Заедно сме и ще успеем!
Днес /07.10.2022 г.-б.р.ПИ/ съветският президент има рожден ден. Владимир Путин е на 70 години.
Колко елементарно би било да се напише текст, отдаден на тази годишнина, в случай че се беше случила преди година. Достатъчно е да си напомним пътя, който Русия измина под негово управление: от това да бъде на ръба на окончателния провал до страна, възвърнала статута си на велика мощ.
Човек може да си напомни, без пресилване, големите достижения, които се случиха през тези двадесет и няколко години: успеха над тероризма, подобряването на равнището и качеството на живот на хората, връщането на Крим, възраждането на националната стопанска система, реализирането на стотици огромни инфраструктурни планове. Самият факт, че при Путин афоризмът за пътищата като една от двете безконечни беди на Русия загуби лъвския къс от своята новост, значи историческо достижение.
Да, преди година щеше да е доста по-лесно. Но в този момент е 2022 година - годината, която промени всичко за нас.
Не, ние, несъмнено, преди разбрахме какво се случва. Всеки (включително създателят на тези редове) през последните години постоянно приказва за разрушаването на еднополюсния свят, за продължаващата промяна на международната система, за световната геополитическа борба, за провокациите пред Русия и за заканите идващи от запад. Беше доста вълнуващо да обсъждаме вероятен апокалипсис, наслаждавайки се на стабилността на познатия и комфортен свят.
Когато в този момент същият този апокалипсис излезе от категорията на хипотетичните интелектуални структури и закупи плашещо реалистични контури, става доста по-малко занимателно да се приказва за него.
Първоначалната раздразнителност на съветското общество се заменя пред очите ни с мрачна централизация, а фактът, че всекидневието на болшинството външно се е трансформирало малко, единствено способства за сюрреализма на протичащото се. Детските площадки, както постоянно, са цялостни с деца, а магазините – със артикули и клиенти, в къщите ни светят светлини, от чешмите тече студена и топла вода, радиаторите са топли. Дом, работа, родителска среща в учебно заведение, проекти почивните дни да отидем на село, на последното барбекю този сезон. И някой трескаво прави проекти за Нова година - резервациите за съветските курорти летят тази година доста по-рано от нормално.
Защото над всяко всекидневно занятие несъзнателно витае мисълта: това може да е за финален път. Научаваме се да живеем на ръба сред всекидневието и огромна война - и се надяваме да избегнем последната.
Замисляйки се, разбрах, че Владимир Путин живее в това положение от доста дълго време, от доста години. Но той, за разлика от нас, не се надява да избегне огромна война, а е задължен - по силата на поста си - да направи всичко, с цел да я предотврати или, в случай че въпреки всичко е неизбежна, да завоюва в нея.
Когато СВО беше оповестена на 24 февруари, стана ясно, че просто нямаме различен избор. Но едвам през последните притеснителни седмици съветското общество стартира да осъзнава с каква чудовищна екзистенциална опасност си имаме работа, на каква фина нишка виси мирът и какво колосално задължение лежи върху плещите на президента Путин.
Вероятно в прочут смисъл преди 20 години му е било по-лесно: тогава той стоеше отпред на една на практика разрушена страна, в която съвсем никой не очакваше нищо от него - и сигурно нищо положително.
Сега той е освен предстоящ, само че интензивно и шумно издирван.
Предвид изменящите се условия (под формата на няколко военни акции, стопански рецесии, интервал на постоянни терористични офанзиви и породени от индивида бедствия, както и умерена борба със Запада), Путин съумя да обезпечи на Русия съвсем двадесет години относително спокоен живот, същите тези двадесет години на Столипин. Наистина, поглеждайки обратно, мъчно можем да повярваме на очите си, оценявайки грандиозния пробив, който направи страната през това време.
Но събитията са по-силни от човешките стремежи, даже по-силни от Путин, който в продължение на осем години направи всичко допустимо страната да продължи да живее елементарен проспериращ живот, а геополитическите стихии да я обиден до най-малко. Е, интервалът на нашето откровено късогледство завърши и ние видяхме, че Русия е покрай световна стихия и опасност, пред която не се е изправяла от края на Великата отечествена война.
Това значи, че всеки от нас, всеки жител на страната неизбежно ще би трябвало да промени живота си – в името на страната и в името на успеха.
И не се колебая, че главният коз на Русия, който непроменяемо я е спасявал от век на век във всевъзможни тествания и рецесии, ще проработи и този път. Този коз е нейният народ.
Е, нашият народ има собствен личен коз в лицето на най-опитния народен водач в света, под чието управление е минал през толкоз доста рецесии и провокации през последните две десетилетия, че на други страни ще им стигне за няколко века. Ще се оправим и с новото предизвикателство.
Честит рожден ден, Владимир Владимирович! Заедно сме и ще успеем!
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Колко елементарно би било да се напише текст, отдаден на тази годишнина, в случай че се беше случила преди година. Достатъчно е да си напомним пътя, който Русия измина под негово управление: от това да бъде на ръба на окончателния провал до страна, възвърнала статута си на велика мощ.
Човек може да си напомни, без пресилване, големите достижения, които се случиха през тези двадесет и няколко години: успеха над тероризма, подобряването на равнището и качеството на живот на хората, връщането на Крим, възраждането на националната стопанска система, реализирането на стотици огромни инфраструктурни планове. Самият факт, че при Путин афоризмът за пътищата като една от двете безконечни беди на Русия загуби лъвския къс от своята новост, значи историческо достижение.
Да, преди година щеше да е доста по-лесно. Но в този момент е 2022 година - годината, която промени всичко за нас.
Не, ние, несъмнено, преди разбрахме какво се случва. Всеки (включително създателят на тези редове) през последните години постоянно приказва за разрушаването на еднополюсния свят, за продължаващата промяна на международната система, за световната геополитическа борба, за провокациите пред Русия и за заканите идващи от запад. Беше доста вълнуващо да обсъждаме вероятен апокалипсис, наслаждавайки се на стабилността на познатия и комфортен свят.
Когато в този момент същият този апокалипсис излезе от категорията на хипотетичните интелектуални структури и закупи плашещо реалистични контури, става доста по-малко занимателно да се приказва за него.
Първоначалната раздразнителност на съветското общество се заменя пред очите ни с мрачна централизация, а фактът, че всекидневието на болшинството външно се е трансформирало малко, единствено способства за сюрреализма на протичащото се. Детските площадки, както постоянно, са цялостни с деца, а магазините – със артикули и клиенти, в къщите ни светят светлини, от чешмите тече студена и топла вода, радиаторите са топли. Дом, работа, родителска среща в учебно заведение, проекти почивните дни да отидем на село, на последното барбекю този сезон. И някой трескаво прави проекти за Нова година - резервациите за съветските курорти летят тази година доста по-рано от нормално.
Защото над всяко всекидневно занятие несъзнателно витае мисълта: това може да е за финален път. Научаваме се да живеем на ръба сред всекидневието и огромна война - и се надяваме да избегнем последната.
Замисляйки се, разбрах, че Владимир Путин живее в това положение от доста дълго време, от доста години. Но той, за разлика от нас, не се надява да избегне огромна война, а е задължен - по силата на поста си - да направи всичко, с цел да я предотврати или, в случай че въпреки всичко е неизбежна, да завоюва в нея.
Когато СВО беше оповестена на 24 февруари, стана ясно, че просто нямаме различен избор. Но едвам през последните притеснителни седмици съветското общество стартира да осъзнава с каква чудовищна екзистенциална опасност си имаме работа, на каква фина нишка виси мирът и какво колосално задължение лежи върху плещите на президента Путин.
Вероятно в прочут смисъл преди 20 години му е било по-лесно: тогава той стоеше отпред на една на практика разрушена страна, в която съвсем никой не очакваше нищо от него - и сигурно нищо положително.
Сега той е освен предстоящ, само че интензивно и шумно издирван.
Предвид изменящите се условия (под формата на няколко военни акции, стопански рецесии, интервал на постоянни терористични офанзиви и породени от индивида бедствия, както и умерена борба със Запада), Путин съумя да обезпечи на Русия съвсем двадесет години относително спокоен живот, същите тези двадесет години на Столипин. Наистина, поглеждайки обратно, мъчно можем да повярваме на очите си, оценявайки грандиозния пробив, който направи страната през това време.
Но събитията са по-силни от човешките стремежи, даже по-силни от Путин, който в продължение на осем години направи всичко допустимо страната да продължи да живее елементарен проспериращ живот, а геополитическите стихии да я обиден до най-малко. Е, интервалът на нашето откровено късогледство завърши и ние видяхме, че Русия е покрай световна стихия и опасност, пред която не се е изправяла от края на Великата отечествена война.
Това значи, че всеки от нас, всеки жител на страната неизбежно ще би трябвало да промени живота си – в името на страната и в името на успеха.
И не се колебая, че главният коз на Русия, който непроменяемо я е спасявал от век на век във всевъзможни тествания и рецесии, ще проработи и този път. Този коз е нейният народ.
Е, нашият народ има собствен личен коз в лицето на най-опитния народен водач в света, под чието управление е минал през толкоз доста рецесии и провокации през последните две десетилетия, че на други страни ще им стигне за няколко века. Ще се оправим и с новото предизвикателство.
Честит рожден ден, Владимир Владимирович! Заедно сме и ще успеем!
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ