Днес – 8 декември, Съветът по правосъдие и вътрешни работи

Днес – 8 декември, Съветът по правораздаване и вътрешни работи дали България, Румъния и Хърватия влизат в Шенгенското пространство. Съветът се състои от министрите на всички държави-членки на Европейски Съюз, отговарящи за правораздаването и вътрешните работи. Министрите ще обсъдят цялостното използване на достиженията на правото от Шенген в България, Хърватия и Румъния и ще се стремят да одобряват решения по този въпрос. Нидерландия и към този момент се против присъединението на нашата страна.

Европейската комисия и Европейският парламент утвърдиха приемането на Румъния, България и Хърватия в Шенгенското съглашение.

След като Комисията разгласява позитивни отчети по отношение на потенциала на страните да охраняват външните граници на Европейския съюз по море, въздух и пътища, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон съобщи, че трите кандидатки към този момент са подготвени да се причислят към отворената зона за пътешестване – все пак Швеция, Австрия и Нидерландия дадоха знак за противоречие.

И за следващ път вътрешното политиканстване на някои страни членки заплашва да попречи на европейското единение, като не се регистрира постигнатият прогрес.

На първо място, присъединението към Шенгенската зона ще увеличи продуктивността и растежа в Румъния, България и Хърватия – което значи, че стопанската система на целия Европейски Съюз ще завоюва. И трите страни бързо модернизират инфраструктурата си, до момента в който оперативните разноски на бизнеса остават относително ниски, а работната им мощ е по-млада и по-гъвкава от тази в западноевропейските страни.

Междувременно международните конгломерати, които се изнасят от Русия, към този момент започнаха да откриват свои магазини в Румъния и страните-кандидатки за Шенген. Присъединяването им ще направи целия Европейски Съюз по-привлекателен за тези компании, като обезпечи повече работни места и благоприятни условия за единния пазар в миг на дълбока икономическа рецесия.

От своя страна, моята татковина Румъния към този момент няколко години съблюдава достиженията на правото от Шенген, като ползва всички най-нови технологии за сигурност на граничния надзор – разноските за това в последна сметка са платени от румънския народ, който е измежду най-подкрепящите в Европейски Съюз по-нататъшната интеграция сред членовете.

Като страна от фронтовата линия на НАТО, стратегически ситуирана наоколо до Украйна и Русия, не трябва да се подценява и приносът на Румъния за подкрепяне на съпротивата на Украйна. Страната се е потвърдила като скъп сътрудник както за Европейски Съюз, по този начин и за НАТО в битката с хибридната война на Русия и напредването на помощта за Украйна, макар че тази позиция подхранва нестабилната популистка политика вкъщи.

Но всичко това наподобява забравено в някои основни европейски столици.

Например при неотдавнашното си посещаване в Румъния нидерландският министър-председател Марк Рюте изрази подозрение по отношение на приемането на кандидатурата на страната за Шенген от съображения за сигурност и правораздаване, като след това нидерландският парламент гласоподава отвод по този въпрос.

В подтекста на ширещата се проведена престъпност в Нидерландия и продължаващата битка на страната за ограничение на обвързваните с банди убийства – в това число убийството на проверяващия публицист Петер де Врис измежду бял ден в Амстердам – позицията на страната рискува да се окаже лицемерна.

Може би не е инцидентно и това, че Швеция – другата страна, чиито депутати гласоподаваха изрично срещу присъединението на Румъния, България и Хърватия към Шенгенското пространство – сега се сблъсква с вълна от престъпност, която е раздрусала и нейното общество и вътрешна политика.

В същото време Австрия също не е с най-хубави резултати в региона на върховенството на закона и корупцията, като министър председателите на страната са сваляни от власт със кавги, а прането на пари от Русия от време на време прави Виена по-малко постоянна от която и да е от източноевропейските страни-членки на Европейски Съюз.

Като се има поради по какъв начин Румъния и България бързо ратифицираха кандидатурата на Швеция за участие в НАТО по-рано тази година, без да слагат пред Стокхолм никакви политически предварителни условия във връзка с своите кандидатури за участие в Шенген, може да се допусна, че и Букурещ, и София ще останат надеждни сътрудници на Запада и отсега нататък – без значение от това по какъв начин ще се развие решението за Шенген в Съвета на Европейски Съюз.

И въпреки да е значимо да се означи, че както в моята родна Румъния, по този начин и в прилежаща България към момента съществуват някои проблеми в пристанищата и сухопътните пунктове, те са несравними с тежките пропуски, които понастоящем се следят в огромни пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам във връзка с размера на пропусканата контрабанда – в това число рискови опиати като хероин и кокаин, които сега подхранват невиждана вълна от принуждение в Западна Европа.

Всъщност приемането на тези три страни-кандидатки в Шенгенската зона би могло да накара превозвачите да пренасочат част от стоките си през по-евтини източноевропейски пристанища, което ще направи международните центрове за опиати като Ротердам по-управляеми и по-лесни за надзор от страна на управляващите.

И въпреки че фактът, че Румъния, България и Хърватия не престават да се сблъскват с провокациите на корупцията и изостаналостта, е безспорен, тези проблеми могат да бъдат решени вътре в Шенгенската зона също толкоз елементарно, в случай че не и повече.

Неприемането на тези страни въз основа на слаби оправдания и макар лоялността и надеждността, които те демонстрираха против нахлуването на съветския президент Владимир Путин в Украйна, освен ще опонира на единството на Европейски Съюз, само че и ще бъде стратегическа неточност, която може да провокира разпалване на евроскептицизма в сензитивния европейски изток – и то в най-лошия вероятен геополитически миг.

Текстът е оповестен в Politico, негов създател е Антон Писароглу. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.