Историята на един морски вълк: Обиколка на Земята, приказни острови и... на косъм от пиратите
Днес ще ви разкажем историята за стареца и морето. В българския, съвременен вид той е на 80 години и обиколи света в двугодишно самотно странствуване. Истинският морски вълк се споделя Васил Куртев. И стана притежател на влиятелния „ Златен глобус „ Кор Кароли “-2017, който му бе връчен на 20 декември във Варна.
По специалност е стоматолог, само че огромната му пристрастеност са морето, ветроходството и строителството на яхти. Д-р Куртев станал ортодонт на транспортен съд, с цел да овладее писмеността на ветроходството и " свалянето на звезди " със секстант, плава две години с транспортен съд на " Океански лов на риба ". Заедно със своя брат Неделчо Куртев отдава няколко години от живота си, с цел да построят първата си яхта " Норд ", с която взе участие в Трансатлантическата регата за самотни мореплаватели " ОСТАР-84 ". Това е първото му секване на Атлантическия океан. И споделя, че в този момент към този момент желае единствено да има повече дни, в които да се радва на слънцето. Категоричен е, че всички би трябвало да се стремят да бъдат пълноценни всекидневно. Д-р Куртев към този момент е притежател на четири награди " Златен глобус " на Фондация " Кор Кароли " и е най-възрастният българин, обиколил света самичък с яхта.
„ Роден съм ето тук, край морето и то ме изпълва с живот, споделя каварненецът. Като занимание цялостен живот съм се занимавал със строителство на лодки и съм плавал с тях. Така мина един живот. Два пъти съм чувал най-страшната диагноза – рак, и не се предадох на заболяването. Изпълних 80 години. Отпразнувах този празник в Индийския океан - самичък. Не съм желал да слагам върхове или да имам рискови прекарвания, просто желаех да обиколя Земята като едно последно дълго корабоплаване.
Като дете моето виждане за живота беше изпълнено с любовта към морето и желанието да имам една дребна лодка. Да плувам с нея, да отивам на лов на риба, насам-нататък. По-късно, когато започнах да чета книги за огромни мореплаватели, завършения и просто романчета, хоризонтът ми се разшири. Винаги съм обичал морето, само че особено тази концепция в мен се зароди малко донкихотовски, посредством книгите, и не ме остави цялостен живот. Постепенно в мен израсна като фантазия и аз в миналото да мога да плувам свободен. Да видя различен, по-широк свят, чудни красиви крайбрежия, да посрещам изгреви и да адресирам залези в океана. Е, тогава, по времето на комунистическия режим, това бе фантазия.
Най-далечното корабоплаване беше разрешено, освен това със особено позволение, до Съветския съюз
и наложително трябваше да бъдеш съпроводен... Не беше разрешено нито да имаш яхта, нито да плаваш свободно самичък където си искаш. Но плавахме тук край брега, доста излизахме в морето. Трябваше да познаваш навигация, това познание също не беше налично. Плаването не беше позволено, пък за яхта можеше единствено да се мечтае или да си построиш самичък. И аз дружно с брат ми, който е инженер, и благодарение на другари - фенове на морето, се захванахме да строим яхта. Първата ми лодка беше една рибарска саферка. От нея се пробвах да измайсторя тримаран, само че позволих неточност - двата му странични поплавъка ги направих като дребни лодки и не можеше да развива хубава скорост.
По-късно на екскурзия на остров Бали видях по какъв начин полинезийците са правили старите тримарани - просто един бамбук, по-дълъг от лодката и обвързван с въжета. Виж какво нещо е опитът от поколенията! Отначало, като започнах, не бяха доста сполучливи начинанията ми. Човек се учи. Събрах доста книги и списания на тази тематика.
Трудничка беше тази работа, наложи се да вземем за пример да извадя особено позволение, с цел да купя един ъглошлайф. Така беше по времето на комунизма,
спомня си през днешния ден морският вълк.
Демокрацията ги сварила без пари, както всички останали българи. Ентусиастите не се отказали, лишило им 10 години, почнали през далечната 1986 година, желязото си набавяли от напоителните системи за полето, тръбите огъвали в завода за тръбни мебели, а дефицитните елементи си набавяли от другари и съидейници.
„ Дойде му времето, както се споделя. Не съм мислил да слагам върхове, просто желаех да обиколя Земята и да видя свят. Пък и да сложа, както се споделя, венеца на целия ми живот, минал все в фантазии за плавания. Съпругата ми, като разбра, че няма да се откажа, просто замълча...
Потеглих от Каварна на 5 август 2015 година Спрях на Канарските острови, с цел да изчакам да мине сезонът на ураганите в Карибския басейн, и при започване на декември продължих да прекосявам Атлантика. Между другото, синът ми взе доста драговолно моето корабоплаване. Той ми купи сателитен телефон, който монтирахме дружно с племенника ми на потегляне. Научи ме да влизам в интернет, да вземам прогнози. Но най-после по този начин стана, че в действителност синът ми изпращаше прогнозите за времето в региона, където плавах. През цялото време беше моят гуру, лидер, даваше ми всякаква потребна информация, да вземем за пример за приливите и отливите. Спрях
във Френска Полинезия, минах петте обитаеми Маркизки острови, доста зелени, с прелестен климат през цялата година. Красота!
Обиколих всичките, спирах да преглеждам. Ненапразно тази част от Полинезия назовават Дружествени острови, тъй като хората са доста отзивчиви. Имах доста забавни запознанства с локални хора, които ме каниха на посетители.
Както съм застанал на яхтата с носа към понтона на кея, внезапно слушам да приказват на български. Вдигам глава, не мога да допускам, две доста симпатични българки. С тях прекарах доста прелестно в Тахити Нуй (Таити). Случихме годишното им огромно зрелище от музика и танци. Беше такава продукция, каквато няма даже в Холивуд. Накрая към 300 души танцуваха на сцената. На Източен Тимор пък отивам да си оформя документите за пред граничните и портови управляващи. Стоя пред гишето и служителят ме пита от кое място съм. Казвам: ”България ”. И той по този начин се развълнува: „ А, България, България! ”. Зачудих се, толкоз хора въобще не знаят къде е България, а този доста го развълнува. По едно време той се обръща и по-късно идва и води за ръка една жена - оказа се българка. Тя пък ме срещна с нейна другарка. След всички тези чудесни прекарвания пристигнаха и огромните тествания на моето корабоплаване. Продължих през Тихия океан с доста сложни места.
Протокът Торес сред Австралия и Папуа-Нова Гвинея се оказа едно от най-тежките тествания
Цялото място - плитчини, доста лъкатушения, мощни течения. Навремето, когато още нямало джипиеси, минаването му било рисковано. За шанс, случих, когато има отливно течение, то ме носеше и измежду нощ излязох от този доста сложен сектор. После другият сложен миг беше в края на Индийския океан, където се навлиза в Аденския залив и там би трябвало да пропътуваш 600 благи (колкото ширината на Черно море).
От южна страна е Сомалия, където са пиратите. Много се тормозих и гледах да карам по средата. Извадих шанс!
Бях изчакал в Индонезия сезона на мусоните, тъй като и в книгите написа, че е доста прелестно да плаваш с тях. При мен обаче не се получи. Имаше случаи през нощта да измина 12 благи, течението ме връщаше и действително правех единствено две благи за ден. Бях със остарели ветрила, купени втора употреба. И трите съществени ветрила се скъсаха от мощните ветрове. Един шквал сцепи огромното ветрило (генуа), което доста се употребява. Чудя се по какъв начин да устоя, яхтата не слуша към този момент автопилота, държа руля с едната ръка, с другата се пробвам да навия предното ветрило, само че не ми стигат силите. Пак за мой шанс това беше към този момент към края на шквала, който ми направи белята. Много ми се спеше след миналите две доста тежки денонощия, през които не бях мигнал. Вятърът слаб, яхтата правеше едвам два възела и си споделих, ще легна за малко.
Беше 10 ч. вечерта, задремал съм доста крепко и без да усетя, съм затънал. Събуждам се някъде към 2 ч. през нощта и слушам чудноват звук. Какво стана?
Не мога да се ориентирам, спал съм прекомерно дълго и още съм зашеметен, поглеждам - брегът до мен. Заседнал съм в корали пред един плаж. Веднага запалвам мотора и се пробвам да развъртя яхтата, с цел да я снема от коралите, не се получава. Опитвах още няколко пъти и най-после се отхвърлих. На сутринта пуснах дингито (малка работна лодка), пуснах и котвата надалече, пробвах се с нея да се изтегля. Уви! Обадих се по укавето за помощ. Оказа се, че съм попаднал в полето на една мощна нефтена компания (там има доста такива). Дойдоха двама нейни хора на брега, огледаха по какъв начин съм затънал. Само на три метра от мен беше надълбоко, трябваше единствено да ме пернат. За злощастие, тъкмо тогава пристигна огромно поле от разлят необработен петрол. Голям смут беше! Не успяхме нищо да създадем, единствено се изцапахме задачите, също и лодката. Ама кой да ти мисли за това! Хубаво, че не се подвигна вълна, тъй като другояче бях изгубен. Щеше да я разбие за нула време. Отново шанс. Дойде влекач и ме изтегли. Бях изкарал две ужасни нощи.
Ако дойдеше вълна, загубвах яхтата и бях почнал да се приготвям душевен да си сграбчи багажа и да отпътува
Успях да мина Суецкия канал и като излязох в Средиземно море, ми олекна. Спрях в Мармарис, Турция, с цел да купя аварийна част за мотора. И оттова - напряко в България. Бях доста благополучен. Когато дълго време си бил надалеч, доста благи са ти всички - и близки, и другари, и познати. Когато дойдох, от все сърце го споделих: „ Прегръщам ви всички! ”. Наистина съм доста удовлетворен, на 80-годишна възраст реализирах фантазията на живота си. Питат ме за друга фантазия оттук насетне. Да съм жив и здрав и да се веселя на внуци. Нищо повече! ”.
Паулина БОЯНОВА/вестник " Над 55 "
По специалност е стоматолог, само че огромната му пристрастеност са морето, ветроходството и строителството на яхти. Д-р Куртев станал ортодонт на транспортен съд, с цел да овладее писмеността на ветроходството и " свалянето на звезди " със секстант, плава две години с транспортен съд на " Океански лов на риба ". Заедно със своя брат Неделчо Куртев отдава няколко години от живота си, с цел да построят първата си яхта " Норд ", с която взе участие в Трансатлантическата регата за самотни мореплаватели " ОСТАР-84 ". Това е първото му секване на Атлантическия океан. И споделя, че в този момент към този момент желае единствено да има повече дни, в които да се радва на слънцето. Категоричен е, че всички би трябвало да се стремят да бъдат пълноценни всекидневно. Д-р Куртев към този момент е притежател на четири награди " Златен глобус " на Фондация " Кор Кароли " и е най-възрастният българин, обиколил света самичък с яхта.
„ Роден съм ето тук, край морето и то ме изпълва с живот, споделя каварненецът. Като занимание цялостен живот съм се занимавал със строителство на лодки и съм плавал с тях. Така мина един живот. Два пъти съм чувал най-страшната диагноза – рак, и не се предадох на заболяването. Изпълних 80 години. Отпразнувах този празник в Индийския океан - самичък. Не съм желал да слагам върхове или да имам рискови прекарвания, просто желаех да обиколя Земята като едно последно дълго корабоплаване.
Като дете моето виждане за живота беше изпълнено с любовта към морето и желанието да имам една дребна лодка. Да плувам с нея, да отивам на лов на риба, насам-нататък. По-късно, когато започнах да чета книги за огромни мореплаватели, завършения и просто романчета, хоризонтът ми се разшири. Винаги съм обичал морето, само че особено тази концепция в мен се зароди малко донкихотовски, посредством книгите, и не ме остави цялостен живот. Постепенно в мен израсна като фантазия и аз в миналото да мога да плувам свободен. Да видя различен, по-широк свят, чудни красиви крайбрежия, да посрещам изгреви и да адресирам залези в океана. Е, тогава, по времето на комунистическия режим, това бе фантазия.
Най-далечното корабоплаване беше разрешено, освен това със особено позволение, до Съветския съюз
и наложително трябваше да бъдеш съпроводен... Не беше разрешено нито да имаш яхта, нито да плаваш свободно самичък където си искаш. Но плавахме тук край брега, доста излизахме в морето. Трябваше да познаваш навигация, това познание също не беше налично. Плаването не беше позволено, пък за яхта можеше единствено да се мечтае или да си построиш самичък. И аз дружно с брат ми, който е инженер, и благодарение на другари - фенове на морето, се захванахме да строим яхта. Първата ми лодка беше една рибарска саферка. От нея се пробвах да измайсторя тримаран, само че позволих неточност - двата му странични поплавъка ги направих като дребни лодки и не можеше да развива хубава скорост.
По-късно на екскурзия на остров Бали видях по какъв начин полинезийците са правили старите тримарани - просто един бамбук, по-дълъг от лодката и обвързван с въжета. Виж какво нещо е опитът от поколенията! Отначало, като започнах, не бяха доста сполучливи начинанията ми. Човек се учи. Събрах доста книги и списания на тази тематика.
Трудничка беше тази работа, наложи се да вземем за пример да извадя особено позволение, с цел да купя един ъглошлайф. Така беше по времето на комунизма,
спомня си през днешния ден морският вълк.
Демокрацията ги сварила без пари, както всички останали българи. Ентусиастите не се отказали, лишило им 10 години, почнали през далечната 1986 година, желязото си набавяли от напоителните системи за полето, тръбите огъвали в завода за тръбни мебели, а дефицитните елементи си набавяли от другари и съидейници.
„ Дойде му времето, както се споделя. Не съм мислил да слагам върхове, просто желаех да обиколя Земята и да видя свят. Пък и да сложа, както се споделя, венеца на целия ми живот, минал все в фантазии за плавания. Съпругата ми, като разбра, че няма да се откажа, просто замълча...
Потеглих от Каварна на 5 август 2015 година Спрях на Канарските острови, с цел да изчакам да мине сезонът на ураганите в Карибския басейн, и при започване на декември продължих да прекосявам Атлантика. Между другото, синът ми взе доста драговолно моето корабоплаване. Той ми купи сателитен телефон, който монтирахме дружно с племенника ми на потегляне. Научи ме да влизам в интернет, да вземам прогнози. Но най-после по този начин стана, че в действителност синът ми изпращаше прогнозите за времето в региона, където плавах. През цялото време беше моят гуру, лидер, даваше ми всякаква потребна информация, да вземем за пример за приливите и отливите. Спрях
във Френска Полинезия, минах петте обитаеми Маркизки острови, доста зелени, с прелестен климат през цялата година. Красота!
Обиколих всичките, спирах да преглеждам. Ненапразно тази част от Полинезия назовават Дружествени острови, тъй като хората са доста отзивчиви. Имах доста забавни запознанства с локални хора, които ме каниха на посетители.
Както съм застанал на яхтата с носа към понтона на кея, внезапно слушам да приказват на български. Вдигам глава, не мога да допускам, две доста симпатични българки. С тях прекарах доста прелестно в Тахити Нуй (Таити). Случихме годишното им огромно зрелище от музика и танци. Беше такава продукция, каквато няма даже в Холивуд. Накрая към 300 души танцуваха на сцената. На Източен Тимор пък отивам да си оформя документите за пред граничните и портови управляващи. Стоя пред гишето и служителят ме пита от кое място съм. Казвам: ”България ”. И той по този начин се развълнува: „ А, България, България! ”. Зачудих се, толкоз хора въобще не знаят къде е България, а този доста го развълнува. По едно време той се обръща и по-късно идва и води за ръка една жена - оказа се българка. Тя пък ме срещна с нейна другарка. След всички тези чудесни прекарвания пристигнаха и огромните тествания на моето корабоплаване. Продължих през Тихия океан с доста сложни места.
Протокът Торес сред Австралия и Папуа-Нова Гвинея се оказа едно от най-тежките тествания
Цялото място - плитчини, доста лъкатушения, мощни течения. Навремето, когато още нямало джипиеси, минаването му било рисковано. За шанс, случих, когато има отливно течение, то ме носеше и измежду нощ излязох от този доста сложен сектор. После другият сложен миг беше в края на Индийския океан, където се навлиза в Аденския залив и там би трябвало да пропътуваш 600 благи (колкото ширината на Черно море).
От южна страна е Сомалия, където са пиратите. Много се тормозих и гледах да карам по средата. Извадих шанс!
Бях изчакал в Индонезия сезона на мусоните, тъй като и в книгите написа, че е доста прелестно да плаваш с тях. При мен обаче не се получи. Имаше случаи през нощта да измина 12 благи, течението ме връщаше и действително правех единствено две благи за ден. Бях със остарели ветрила, купени втора употреба. И трите съществени ветрила се скъсаха от мощните ветрове. Един шквал сцепи огромното ветрило (генуа), което доста се употребява. Чудя се по какъв начин да устоя, яхтата не слуша към този момент автопилота, държа руля с едната ръка, с другата се пробвам да навия предното ветрило, само че не ми стигат силите. Пак за мой шанс това беше към този момент към края на шквала, който ми направи белята. Много ми се спеше след миналите две доста тежки денонощия, през които не бях мигнал. Вятърът слаб, яхтата правеше едвам два възела и си споделих, ще легна за малко.
Беше 10 ч. вечерта, задремал съм доста крепко и без да усетя, съм затънал. Събуждам се някъде към 2 ч. през нощта и слушам чудноват звук. Какво стана?
Не мога да се ориентирам, спал съм прекомерно дълго и още съм зашеметен, поглеждам - брегът до мен. Заседнал съм в корали пред един плаж. Веднага запалвам мотора и се пробвам да развъртя яхтата, с цел да я снема от коралите, не се получава. Опитвах още няколко пъти и най-после се отхвърлих. На сутринта пуснах дингито (малка работна лодка), пуснах и котвата надалече, пробвах се с нея да се изтегля. Уви! Обадих се по укавето за помощ. Оказа се, че съм попаднал в полето на една мощна нефтена компания (там има доста такива). Дойдоха двама нейни хора на брега, огледаха по какъв начин съм затънал. Само на три метра от мен беше надълбоко, трябваше единствено да ме пернат. За злощастие, тъкмо тогава пристигна огромно поле от разлят необработен петрол. Голям смут беше! Не успяхме нищо да създадем, единствено се изцапахме задачите, също и лодката. Ама кой да ти мисли за това! Хубаво, че не се подвигна вълна, тъй като другояче бях изгубен. Щеше да я разбие за нула време. Отново шанс. Дойде влекач и ме изтегли. Бях изкарал две ужасни нощи.
Ако дойдеше вълна, загубвах яхтата и бях почнал да се приготвям душевен да си сграбчи багажа и да отпътува
Успях да мина Суецкия канал и като излязох в Средиземно море, ми олекна. Спрях в Мармарис, Турция, с цел да купя аварийна част за мотора. И оттова - напряко в България. Бях доста благополучен. Когато дълго време си бил надалеч, доста благи са ти всички - и близки, и другари, и познати. Когато дойдох, от все сърце го споделих: „ Прегръщам ви всички! ”. Наистина съм доста удовлетворен, на 80-годишна възраст реализирах фантазията на живота си. Питат ме за друга фантазия оттук насетне. Да съм жив и здрав и да се веселя на внуци. Нищо повече! ”.
Паулина БОЯНОВА/вестник " Над 55 "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ