Днес – 27 март, е Световният ден на театъра. В

Днес – 27 март, е Световният ден на театъра. В Народния спектакъл в София по традиция на гала от 19.00 часа ще бъдат връчени премиите „ Икар “ на Съюза на артистите в България за най-високите артистични достижения през годината. И както всяка година, изтъкната персона с интернационална популярност и въздействие в областта на изкуството на Мелпомена насочи своето обръщение към създатели и фенове. Посланието за Световния ден на театъра 2025 е от Теодорос Терзопулос, Гърция – сценичен режисьор, учител, създател, създател и артистичен шеф на Attis Theatre Company, подстрекател на Театралните олимпийски игри и ръководител на Международния комитет на Театралните олимпийски игри. Споделяме с читателите неговото признание.

„ Може ли театърът да чуе SOS апела, който нашето време изпраща? В свят на обеднели жители, затворени в килиите на виртуална действителност, вкоренени в задушаващото си усамотение. В свят на роботизирани съществувания в границите на тоталитарна система на надзор и репресии в целия набор на публичния живот.

Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, световното стопляне, всеобщата загуба на биоразнообразие, замърсяването на международния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и рисковите метеорологични феномени? Може ли театърът да стане неделима, само че и дейна част от екосистемата? Театърът, който от години следи въздействието на индивида върху планетата, само че мъчно се оправя с този проблем.

Притеснен ли е театърът за човешкото положение, което се образува в ХХI век, където жителят е манипулиран от политически и стопански ползи, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където обществените медии, колкото и да го улесняват, са страхотното оправдание за общуването, тъй като обезпечават нужната безвредна отдалеченост от Другия? Всеобхватното възприятие на боязън от Другия, другия, Непознатия господства в нашите мисли и дейности.

Може ли театърът да действа като работилница за взаимно битие на разликите, без да се регистрира кървящата контузия?

Кървящата контузия ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „ Митът е елемент, машина, към която постоянно могат да се свързват нови и разнообразни машини. Той транспортира силата, до момента в който възходящата скорост взриви културното поле ”, и бих добавил, полето на варварството.

Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху обществената контузия и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?

Въпроси, които не разрешават безапелационни отговори, тъй като театърът съществува и устоява с помощта на въпроси без отговор.

Въпроси, провокирани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния спектакъл и продължавайки безмълвното си бежанско пътешестване през пейзажи на война, през днешния ден, на Световния ден на театъра, дано погледнем в очите на Дионис, екстатичния господ на театъра и мита, който сплотява предишното, сегашното и бъдещето. Дионис – дете на две раждания – и от Зевс, и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, ядосан и благ, възвишен и живтински, на границата сред лудостта и разсъдъка, реда и хаоса, акробат на границата сред живота и гибелта. Дионис слага фундаментален онтологичен въпрос „ За какво става дума? “. Въпрос, който тласка създателя към все по-задълбочено проучване на корена на мита и множеството измерения на човешката загадка.

Имаме потребност от нови разкази ориентирани към обработване наизуст и оформяне на нова морална и политическа отговорност, с цел да излезем от многоформената тирания на днешното Средновековие “.

Теодорос Терзопулос

Превод от истинския гръцки: Yiola Klitou/Кипърски център на I.T.I.