище събира тези българи, разнообразни по поминък, разнообразни по обучение, разнообразни по възраст, само че обединени от едно – твърдата решителност, че е пристигнало време българите да имат своя страна, която да се подреди измежду модерните европейски страни.
Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище, край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, с цел да се уточнят въпросите, свързани с подготовката на избухналото броени дни по-късно Априлско въстание.
Точният брой на първите национални избраници е неизяснен и до през днешния ден. Тома Георгиев взел участие в събранието и секретар на Бенковски загатва в „ Кратка история на Средногорското въстание”, че представителите са били 80, а общо присъстващите към 400 души. Захари Стоянов дава сведения за 350 присъстващи и делегати под 150. Съществуват и други разнообразни източници, с друг по брой присъстващи. На паметника в местността, където се е провело събранието има лист с имената на 67 представители, като са се употребявали данните на Димитър Страшимиров. По последни изследвания броят им не бил повече от 75 делегата, от 54 обитаеми места, от четвърти революционен окръг.
Знаменателна е характерността за оборищенци, която ни остави мемоаристът на Априлското въстание Захари Стоянов: „.....Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите, идеални персони всред народа, единствените хонорари – желая да кажа пътни и дневни пари - които бяха: грозната бесилка и заптийският бич. “
*Източник - пресцентър на Община Панагюрище
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ