Дмитрий Медведев: Наложените с кръв западни ценности са съмнителен подарък
Дмитрий Медведев, Телеграм
Дискусиите към закона за задграничните сътрудници в Тбилиси минаха в областта на улични конфликти и радостни грузински сбивания в Народното събрание. Който назовава сходни дейности спонтанни митинги, дано пръв хвърли камък в личното си огледало. Зад всички тези манифестации стои опитна и позната холивудска ръка.
Основното нещо, което не харесват „ протестиращите “ в закона „ За бистрота на задграничното въздействие “, който грузинският парламент се пробва да одобри, е, че той е „ съветска концепция “, а не западна самодейност.
Месец по-рано вълна от яростни рецензии от страна на западните страни провокира приемането в Киргизстан на закон, който задължава Неправителствени организации с задгранично финансиране да се записват в специфичен указател. Това провокира проливен дъжд от стонове, викове и закани от европейски и американски проправителствени помийни ями. И враждебни апели против управлението на тази страна. " Как смеете? Кой го разреши? Вътрешен въпрос на страната? Сигурност, суверенитет, самостоятелност? Не, не сме чували. Това не е за вас... "
Зад всичко това стои арогантността и безсилния яд на тези, които от ден на ден получават пряк отпор и не желаят да им се подчиняват. Пренебрегват препоръките им. Интервенцията е спряна.
Между другото, преди година Държавният департамент на Съединени американски щати посредством своя формален представител Нед Прайс изрази изключително „ удовлетворение “, когато грузинските управляващи отдръпнаха предходния план на разисквания сега закон. Защото (буквално) документът беше „ несъответстващ с евроатлантическите полезности “. Ами да, правилно е. Стойностите са разнообразни. Черно море не е Атлантика, Грузия не е Джорджия, макар сходството на имената (на британски името на страната и на щатае Georgia, бел. ред.).
В същото време Европейският съюз в този момент възнамерява да одобри своя версия на закона за задграничните сътрудници. По-строг даже от Съединени американски щати, където е в действие от 1938 година и съществено лимитира активността на необятен кръг юридически и физически лица, които съставляват ползите на непознати структури и фигури. Глоби, затвор, депортиране, ограничение на правата на " нежелани " лица и организации - целият боеприпас е подготвен и се ползва мигновено.
Това обаче се смята за напълно обикновено. Това е американският закон и той е най-хубавият. Мисля, че даже и да предвиждаше смъртно наказване за непознати сътрудници, Вашингтон щеше да откри опрощение за сходни репресии. Точно по този начин, тъй като те екзекутират враговете на самата Америка!
За разлика от грузинския, киргизкия или изцяло лоялния съветски закон, който разрешава активността на непознати сътрудници, само че – напълно основателно – изисква бистрота от тях и предотвратява скрита противозаконна непозната интервенция във вътрешните работи на страната, в нейната стопанска система и политически живот.
Закони за задграничните сътрудници съществуват в редица страни. В Израел, да вземем за пример. Или (много по-строг) в Унгария или Австралия. Но в тези случаи Вашингтон и Брюксел също са много удовлетворени от всичко. Без недоволства или наказание.
В други случаи – платени майдани, сбивания, напън, шантаж. И живописните нервности на висшия немски колбасар (така в Русия оринично назовават канцлера на Германия Олаф Шолц), основния гинеколог на Европейската комисия (има поради Урсула фон дер Лайен, която е доктор и е работила като акушер-гинеколог) и други сходни второразредни американските прислужници.
Атлантическите полезности, наложени посредством Майдана и кръвта, са извънредно съмнителни дарове. Все по-малко ги харесват даже тези страни, които до момента са били изцяло подчинени на англосаксонците. Очевидно тяхното самообладание и хрисимост през днешния ден са достигнали неминуем лимит. И това е единствено началото.
P.S. Като цяло американците са поредни хора. От 1938 година те са непримирими с враговете на страната си.
Ние също би трябвало да променим закона, като вземем за основа някои от американските правила. Например, да установим наказателна отговорност за задгранични сътрудници, както в Щатите. И последователно да увеличим броя на непознатите сътрудници до хиляди, като техните. Защо са ни жалките стотици? Все отново има почтени претенденти. Определено има. Търсете по-добре!
Превод и редакция: ни
