Почина бележит български писател
Днес, 10.08,2023, на 85-годишна възраст умря бележитият публицист Георги Величков. Роден е в Сливен на 7.04.1938 година. Средното си обучение приключва в родния си град, а висшето (специалност " Право “) – в Софийския университет през 1962. Четири години практикува адвокатската си специалност в Сливен, след което е назначен за драматург на Сливенския трагичен спектакъл (1966–1968) и публицист във в. " Сливенско дело “ (1968–1969). През 1973 се реалокира в София.
Работи като редактор в сп. " Родна тирада “ (1973–1974), сп. " Септември “ (1974–1975), сп. " Пламък “ (1976); в издателство " Български публицист “ (1977); към киностудия " София “ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел " Белетристика “ и основен редактор в ИК " Български публицист “. Един от учредителите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), народен представител в VII Велико национално заседание (1990–1991).
В литературата дебютира с описа " Обикновен случай “, оповестен във в. " Сливенско дело “ през 1957, а в драматургията – с пиесата " Сезонът на очакванията “ (останала единствена), играна в Сливенския трагичен спектакъл през 1965. Първата му книга – " Прости чудеса “, излиза през 1966 и получава невиждано количество позитивни мнения. За собствен книжовен татко припознава Любен Дилов.
Признат и почитан от съвременниците си и от интелектуалците на България, Георги Величков не е от шумните писатели. Освен държанието му и творчеството му е такова. Но той никога не е от незабележимите писатели.
Поклон пред паметта му!
Работи като редактор в сп. " Родна тирада “ (1973–1974), сп. " Септември “ (1974–1975), сп. " Пламък “ (1976); в издателство " Български публицист “ (1977); към киностудия " София “ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел " Белетристика “ и основен редактор в ИК " Български публицист “. Един от учредителите на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), народен представител в VII Велико национално заседание (1990–1991).
В литературата дебютира с описа " Обикновен случай “, оповестен във в. " Сливенско дело “ през 1957, а в драматургията – с пиесата " Сезонът на очакванията “ (останала единствена), играна в Сливенския трагичен спектакъл през 1965. Първата му книга – " Прости чудеса “, излиза през 1966 и получава невиждано количество позитивни мнения. За собствен книжовен татко припознава Любен Дилов.
Признат и почитан от съвременниците си и от интелектуалците на България, Георги Величков не е от шумните писатели. Освен държанието му и творчеството му е такова. Но той никога не е от незабележимите писатели.
Поклон пред паметта му!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ