Днес Полша избира своя президент. Местни избори в Хърватия
Днес, 1 юни 2025 година, е значим ден за демокрацията в две европейски страни - Полша и Хърватия. Докато полските жители ще дефинират своя предстоящ президент на втория тур на изборите, в Хърватия следва балотаж за локална власт.
Виж още Как резултатът от изборите в Полша ще повлияе на стопанската система на страната?
Полша
В Полша през днешния ден се създава втори тур на президентските избори, които ще дефинират дали най-голямата страна в източното крило на Европейски Съюз ще затвърди проевропейската си позиция или ще се обърне към шовинизъм в стила на Доналд Тръмп, съобщи Ройтерс.
Изборните секции ще отворят порти в 7:00 ч. локално време (08:00 ч. българско време), като полските жители ще могат да упражнят правото си на глас до 21:00 ч., след което ще бъдат оповестени данните от екзитполовете. Окончателните резултати от вота би трябвало да бъдат оповестени в понеделник.
Избирателната интензивност е от основно значение за съревнованието сред Рафал Тшасковски, повдигнат от демократичната коалиция на премиера Доналд Туск, и претендентът на опозиционната консервативна партия " Право и правдивост " (ПиС) Карол Навроцки.
Парламентът разполага с най-голяма власт в Полша, само че президентът може да постанова несъгласие върху законодателната активност и заради това днешните избори се наблюдават от близко в Украйна, Русия, Съединени американски щати, както и в целия Европейски Съюз.
И двамата претенденти са съгласни, че е належащо да се изразходват обилни средства за защита, както президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп изисква от Европа, и да се продължи поддръжката за Украйна в битката ѝ против продължаващата над три години съветска инвазия. Но до момента в който Тшасковски счита, че бъдещото участие на Украйна в НАТО е от значително значение за сигурността на Полша, Навроцки наскоро съобщи, че в случай че стане президент, не би утвърдил кандидатура на Киев в алианса поради риска от война сред НАТО и Русия.
Тшасковски споделя, че мощните връзки както с Брюксел, по този начин и с Вашингтон са от значително значение за сигурността на Полша, а Навроцки, който през май се срещна с Тръмп в Белия дом, дава приоритет на връзките със Съединени американски щати.
Ако Навроцки завоюва, той евентуално ще поеме по път, подобен с този на президента Анджей Дуда, който е съдружник на ПиС, предвижда Ройтерс. Дуда употребява правото си на несъгласие, с цел да блокира напъните на кабинета на Туск да анулира правосъдните промени на предходното държавно управление, които съгласно Европейски Съюз подкопават независимостта на съдилищата.
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че разликата в поддръжката за двамата претенденти е незначителна и попада в границите на статистическата неточност.
Виж още Зоран Миланович завоюва президентските избори в Хърватия с рекордна преднина
Хърватия
Малко над 2 883 000 хървати имат право да гласоподават през днешния ден на втория тур на локалните избори и да изберат градоначалниците на Загреб, Сплит и Риека през идващите четири години, оповестява организация ХИНА. В допълнение към кметовете на трите най-големи града в Хърватия, гласоподавателите ще изберат също 12 регионални шефове, 44 кмета и 62 ръководители на общини.
Кметовете на Загреб, Сплит и Риека - Томислав Томашевич (кандидат на зелено-лявата платформа " Можем ", подсилен от най-голямата опозиционна партия - Социалдемократическата), Ивица Пуляк ( от " Център " ) и Марко Филипович (независим), се борят за преизбиране.
Техните противници са надлежно самостоятелният претендент Мария Селак Распудич, Томислав Шута (Хърватска демократична общност) и самостоятелната Ива Ринчич.
Сред другите градове, където ще бъде определен кмет на втори тур, са Пула, Дубровник, Шибеник, Карловац и Син.
Изходът от кметската конкуренция в градовете Задар и Вуковар също ще бъде наблюдаван деликатно, показва ХИНА и добавя, че с доста близки резултати на първия тур са били и претендентите в 12 области.
На втория тур на изборите за регионални шефове, кметове и общински ръководители ще завоюва претендентът с най-вече гласове. Ако и двамата претенденти получат безусловно идентичен брой гласове, което се е случвало и преди, ще се организира трети тур. Това се случи на изборите през 2021 година в община Кралевец на Сутли, напомня ХИНА.
Тъй като вторият тур се организира в края на продължен уикенд, ще бъде забавно да се види дали това в допълнение ще понижи така и така ниската изборна интензивност. В първия тур участваха единствено 43,5 % от гласоподавателите, показва организацията.
Втори тур се организира в 405 града и общини, в 4980 изборни секции, които ще отворят в 7:00 ч. локално време и ще затворят в 19:00 ч.
Около 5500 наблюдаващи ще следят изборите.
След затварянето на изборните секции в неделя Хърватия ще завърши с четвъртите си избори за малко повече от година. След това гласоподавателите ще получат тригодишна отмора от гласоподаване. През април 2024 година хърватите гласоподаваха за нов парламент, през юни 2024 година - за депутати в Европейския парламент, през януари т.г. - за президент на републиката, а този месец - за нови локални управляващи, напомня организацията.
