Медведев: От „либерален“ президент до глас на ядрените заплахи на Кремъл
Дмитрий Медведев е минал дълъг път от времето, когато като президент на Русия стоеше паралелно до Барак Обама и решително заявяваше, че „ решението на доста международни проблеми зависи от общата воля на Съединени американски щати и Русия “. Днес, в ролята си на заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, той е един от най-шумните и провокативни представители на линията на Кремъл.
През последната седмица Медведев два пъти загатна, че политиката на Доналд Тръмп тласка Съединени американски щати и Русия към война, като не пропусна да размаха нуклеарната карта. Той прикани американския президент да си показа „ The Walking Dead “ и напомни способността на Съюз на съветските социалистически републики да нанася автоматизирани нуклеарни удари. В отговор Тръмп разпореди разполагане на две нуклеарни подводници в „ подобаващите райони “.
Конфронтацията идва, откакто Тръмп сложи нов ултиматум на Путин да приключи войната в Украйна, заплашвайки със наказания от страна на Съединени американски щати – опасност, която Кремъл надали ще вземе насериозно.
От технократ до националист
Като президент (2008–2012) Медведев се възприемаше като сдържан и проевропейски водач – дипломиран юрист, без връзки със службите, говорещ за рационализация, интернет независимост и битка с корупцията. Мнозина обаче го смятаха за краткотраен заместител на Путин, заобикалящ конституционните ограничавания.
След напускането на поста, той последователно смени реториката. Още през 2012 година съобщи пред депутатите: „ Никога не съм имал демократични убеждения “.
Скандали и проваляне
Като министър председател Медведев попадна под прицел на следствие от екипа на Алексей Навални, упрекнат в създаване на „ корупционна империя “. Въпреки безапелационните отричания, филмът за него събра милиони гледания и провокира митинги.
През 2020 година той ненадейно подаде оставка, до момента в който Путин приготвяше конституционни промени за подсилване на властта си.
Гласът на твърдата линия
Днес Медведев е непрекъснат източник на крайни и провокативни изявления в Telegram и X. Нарича украинските водачи „ хлебарки “, немския канцлер „ нацист “, а Киев – „ неофашистки режим “. Често заплашва с нуклеарна ескалация и употребява изразителност, която цели да плаши западната аудитория.
Институтът за проучване на войната отбелязва, че ролята му е съзнателна част от осведомителната тактика на Кремъл – усилване на провокациите и втълпяване на боязън, без безусловно думите му да са дословна опасност. Анатол Лийвен от Института „ Куинси “ дефинира последния вербален конфликт с Тръмп като „ чиста превзетост “.
Отговорността и свободата на провокатора
През 2009 година Медведев заявяваше:
„ Ние разполагаме с огромни нуклеарни арсенали и носим цялостна отговорност за тях “.
Днес, без действителна изпълнителна власт, той разполага с свободата на политически подбудител – и я употребява, с цел да бъде един от най-гръмките гласове на твърдата линия в Русия.
През последната седмица Медведев два пъти загатна, че политиката на Доналд Тръмп тласка Съединени американски щати и Русия към война, като не пропусна да размаха нуклеарната карта. Той прикани американския президент да си показа „ The Walking Dead “ и напомни способността на Съюз на съветските социалистически републики да нанася автоматизирани нуклеарни удари. В отговор Тръмп разпореди разполагане на две нуклеарни подводници в „ подобаващите райони “.
Конфронтацията идва, откакто Тръмп сложи нов ултиматум на Путин да приключи войната в Украйна, заплашвайки със наказания от страна на Съединени американски щати – опасност, която Кремъл надали ще вземе насериозно.
От технократ до националист
Като президент (2008–2012) Медведев се възприемаше като сдържан и проевропейски водач – дипломиран юрист, без връзки със службите, говорещ за рационализация, интернет независимост и битка с корупцията. Мнозина обаче го смятаха за краткотраен заместител на Путин, заобикалящ конституционните ограничавания.
След напускането на поста, той последователно смени реториката. Още през 2012 година съобщи пред депутатите: „ Никога не съм имал демократични убеждения “.
Скандали и проваляне
Като министър председател Медведев попадна под прицел на следствие от екипа на Алексей Навални, упрекнат в създаване на „ корупционна империя “. Въпреки безапелационните отричания, филмът за него събра милиони гледания и провокира митинги.
През 2020 година той ненадейно подаде оставка, до момента в който Путин приготвяше конституционни промени за подсилване на властта си.
Гласът на твърдата линия
Днес Медведев е непрекъснат източник на крайни и провокативни изявления в Telegram и X. Нарича украинските водачи „ хлебарки “, немския канцлер „ нацист “, а Киев – „ неофашистки режим “. Често заплашва с нуклеарна ескалация и употребява изразителност, която цели да плаши западната аудитория.
Институтът за проучване на войната отбелязва, че ролята му е съзнателна част от осведомителната тактика на Кремъл – усилване на провокациите и втълпяване на боязън, без безусловно думите му да са дословна опасност. Анатол Лийвен от Института „ Куинси “ дефинира последния вербален конфликт с Тръмп като „ чиста превзетост “.
Отговорността и свободата на провокатора
През 2009 година Медведев заявяваше:
„ Ние разполагаме с огромни нуклеарни арсенали и носим цялостна отговорност за тях “.
Днес, без действителна изпълнителна власт, той разполага с свободата на политически подбудител – и я употребява, с цел да бъде един от най-гръмките гласове на твърдата линия в Русия.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ