Дмитрий Медведев се страхува. Той се страхува, защото шефът му Владимир Путин също се страхува.
Бившият руски президент Медведев, сега заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия – който автократът Путин председателства – е полезен рупор за Путин. Пълномощник, който е достатъчно далеч от Путин, за да каже неща, които дори Путин не трябва да казва, но достатъчно близо, за да можем да усетим как Путин мълчаливо произнася думите, идващи от устата на Медведев.
Така че, когато Медведев заплашва за сетен път да ядрена бомба на Украйна, можем също така да припишем тези думи на Путин. И когато усетим мириса на страха на Медведев – чувството, което пропива всяка сричка от апокалиптичните му изказвания – можем да усетим, че се носи и от Путин.
Медведев се страхува. Два месеца след дългоочакваното контранастъпление на Украйна украинските бригади са напреднали само на няколко мили по три или четири критични оси през Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области в Южна и Източна Украйна. И те са платили с кръв за всеки ярд.
Но има причина украинците да се движат бавно. Бързо подобряващият се артилерийски корпус на Киев, изящно доставян от страните от НАТО, унищожава три или четири руски гаубици за всяка украинска гаубица, която руснаците унищожават. И в пълно противоречие с историческите предпочитания за отбранителни армии, атакуващата украинска армия убива толкова руснаци, колкото руснаците убиват украинци.
Силите на Киев се движат бавно, защото оставят артилерията си да води пътя . И големите оръдия работят методично, смилайки един руски ешелон наведнъж.
Медведев се страхува, защото Путин се страхува. И Путин се страхува, защото 18 месеца след по-широката атака на Русия срещу Украйна, неговата армия от повече от милион души все още не може да победи украинската армия, която е наполовина по-малка и има по-малко от всичко.
Страхът на Путин е този, който подхранва най-лошия му импулс: чрез Медведев да заплаши с ядрено унищожение на човешката цивилизация. Виртуалното унищожаване на единствения разумен вид, за който знаем, че съществува някъде в необятния космос. Не се заблуждавайте, когато Медведев казва, че Русия може да използва ядрени оръжия – както направи отново на 30 юли – той казва, че Путин казва, че прекратяването на всичко е по-добър изход за Русия, отколкото загубата на регионална война по избор.
Историята продължава„Представете си, ако … офанзивата, която е подкрепена от НАТО, беше успешна и те откъснаха част от нашата земя“, кипи Медведев в официалните си акаунти в социалните медии. „Тогава ще бъдем принудени да използваме ядрено оръжие според правилата на указ на президента на Русия.“
„Просто няма да има друг вариант“, каза Медведев. „Така че нашите врагове трябва да се молят за нашите воини. Те се уверяват, че няма да бъде възпламенен глобален ядрен пожар.“
Той блъфира. Защото той и шефът му се страхуват и защото блъфът е всичко, което им остава, докато катастрофалната по-широка война на Русия навлиза в своя 18-ти месец, без признаци, че Украйна или нейните съюзници се отказват. Ако не блъфираше, щяхме да знаем. Щяхме да знаем, защото ние – е, изчезващи малцина от нас, може би – вече щяхме да живеем в облъчена постапокалиптична пустош.
През пролетта на 2022 г. украинските бригади победиха руската атака срещу Киев и принуди оцелелите руснаци да се върнат в покрайнините на източна и южна Украйна. Шест месеца по-късно, нетърпеливите украински бригади се възползваха от пропуските в руските линии и отблъснаха руснаците още повече. И осем месеца след това украинците започнаха сегашната си контраофанзива.
И през цялото време украински ракети, дронове, диверсанти и убийци убиха руски служители, свалиха руски военни самолети, потопиха и взривиха руски военни кораби военни обекти в руското въздушно пространство, в руски води и на руска земя.
Тогава Путин не е задействал ядрено оръжие. Той няма да задейства ядрена бомба сега. Защото дори колкото и да е зъл, коварен и жесток като Путин, той не е луд. И той не иска да умре в ответния ядрен удар, който със сигурност ще последва всяка атомна атака срещу Украйна.
И дори ако има ръб на лудост в задълбочаващото се отчаяние на Путин, Съединените щати и техните съюзници в НАТО не трябва да се преклонява пред ядрените заплахи. Ако Путин можеше просто да каже чрез Медведев думата „ядрен“ и да постигне своето, той щеше да казва „ядрен“ през цялото време – и да марширува армията си из Източна Европа, чиито войски са защитени от атомните заплахи на своите лидери.
Медведев се страхува. Защото Путин го е страх. Този страх ги прави безразсъдни с думите си. Но това не ги прави склонни към самоубийство.
И ако греша, няма да има значение. Ако греша, тогава Путин беше готов да сложи край на света след всяко поражение. И ако това поражение не дойде в Украйна, в крайна сметка ще дойде някъде другаде. Което означава, че Армагедон е неизбежен от 1999 г. насам.
