Джулиано Салваторе е един от националните герои на Сицилия. Двадесет

Джулиано Салваторе е един от националните герои на Сицилия. Двадесет годишен, той се качил в планините, обявявайки война на богатите, които експлоатирали популацията на острова. Политиците и измяната на околните му са виновни за неговата крах, около която още има неясноти.

Убийства поради торба с жито

През лятото на 1943 година съюзническата войска изхвърлила от Сицилия немските елементи и италианските войски, правилни на Мусолини. Заради войната на острова имало дефицит на храна, а по-голямата част от локалното население се занимавало с контрабанда на храна. 20-годишният Салваторе Джулиано не бил изключение. Салваторе бил роден в оскъдно и огромно семейство, по тази причина още от ранна възраст му се е наложило да работи с татко си на полето.

Когато казуса с дефицита на храната доста се задълбочил, той почнал нелегално да доставя храна на съседите. През нощта на 2 септември 1943 година, Джулиано се опитал с муле да внесе торба със зърно, в родния си град Монтелепро. Четирима карабинери блокирали пътя на младежа. Обявили го за контрабандист и почнали да го наскърбяват. Както същински сицилианец, Салваторе бил безпаричен, само че горделив човек. Той извадил револвера си и разкрил огън.

Резултатът от престрелката бил един погубен и един ранен карабинер, а Джулиано избягал в планината. Властите не можели да заловен младежа, само че решили да арестуват негови родственици и другари. През февруари 1944 година беглецът нахлул в градския затвор и откакто умъртвил надзирател, освободил заложниците. Осем другари и млади родственици на Джулиано го последвали в планината. Салваторе станал пълководец на четата и назначил за собствен заместител, братовчеда си – Гаспаре Пишота.

Гаспаре Пишота и Джулиано Салваторе в планините на Сицилия

Не престъпник, а доблестен бандит

Джулиано с четата си ограбвали именията на локални аристократи, земевладелци и служители. Богатите хора били вземани за заложници и освобождавани против откуп. Представители на италианската администрация също попаднали в ръцете му. Салваторе раздавал част от откраднатите пари и артикули на бедните в близките села, което го направило известен измежду хората. По целия остров се носели клюки за партизанския му отряд. Сицилианците разказвали митове за благородството на Салваторе и неговата обич към елементарния народ.

Хората криели бойците на Джулиано в домовете си и му давали информация. Популярността му не потърпевша даже, при репресиите против десетки поданици, които водачът заподозрял в изменничество и служене на управляващите. Отрядът на Джулиано нараствал. Освен синове на небогати селяни към него се включили и професионални бандити и същински нарушители.

Всемогъщата сицилиянска мафия също подкрепяла Салваторе. Доновете харесвали дръзкия му темперамент. Те му осигурявали прикритие и поели договарянията за откупите на заложниците. Естествено против дял.

За свободата на Сицилия

След няколко години на партизанска война, Джулиано се свързал с политическия ъндърграунд на острова, който се борел за независимостта на Сицилия от Рим. Той бил поканен да се причисли към придвижването за независимост на Родината. Салваторе се съгласил, само че изискал 10 милиона лири. След съглашението, той получил сан на полковник от „ Самостоятелна доброволческа войска на Сицилия “.

Джулиано Салваторе станал политическа фигура, която още по-високо повдигнала доверието на неговите приятели и селяни. Бойците му отправяли апели към хората, атакували постовете на карабинери и бойци, изземали оръжие и муниции за бъдещата освободителна война. Войските правели засади на партизаните и стреляли към планините с минохвъргачки.

Кървав майски ден в Сицилия

През 1946 година Италия от монархия се трансформира в република. Новото държавно управление оповестило прошка, която не включвала четата на Джулиано. На острова били въведени спомагателни войски, които систематично унищожавали сепаратистки групи. В същото време мафията не била докосвана. Римските политици сключили неофициален съюз с локалните водачи и те помогнали на управляващите. Салваторе останал без поддръжката на нарушителите. Той се опитал да се разбере с комунистите, само че те го измамили.

На 1 май 1947 година Джулиано и неговите бойци разкрили огън на комунистическа проява в град Портела каузи Гинестра. Убили 11 души, в това число четири деца. 33 стачкуващи били ранени. Всички жертви били елементарни селяни.

Хората почнали да се разочароват от своя воин. Партизаните простреляли локални комунисти, карабинери и през лятото на 1948 година умъртвили петима видни мафиоти. След всеобщата екзекуция, някогашният Робин Худ бил взет на съществено. Всички мъже над 15 години били депортирани от родния му град, а в битката против бандата хвърлили локалните войски с танкове.

Краят на Джулиано Салваторе

През юли 1950 година в центъра на Кастелветрано, полицията посочила натрупа на 27-годишния Салваторе. Карабинерите оповестили, че са простреляли бандита при гореща престрелка, само че това не било правилно. Джулиано бил погубен до момента в който спял, от братовчед си, неговата дясна ръка, който бил станал сътрудник на управляващите.

Много локални политици и мафиози били свързани с водача на сепаратистите. Ако Салваторе бил изправен пред съд, показанията им били заплашили главите на мнозина. В подмяна на опрощение, на Писчот било подредено безшумно да убие братовчед си, което и направил. Но предателят бил излъган, той получил доживотна присъда в пандиза. През 1954 година Пишот бил токсичен в пандиза в Палермо.

Живот след гибелта

След гибелта на Салваторе Джулиано, той се трансформира в легендата на Сицилия. За него са написани филми и романи. Една от книгите е написана от Марио Пузо, създател на „ Кръстникът “.

Години по-късно внукът на именития нарушител, Пино Шортино издава книгата си, в която твърди, че дядо му оцелява и се реалокира в Съединените щати, където живее до дълбока напреднала възраст. Всъщност Гаспаре умъртвил двойник, а самият Салваторе избягал и даже се прибрал у дома за погребението на майка си и сестра си.

Веднага след гибелта на Салваторе доста публицисти обърнали внимание на външното противоречие сред мъртвия и живия престъпник. В Италия възнамерявали да проведат спомагателни ДНК проучвания върху останките на Джулиано, само че това по този начин и не било направено. Ако Салваторе е оживял, то ролята на братовчед му в историята се трансформира фрапантно. Заради Салваторе, Гаспаре се е пожертвал и се озовал доживотно в пандиза. Тогава може би през 1954 година той също не е починал от отровата, а гибелта му е били инсценирана с цел да напусне пандиза и да се причисли към Джулиано в Съединени американски щати.

Днес Сицилия е известна дестинация за туристи от целия свят. Мафията към момента не е победена, само че въздействието й върху живота на хората е минимално. Милиони пасажери годишно посещават района поради неговата природа, история и живописните сицилиански градове, в които до неотдавна е господства престъпността.