Днес – 17 ноември, е световният ден на любимата на

Днес – 17 ноември, е международният ден на обичаната на милиони хора в разнообразни елементи на света саралия, съобщава турското министерство на културата и туризма, предава Българска телеграфна агенция.

Световният ден на саралията е празник на една вековна традиция, зародила в Месопотамия, а през днешния ден почитана на всички континенти. Десертът се счита за един от най-вкусните в турската кухня, като с изключение на неповторими усети, зад него се крие и богата история.

Със своите хрупкави над 40 тънки кори, полети с шербет и пълнени с натрошени шамфъстъци, орехи или други ядки, саралията е съвършеният десерт за мнозина.

Приготвянето на саралия е усъвършенствано в кухните на високопоставените представители в Османската империя единствено от особено подготвени майстори готвачи и тя е била наложителна част от менюто на тържества и церемонии.

Предавана от потомство на потомство с обичайния си усет и комплицирана рецепта, саралията е неизменима част от всяка софра. Поднасянето ѝ по време на специфични дни като сватби и всевъзможни празници е скъпа традиция.

Известно е, че най-хубавата саралия се прави в град Газиантеп, Югоизточна Турция.

През 2013 година Европейската комисия дава на газиантепската саралия статут на предпазено название за генезис, с което тя става първият турски артикул, вписан в този лист. Освен това, с вековното си кулинарно завещание, градът е част и от Мрежата на креативните градове на ЮНЕСКО в региона на гастрономията.

В Газиантеп приготвянето на саралия се предава от потомство на потомство.

За да се реализира неповторимия ѝ усет са нужни огромен набор от умения, като внимание към детайлите и точност. Майсторите разстилат 40 или 45 пласта тънички кори, като ги пълнят с шамфъстъци и мажат с масло. След това десертът се пече в каменни пещи, а най-после шербетът се излива върху изпечените кори.

Въпреки че саралията от Газиантеп е най-популярна, този десерт се отличава с безпределно многообразие на усети от всеки район. Най-съществената разлика сред разновидностите е в пълнежа. Във всеки район пълнежът на саралията се подготвя с наличните локални съставки. Тъй като Турция има обширна територия с друг микроклимат и локални артикули, съставките на пълнежа се разграничават във всеки край. Например в Газиантеп саралията се цялостни с шамфъстък, до момента в който в Черноморския район се употребяват лешници, а пълнежът от орехи е известен в Централен Анадол. В региона на Тракия пък се подготвя саралия с бадеми или със сусам, показват от министерството на културата и туризма на Турция.

Другите разновидности на саралията носят разнообразни имена според от формата и съставки. Наименованието на някои от другите типове идва от метода, по който се разрязват, да вземем за пример „ havuç dilimi baklava “ (баклава, разрязана във формата на моркови), „ midye baklava “ (баклава с форма на миди) и „ bülbül yuvası baklava “ (баклава с формата на гнездо на славей). Що се отнася до съставките, „ sütlü nuriye baklava ” се подготвя с мляко вместо с шербет, „ fıstık sarma baklava “ (пълнена с шамфъстък) и „ ceviz sarma baklava “ (пълнена с орехи) имат голямо количество ядки спрямо истинската саралия, а „ kuru baklava “ (суха баклава) съдържа по-малко шербет.