Да се провреш под дъгата - 89 години от рождението на Георги Марков
Днес, 1 март се навършват 89 години от рождението на писателя, журналист и отстъпник Георги Марков. По този мотив от издателство " Сиела " преиздават алманах с негови пиеси - 11 на брой, в това число текста на " Комунисти " и " Да се провреш под дъгата ", станали съгласно биографите му един от катализаторите на бягството му в чужбина.
Книгата ще бъде показана на 6 март в " Нов спектакъл " в НДК с думи на Димитър Кенаров, Димитър Бочев, Тони Николов и създателят на предговора на новото издание на " Пиеси " – Георги Тенев. С думите на Георги Марков ще зазвучи и гласът на Стоян Алексиев. " Дневник " разгласява фрагмент от
Да се провреш под дъгата
пиеса в 5 картини
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: БОЛНИТЕ, ГЪРБАВИЯТ ДЪРВОДЕЛЕЦ, ДОКТОРЪТ, ФИЛОСОФЪТ, УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ, ПЕДРО, АКРАБОВ. Д-Р ГОСПОДОВ – УПРАВИТЕЛ НА САНАТОРИУМА, НЕМИЯТ САНИТАР
ЖАНДАРМЕРИЙСКИЯТ КАПИТАН, ПАРТИЗАНИТЕ, ЖАНДАРМЕРИСТИТЕ
Време на действието – май 1944 година.
фрагмент от ПЪРВА КАРТИНА
Хол на дребен частен планински санаториум за безнадеждно заболели от туберкулоза. Формата му е трапецовидна, отворена с необятната си част към публиката. Насреща – две порти на стаи. Вдясно – кулоар с летяща врата. Вляво – прозорец с аспект към планината. Вляво и вдясно – по още една врата на болнична стая. Вратите са номерирани – най-лявата е номер 7, най-дясната – номер 10. В ъгъла към авансцената – камина. Авансцената е загатната като тераса. Фотьойли, столове, масички, ситуирани по този начин, че да откриват насрещните порти. Портрет на лекар Кох. Кактуси. Радиоапарат " Филипс ". Близо до единствения прозорец – бронзов бюст на създателя на санаториума – доктор Господов-старши. Привечер.
Върху стаята играят оранжевите отражения на залеза. Тържествено и предзнаменователно. През хола постепенно минава Санитарят. Хвърля дърва в камината. После все по този начин постепенно с неизменим темп оправя столовете. Маската му, бялата му шапка и извънредно дългата му бяла манта са съчетани по този начин, че му придават недействителност. Във всяка картина този глух Санитар ще слага разместените мебели на непрекъснатите им места. Звън на санитарния гонг.
Предпазливо влиза Гърбавият. Той мъкне три огромни дървени кръста с надписи. Безшумно и умело слага кръстовете пред трите порти, без тази с номер 7. Отдръпва се, стои по този начин и се зас-мива. После изтичва към радиото, пуска го мощно – чува се остарял шлагер. Още по-развеселен, Гърбавият отива при камината и търси място да се скрие, с цел да гледа резултата. Откъм коридора влиза Учителят по изобразяване. Облечен е в болнична пижама и дълъг тъмножьлт халат със знаците на санаториума " С.Г. ". Тръгва към Гърбавия, само че забелязал кръстовете, се стопира.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (иронично): И какво от това?
ГЪРБАВИЯТ: Майтап! Защо в този момент не се смееш? И за тебе съм приготвил!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Като си нямаш друга работа! (Тръгва към своя стол.) Ти, наподобява, нищо не разбираш от смешка!
ГЪРБАВИЯТ: Шега ли! Това е вашата смешка! (Посочва кръстовете.) Много смешна смешка!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (сяда на стола си): По-добре разкарай тия мебели, преди да са се събудили!
ГЪРБАВИЯТ (пристъпва към него): А ти не искаш ли дружно да се посмеем? Да им забележим мутрите, като отворят вратите... Ще приритаме от смях! (Изчаква за миг отговор.) Или ти е по-весело да се смееш с тях?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Ти в действителност си комичен! Заради една жена!
ГЪРБАВИЯТ: Моята жена!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Била е твоя!
ГЪРБАВИЯТ (нервно отскача): Пак ли!... На тебе отрова ще ръся в манджата!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Мерси! (Чува се кашляне и звук зад една от вратите.) Излизат!
ГЪРБАВИЯТ: Дай боже, да се препънат! И ще оказа помощ на Немия да ги зарови! На подбив! На подбив! (Скрива се зад камината, откъдето гледа какво ще стане.) Излезте, излезте, уважаеми господа! Архангел Михаил ви е донесъл подаръчета!
Вратата с номер 10 се отваря. Излиза Философът – с костюм и вратовръзка, наметнат с болничния си халат. Вижда кръстовете пред вратата и се стопира.
ГЪРБАВИЯТ (скрит): Нали всичко може, господин Философе? Нали всичко може? Или в този момент към този момент не може? (Смее се.)
ФИЛОСОФЪТ (вдига кръста и го разглежда):...С моето име... както ги носят пред процесията... Колко просто, две летви, заковани косо... Каква решителност... Аз знам, че този кръст е мой, само че чета моето име като името на различен човек, който не познавам...
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (обръща се към Философа): Ти искаш да бъде на различен човек! Естествено, кой не би желал да забучи личния си кръст над главата на другиго! (Подиг-равателно.) Може би това е най-високата степен на независимост, а, господин Философе?
ФИЛОСОФЪТ (идва до него, прегърнал кръста си): Учудих се по какъв начин по едно и също време съм толкоз близо и толкоз надалеч от това! (Сяда до Учителя на своя стол.)
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Истината е, че си постоянно покрай кръста, макар желанието ти да бъдеш надалеч! Струва ми се, че този път стремежът ти да умреш като развален робот, ти изневерява! Роботите не се плашат!
ФИЛОСОФЪТ: Не се тревожа! Само се гнуся от знаците! Всеки знак е насмешка с разсъдъка!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (посочва дървения кръст): А всеки разсъдък е насмешка с живота!
ФИЛОСОФЪТ (замислен, още веднъж преглежда кръста): Това е най-сполучливият знак... Четири противоположни направления... Едната е предпочетена (сочи дългата част на кръста)... само че тя води надолу... (Държи кръста в естествено състояние.) Кой домъкна тези кръстове?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: От инвентара на санаториума!
ФИЛОСОФЪТ: При сегашната медицина...
Внезапно с тропот се отваря вратата на стая номер 9. Появява се Докторът, облечен в ослепителен личен халат. Вижда кръста и се засмива.
ДОКТОРЪТ: Каква наслада у дома! (Ритва кръста и продължава да се смее.)
ГЪРБАВИЯТ (скрит): Ритай! Всички стартират с ритване и свършват с ритване!
ДОКТОРЪТ (спира с омерзение радиото, идва при двамата и преглежда ритнатия кръст): Гърбавият си отмъщава! Не е неприятен дърводелец! Можем да си създадем обща поръчка! Но не такива необразовани надписи! Господин Учителят по изобразяване ще изпраска нещо калиграфическо, а господин Философът ще измисли някаква такава: " Ние бяхме като вас, вие ще останете като нас "... Къде се е скрил тоя красавец?... На бас, отнякъде гледа!
ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Стига с тия ваши представления! Всичко това е поради просташките ви смешки с жена му!
ДОКТОРЪТ: Ха! Ти забравяш, че тук всеки има право на всичко! (Отива към стая номер 7, отваря вратата.) Помниш ли какъв брой радостно беше, когато този граовски акцент изреждаше майките ни... (Блъска вратата, до дъно отворена.) Сега към този момент го няма! Аут!... Опитай се да определиш правата си в тази стая! Нали ти самичък сподели, че при нас няма граници, няма власт, няма боязън и всеки може да прави каквото си желае. (Връща се в хола.) Каквото си желае!
ФИЛОСОФЪТ: Сантименталността...
ДОКТОРЪТ: Оня простак си мисли, че тази дървена играчка ще ме изненада! Ето! (Изважда малко листче.) Остават ми единствено 47 дни!
ФИЛОСОФЪТ (завива се в халата си): Студено... Тази камина е единствено реплика, всичко тук е някаква реплика...
ДОКТОРЪТ (взима кръста от ръцете на Философа, счупва го и го хвърля в камината): Само това е същинско!
Отвъд врата номер 8 се чува звук.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Господин Акрабов отново ревизира парите си! Всеки следобяд по това време!
ДОКТОРЪТ: Виж, на него и два кръста са му малко! (Оти-ва и още по-добре намества кръста пред врата номер 8.)
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Куфарите му са цялостни с банкноти, пачки, фишеци... триста декара парцел, две мелници и...
ДОКТОРЪТ: И отново няма да му стигнат за място в парадайса! Яж черна земя, българино!
Акрабов излиза от стаята си, облечен в кожух. Вижда кръста и го целува.
ГЪРБАВИЯТ (скрит зад камината): Хареса си го! Този ще целуне и дявола по задника! Целувай, мръснико, целувките от тебе, задникът от мене!... Прибери си го, хайде, прибери го...
Акрабов тържествено подвига кръста и го внася в стаята си, след това се връща. Философът се зачита в някаква книга.
ДОКТОРЪТ (към Акрабов): Сега остава да си поръчаш и ковчег!
АКРАБОВ (сяда на най-хубавото кресло): Поръчан ми е, докторе! Но в случай че ти си не запомнил да поръчаш, сбъркал си, има рецесия с дървения материал! (Оглежда ги строго.) С кръст смешка не се прави, и рогатият се плаши от него!
ДОКТОРЪТ: Мръдна ти душичката, а, българино!
АКРАБОВ: Ние, селяните, докторе, сме по-близо до земята и не се плашим от нея! А кръстът е свят знак!
ДОКТОРЪТ (се смее): Свят знак! Свещените знаци за тебе са в куфарите ти!
АКРАБОВ: Имам си ги, мои са! Пречат ли ти нещо?
ГЪРБАВИЯТ (изтичва предизвикателно против тях, хили се): Как сте, братлета, харесаха ли ви мостричките?
АКРАБОВ (се засмива): Ако това ти оказва помощ! Други барат жена му, той на нас си го изкарва!
Смеят се.
ГЪРБАВИЯТ (в изстъпление): Мръсни видове! Ще взема брадвата и ще ви дам да разберете! (Блъска столовете, излиза гневен.)
Докторът, Акрабов и Учителят по изобразяване се смеят.
АКРАБОВ: Този ще вземе някоя нощ да ни изколи!
ДОКТОРЪТ (вади цигара и пали): Пази се, несъмнено ще почне от тебе!
АКРАБОВ: Разбира се, ти по този начин си се заклал, че още малко, ще престанеш да крякаш за било и не било!
ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Угасете цигарата! Тук въпреки всичко е болница!
ДОКТОРЪТ: Колкото аз съм доктор! Не зная някой да е излекуван в това заведение, нали, мръснико? (Загасва цигарата в носа на бронзовия бюст.)
Философът още веднъж се зачита в книгата си, Акрабов гледа часовника си и гълта своите хапове. Учителят по изобразяване стои печален на терасата. Пауза, като че ли всички тематики за диалог са изчерпани.
АКРАБОВ: Днеска яденето си беше чиста мръсотия, тежи ми в стомаха... Тоя самозванец не желае и да знае, юрнал се да гони Михаля из гората! Ами в случай че ни стане нещо. Немият ли ще ни избавя?
ДОКТОРЪТ (играе си саркастично с бронзовия бюст на създателя на санаториума): Д-р Господов, достойнство за петстотин кинта дневно, без медикаментите, знамение на природата, не знаете ли тайната на боровата гора? От нея лъха гваякол и болните се възнасят като ангелчета...
АКРАБОВ: И дървата икономисва стипцата! (Завива се в кожуха си.) Хей! (Развиква се.) Хей!
Санитарят се появява с присъщата си мудна стъпка, истински фантом в полумрака. И четиримата настръх-ват, всеки за секунда се вцепенява и гледа към приближаващия заплашителен Санитар.
ДОКТОРЪТ (крещи): Движи се по-човешки, говедо!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (страхливо): Стига, стига си ни плашил!
АКРАБОВ: Махай се! (Опомня се.) Донеси дърва! Чуваш ли, да те вземат дяволите! Донеси дърва и се махай!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Още сме живи!
Санитарят постепенно се обръща и изчезва.
ДОКТОРЪТ: Този вид, Управителят, преднамерено го е взел!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Само като го виждам, ще полудея!
Пак пауза, в която тематиките са изчерпани. Всички са още под усещането от появяването на Санитаря.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Да знаех, че ще попадна в подобен санаториум, щях да си лежа вкъщи!
ДОКТОРЪТ: Ако си нарисуваш един дом!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Ох, да оздравея един път, ще ме запомнят!
ДОКТОРЪТ: След второто пришествие!
АКРАБОВ: А къде е Педро?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Той си е най-добре, отново се е нарязал!
АКРАБОВ: Управителят преднамерено му пробутва бутилките, нека по-скоро пукне, зер, авансово е за една година и испанката няма да пристигна да си вземе рестото! Това не е санаториум, а морилня, морилня... трупане на пари от тъгите на хората!
ДОКТОРЪТ: Добре че твоите са насъбрани от насладите на хората!
Внезапно се чуват далечни пушечни гърмежи, след това картечница, отдалечен отзвук от престрелка. Тишина.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Какво беше това?
ДОКТОРЪТ: Не видяхте ли сутринта полицията... тия, по какъв начин ги споделят, ловните дружини... Всички шумкари би трябвало да ги приберат в Карлуково, щури хора, защо са тръгнали да ги пита човек!
АКРАБОВ: Абе, те си знаят защо са тръгнали, единствено че няма да ги огрее!
ДОКТОРЪТ: Може и да ги огрее, руснаците влизат в Румъния...
АКРАБОВ: Голяма работа! Па като дойдат руснаците, та ще настъпи раят на земята! Ще им кажат – на, лежте и яжте! Дотогава ще ги изтребят като пилци! (Отново пукотевица.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (870)
Книгата ще бъде показана на 6 март в " Нов спектакъл " в НДК с думи на Димитър Кенаров, Димитър Бочев, Тони Николов и създателят на предговора на новото издание на " Пиеси " – Георги Тенев. С думите на Георги Марков ще зазвучи и гласът на Стоян Алексиев. " Дневник " разгласява фрагмент от
Да се провреш под дъгата
пиеса в 5 картини
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: БОЛНИТЕ, ГЪРБАВИЯТ ДЪРВОДЕЛЕЦ, ДОКТОРЪТ, ФИЛОСОФЪТ, УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ, ПЕДРО, АКРАБОВ. Д-Р ГОСПОДОВ – УПРАВИТЕЛ НА САНАТОРИУМА, НЕМИЯТ САНИТАР
ЖАНДАРМЕРИЙСКИЯТ КАПИТАН, ПАРТИЗАНИТЕ, ЖАНДАРМЕРИСТИТЕ
Време на действието – май 1944 година.
фрагмент от ПЪРВА КАРТИНА
Хол на дребен частен планински санаториум за безнадеждно заболели от туберкулоза. Формата му е трапецовидна, отворена с необятната си част към публиката. Насреща – две порти на стаи. Вдясно – кулоар с летяща врата. Вляво – прозорец с аспект към планината. Вляво и вдясно – по още една врата на болнична стая. Вратите са номерирани – най-лявата е номер 7, най-дясната – номер 10. В ъгъла към авансцената – камина. Авансцената е загатната като тераса. Фотьойли, столове, масички, ситуирани по този начин, че да откриват насрещните порти. Портрет на лекар Кох. Кактуси. Радиоапарат " Филипс ". Близо до единствения прозорец – бронзов бюст на създателя на санаториума – доктор Господов-старши. Привечер.
Върху стаята играят оранжевите отражения на залеза. Тържествено и предзнаменователно. През хола постепенно минава Санитарят. Хвърля дърва в камината. После все по този начин постепенно с неизменим темп оправя столовете. Маската му, бялата му шапка и извънредно дългата му бяла манта са съчетани по този начин, че му придават недействителност. Във всяка картина този глух Санитар ще слага разместените мебели на непрекъснатите им места. Звън на санитарния гонг.
Предпазливо влиза Гърбавият. Той мъкне три огромни дървени кръста с надписи. Безшумно и умело слага кръстовете пред трите порти, без тази с номер 7. Отдръпва се, стои по този начин и се зас-мива. После изтичва към радиото, пуска го мощно – чува се остарял шлагер. Още по-развеселен, Гърбавият отива при камината и търси място да се скрие, с цел да гледа резултата. Откъм коридора влиза Учителят по изобразяване. Облечен е в болнична пижама и дълъг тъмножьлт халат със знаците на санаториума " С.Г. ". Тръгва към Гърбавия, само че забелязал кръстовете, се стопира.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (иронично): И какво от това?
ГЪРБАВИЯТ: Майтап! Защо в този момент не се смееш? И за тебе съм приготвил!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Като си нямаш друга работа! (Тръгва към своя стол.) Ти, наподобява, нищо не разбираш от смешка!
ГЪРБАВИЯТ: Шега ли! Това е вашата смешка! (Посочва кръстовете.) Много смешна смешка!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (сяда на стола си): По-добре разкарай тия мебели, преди да са се събудили!
ГЪРБАВИЯТ (пристъпва към него): А ти не искаш ли дружно да се посмеем? Да им забележим мутрите, като отворят вратите... Ще приритаме от смях! (Изчаква за миг отговор.) Или ти е по-весело да се смееш с тях?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Ти в действителност си комичен! Заради една жена!
ГЪРБАВИЯТ: Моята жена!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Била е твоя!
ГЪРБАВИЯТ (нервно отскача): Пак ли!... На тебе отрова ще ръся в манджата!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Мерси! (Чува се кашляне и звук зад една от вратите.) Излизат!
ГЪРБАВИЯТ: Дай боже, да се препънат! И ще оказа помощ на Немия да ги зарови! На подбив! На подбив! (Скрива се зад камината, откъдето гледа какво ще стане.) Излезте, излезте, уважаеми господа! Архангел Михаил ви е донесъл подаръчета!
Вратата с номер 10 се отваря. Излиза Философът – с костюм и вратовръзка, наметнат с болничния си халат. Вижда кръстовете пред вратата и се стопира.
ГЪРБАВИЯТ (скрит): Нали всичко може, господин Философе? Нали всичко може? Или в този момент към този момент не може? (Смее се.)
ФИЛОСОФЪТ (вдига кръста и го разглежда):...С моето име... както ги носят пред процесията... Колко просто, две летви, заковани косо... Каква решителност... Аз знам, че този кръст е мой, само че чета моето име като името на различен човек, който не познавам...
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (обръща се към Философа): Ти искаш да бъде на различен човек! Естествено, кой не би желал да забучи личния си кръст над главата на другиго! (Подиг-равателно.) Може би това е най-високата степен на независимост, а, господин Философе?
ФИЛОСОФЪТ (идва до него, прегърнал кръста си): Учудих се по какъв начин по едно и също време съм толкоз близо и толкоз надалеч от това! (Сяда до Учителя на своя стол.)
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Истината е, че си постоянно покрай кръста, макар желанието ти да бъдеш надалеч! Струва ми се, че този път стремежът ти да умреш като развален робот, ти изневерява! Роботите не се плашат!
ФИЛОСОФЪТ: Не се тревожа! Само се гнуся от знаците! Всеки знак е насмешка с разсъдъка!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (посочва дървения кръст): А всеки разсъдък е насмешка с живота!
ФИЛОСОФЪТ (замислен, още веднъж преглежда кръста): Това е най-сполучливият знак... Четири противоположни направления... Едната е предпочетена (сочи дългата част на кръста)... само че тя води надолу... (Държи кръста в естествено състояние.) Кой домъкна тези кръстове?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: От инвентара на санаториума!
ФИЛОСОФЪТ: При сегашната медицина...
Внезапно с тропот се отваря вратата на стая номер 9. Появява се Докторът, облечен в ослепителен личен халат. Вижда кръста и се засмива.
ДОКТОРЪТ: Каква наслада у дома! (Ритва кръста и продължава да се смее.)
ГЪРБАВИЯТ (скрит): Ритай! Всички стартират с ритване и свършват с ритване!
ДОКТОРЪТ (спира с омерзение радиото, идва при двамата и преглежда ритнатия кръст): Гърбавият си отмъщава! Не е неприятен дърводелец! Можем да си създадем обща поръчка! Но не такива необразовани надписи! Господин Учителят по изобразяване ще изпраска нещо калиграфическо, а господин Философът ще измисли някаква такава: " Ние бяхме като вас, вие ще останете като нас "... Къде се е скрил тоя красавец?... На бас, отнякъде гледа!
ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Стига с тия ваши представления! Всичко това е поради просташките ви смешки с жена му!
ДОКТОРЪТ: Ха! Ти забравяш, че тук всеки има право на всичко! (Отива към стая номер 7, отваря вратата.) Помниш ли какъв брой радостно беше, когато този граовски акцент изреждаше майките ни... (Блъска вратата, до дъно отворена.) Сега към този момент го няма! Аут!... Опитай се да определиш правата си в тази стая! Нали ти самичък сподели, че при нас няма граници, няма власт, няма боязън и всеки може да прави каквото си желае. (Връща се в хола.) Каквото си желае!
ФИЛОСОФЪТ: Сантименталността...
ДОКТОРЪТ: Оня простак си мисли, че тази дървена играчка ще ме изненада! Ето! (Изважда малко листче.) Остават ми единствено 47 дни!
ФИЛОСОФЪТ (завива се в халата си): Студено... Тази камина е единствено реплика, всичко тук е някаква реплика...
ДОКТОРЪТ (взима кръста от ръцете на Философа, счупва го и го хвърля в камината): Само това е същинско!
Отвъд врата номер 8 се чува звук.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Господин Акрабов отново ревизира парите си! Всеки следобяд по това време!
ДОКТОРЪТ: Виж, на него и два кръста са му малко! (Оти-ва и още по-добре намества кръста пред врата номер 8.)
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Куфарите му са цялостни с банкноти, пачки, фишеци... триста декара парцел, две мелници и...
ДОКТОРЪТ: И отново няма да му стигнат за място в парадайса! Яж черна земя, българино!
Акрабов излиза от стаята си, облечен в кожух. Вижда кръста и го целува.
ГЪРБАВИЯТ (скрит зад камината): Хареса си го! Този ще целуне и дявола по задника! Целувай, мръснико, целувките от тебе, задникът от мене!... Прибери си го, хайде, прибери го...
Акрабов тържествено подвига кръста и го внася в стаята си, след това се връща. Философът се зачита в някаква книга.
ДОКТОРЪТ (към Акрабов): Сега остава да си поръчаш и ковчег!
АКРАБОВ (сяда на най-хубавото кресло): Поръчан ми е, докторе! Но в случай че ти си не запомнил да поръчаш, сбъркал си, има рецесия с дървения материал! (Оглежда ги строго.) С кръст смешка не се прави, и рогатият се плаши от него!
ДОКТОРЪТ: Мръдна ти душичката, а, българино!
АКРАБОВ: Ние, селяните, докторе, сме по-близо до земята и не се плашим от нея! А кръстът е свят знак!
ДОКТОРЪТ (се смее): Свят знак! Свещените знаци за тебе са в куфарите ти!
АКРАБОВ: Имам си ги, мои са! Пречат ли ти нещо?
ГЪРБАВИЯТ (изтичва предизвикателно против тях, хили се): Как сте, братлета, харесаха ли ви мостричките?
АКРАБОВ (се засмива): Ако това ти оказва помощ! Други барат жена му, той на нас си го изкарва!
Смеят се.
ГЪРБАВИЯТ (в изстъпление): Мръсни видове! Ще взема брадвата и ще ви дам да разберете! (Блъска столовете, излиза гневен.)
Докторът, Акрабов и Учителят по изобразяване се смеят.
АКРАБОВ: Този ще вземе някоя нощ да ни изколи!
ДОКТОРЪТ (вади цигара и пали): Пази се, несъмнено ще почне от тебе!
АКРАБОВ: Разбира се, ти по този начин си се заклал, че още малко, ще престанеш да крякаш за било и не било!
ФИЛОСОФЪТ (към Доктора): Угасете цигарата! Тук въпреки всичко е болница!
ДОКТОРЪТ: Колкото аз съм доктор! Не зная някой да е излекуван в това заведение, нали, мръснико? (Загасва цигарата в носа на бронзовия бюст.)
Философът още веднъж се зачита в книгата си, Акрабов гледа часовника си и гълта своите хапове. Учителят по изобразяване стои печален на терасата. Пауза, като че ли всички тематики за диалог са изчерпани.
АКРАБОВ: Днеска яденето си беше чиста мръсотия, тежи ми в стомаха... Тоя самозванец не желае и да знае, юрнал се да гони Михаля из гората! Ами в случай че ни стане нещо. Немият ли ще ни избавя?
ДОКТОРЪТ (играе си саркастично с бронзовия бюст на създателя на санаториума): Д-р Господов, достойнство за петстотин кинта дневно, без медикаментите, знамение на природата, не знаете ли тайната на боровата гора? От нея лъха гваякол и болните се възнасят като ангелчета...
АКРАБОВ: И дървата икономисва стипцата! (Завива се в кожуха си.) Хей! (Развиква се.) Хей!
Санитарят се появява с присъщата си мудна стъпка, истински фантом в полумрака. И четиримата настръх-ват, всеки за секунда се вцепенява и гледа към приближаващия заплашителен Санитар.
ДОКТОРЪТ (крещи): Движи се по-човешки, говедо!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ (страхливо): Стига, стига си ни плашил!
АКРАБОВ: Махай се! (Опомня се.) Донеси дърва! Чуваш ли, да те вземат дяволите! Донеси дърва и се махай!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Още сме живи!
Санитарят постепенно се обръща и изчезва.
ДОКТОРЪТ: Този вид, Управителят, преднамерено го е взел!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Само като го виждам, ще полудея!
Пак пауза, в която тематиките са изчерпани. Всички са още под усещането от появяването на Санитаря.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Да знаех, че ще попадна в подобен санаториум, щях да си лежа вкъщи!
ДОКТОРЪТ: Ако си нарисуваш един дом!
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Ох, да оздравея един път, ще ме запомнят!
ДОКТОРЪТ: След второто пришествие!
АКРАБОВ: А къде е Педро?
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Той си е най-добре, отново се е нарязал!
АКРАБОВ: Управителят преднамерено му пробутва бутилките, нека по-скоро пукне, зер, авансово е за една година и испанката няма да пристигна да си вземе рестото! Това не е санаториум, а морилня, морилня... трупане на пари от тъгите на хората!
ДОКТОРЪТ: Добре че твоите са насъбрани от насладите на хората!
Внезапно се чуват далечни пушечни гърмежи, след това картечница, отдалечен отзвук от престрелка. Тишина.
УЧИТЕЛЯТ Пожарна охрана РИСУВАНЕ: Какво беше това?
ДОКТОРЪТ: Не видяхте ли сутринта полицията... тия, по какъв начин ги споделят, ловните дружини... Всички шумкари би трябвало да ги приберат в Карлуково, щури хора, защо са тръгнали да ги пита човек!
АКРАБОВ: Абе, те си знаят защо са тръгнали, единствено че няма да ги огрее!
ДОКТОРЪТ: Може и да ги огрее, руснаците влизат в Румъния...
АКРАБОВ: Голяма работа! Па като дойдат руснаците, та ще настъпи раят на земята! Ще им кажат – на, лежте и яжте! Дотогава ще ги изтребят като пилци! (Отново пукотевица.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (870)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ