ЕАЦС: Комунистическата партия и нейният наследник не поискаха прошка от българското общество
Днес, 1 февруари, е Денят за респект и възпоменание на жертвите на тоталитарния комунистически режим. Този ден не е определен инцидентно за възпоменание на жертвите – на 1 февруари 1945 година са произнесени смъртните присъди от Първи и Втори висши сформира на „ националния съд” против регентите, министрите, царските съветници, висши военни и против народните представители от 25-то Обикновено Народно заседание и изпълнени незабавно, тъй като са издадени без право на обжалване, се споделя в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност. Това се споделя в позиция на Евро-атлантическия център за сигурност.
Ето и цялостния текст:
Дейността на „ националния съд”, утвърден от партиите в Отечествен фронт, само че инспириран и направляван от Москва от Георги Димитров, руския жител по това време, е началото на политическото „ правосъдие” в България, с което комунистическият режим се разправя с политическия, военния, икономически и интелектуален хайлайф на България по най-брутален метод, с непростим реваншизъм, свирепост и отплата.
В новата българска история 1 февруари 1945 година ще остане като денят, в който са изпълнени най-масовите смъртни присъди. Цялата активност на „ националния съд” обаче надалеч надвишава присъдите, произнесени и изпълнени на 1 против 2 февруари 1945 година
Създадени са общо 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава в страната. При подготовката на правосъдната кавга близо 30 000 души са задържани, като над 10 000 от тях са подсъдими. „ Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Целта не е правораздаване, а заличаване на българския хайлайф, задача, която българските комунисти съумяват да реализират. Само за съпоставяне в Германия пред Нюрнбергския боен арбитражен съд, съдил нацистките военнопрестъпници, са изправени общо 24 обвинени, от които на гибел са наказани 12 от подсъдимите, 7 са наказани на разнообразни периоди затвор и 4-ма оправдани (1 обвинен се самоубива преди началото на делото).
Отдаваме респект на жертвите на комунизма
„ Народният съд” е основан и действа в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция. Неслучайно след краха на тоталитарната комунистическа система в България Върховният съд анулира присъдите, издадени от Първи и втори висши сформира, като незаконосъобразни. Отделно Върховният съд анулира десетки други присъди, издадени в страната на същото съображение.
Жертвите на комунизма обаче не получиха нужното внимание и самопризнание – освен починалите, само че и оживелите, както и техните близки.
И тази печална истина е реалност, тъй като комунистическата партия и нейният правоприемник не се разкаяха, не желаеха амнистия от българското общество. В началото на прехода те приказваха с половин уста за „ деформации” и „ грешки”, а през днешния ден някои от техните наследници не се двоумят безочливо да заяват, че „ националният съд” бил „ належащо и неизбежно правосъдие”.
Затова през днешния ден, когато отдаваме респект на жертвите на тоталитарната комунистическа тирания, ние отдаваме респект на хората, които заплатиха най-висока цена за свободата, на която се радваме през днешния ден.
Макар и българското общество да не получи правораздаване за комунистическите закононарушения, младите генерации българи, даже и с огромно забавяне, към този момент ще учат тоталитарния интервал в часовете по история и към този момент няма да са толкоз лесна цел на опитите за манипулиране на историята, които през днешния ден са неразделна част от хибридните офанзиви против България. Поклон пред жертвите на комунизма!
Ето и цялостния текст:
Дейността на „ националния съд”, утвърден от партиите в Отечествен фронт, само че инспириран и направляван от Москва от Георги Димитров, руския жител по това време, е началото на политическото „ правосъдие” в България, с което комунистическият режим се разправя с политическия, военния, икономически и интелектуален хайлайф на България по най-брутален метод, с непростим реваншизъм, свирепост и отплата.
В новата българска история 1 февруари 1945 година ще остане като денят, в който са изпълнени най-масовите смъртни присъди. Цялата активност на „ националния съд” обаче надалеч надвишава присъдите, произнесени и изпълнени на 1 против 2 февруари 1945 година
Създадени са общо 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава в страната. При подготовката на правосъдната кавга близо 30 000 души са задържани, като над 10 000 от тях са подсъдими. „ Народеният съд” издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Целта не е правораздаване, а заличаване на българския хайлайф, задача, която българските комунисти съумяват да реализират. Само за съпоставяне в Германия пред Нюрнбергския боен арбитражен съд, съдил нацистките военнопрестъпници, са изправени общо 24 обвинени, от които на гибел са наказани 12 от подсъдимите, 7 са наказани на разнообразни периоди затвор и 4-ма оправдани (1 обвинен се самоубива преди началото на делото).
Отдаваме респект на жертвите на комунизма „ Народният съд” е основан и действа в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция. Неслучайно след краха на тоталитарната комунистическа система в България Върховният съд анулира присъдите, издадени от Първи и втори висши сформира, като незаконосъобразни. Отделно Върховният съд анулира десетки други присъди, издадени в страната на същото съображение.
Жертвите на комунизма обаче не получиха нужното внимание и самопризнание – освен починалите, само че и оживелите, както и техните близки.
И тази печална истина е реалност, тъй като комунистическата партия и нейният правоприемник не се разкаяха, не желаеха амнистия от българското общество. В началото на прехода те приказваха с половин уста за „ деформации” и „ грешки”, а през днешния ден някои от техните наследници не се двоумят безочливо да заяват, че „ националният съд” бил „ належащо и неизбежно правосъдие”.
Затова през днешния ден, когато отдаваме респект на жертвите на тоталитарната комунистическа тирания, ние отдаваме респект на хората, които заплатиха най-висока цена за свободата, на която се радваме през днешния ден.
Макар и българското общество да не получи правораздаване за комунистическите закононарушения, младите генерации българи, даже и с огромно забавяне, към този момент ще учат тоталитарния интервал в часовете по история и към този момент няма да са толкоз лесна цел на опитите за манипулиране на историята, които през днешния ден са неразделна част от хибридните офанзиви против България. Поклон пред жертвите на комунизма!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




