Джулиън Лескът е един от железните защитници в ерата на

Джулиън Лескът е един от стоманените бранители в ерата на Висшата лига. Продукт на „ Уулвърхемптън “, минал през „ Евертън “ и триумфирал с купата като футболист на „ Манчестър Сити “. С националния тим на Англия изигра 26 мач, като единственият му гол е на Евро 2012 против Франция за 1:1.

Известен със характерната си физиономия, Лескът беше същинско чудовище за нападателите. Сега работи като тв анализатор и бе измежду ВИП-овете, поканени от Стилиян Петров на благотворителния мач в Глазгоу през септември.
Лескът се съгласи да даде извънредно изявление за „ Труд “.

– Здравейте, Джулиън! Вие бяхте един от огромните първенци, който игра в благотворителния мач сред тимовете на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу. Какво е да се събирате по такива мотиви международни звезди?
– Вдъхновяващо. И двамата капитани, и двамата треньори в лицето на Юрген Клоп и Брендън Роджърс са велики персони. Горд съм, че поканиха и мен на страхотното събитие. А за всички, които бяхме под знамената най-важното беше, че играхме за една благотворителна идея.

– Кой е най-хубавият ви другар от тези, които бяха на шоуто в Глазгоу?
– Играл съм повече с момчетата от тима на Джеймс Милнър, както и със самия него. Джо Харт и Майка Ричърдс са ми най-хубавите другари. Близък съм също и със Стан, и с Габи Агбонлахор.

– Какво мислите за Стилиян Петров?
– Изключително екипен футболист със забележителна техника. В продължение на толкоз доста години сподели забележително неизменност. Той е играл с мои другари като Джеймс, които описват какъв брой е бил предан в тренировките и мачовете. Няколко пъти сме се срещали на терена, когато Стан играеше за „ Астън Вила “, а аз бях в „ Евертън “. Той беше моторът на своя тим.

– Стилиян е от хората, които пребориха една доста страшна болест като левкемията. – Той ли е образецът за тези, които сега се борят с нея?
– Абсолютно. Стан сигурно е от щастливците, които съумяха да оздравеят. Истински реверанс пред неговото семейство за поддръжката. Това е борба, която се печели мъчно. Впечатляващо е, че Стан е толкоз здрав и цялостен с сила, че може да провежда събитие като благотворителния мач в Глазгоу.

– Какви са усещанията ви от българския футбол?
– Не съм сигурен какво е равнището на вашето състезание, само че когато се замисля за български играчи, постоянно ми изплува доста положителната техника. Най-много усещане имам от Стан и от Димитър Бербатов. Те бяха измежду най-техничните във Висшата лига.

– Кои българи най-вече цените?
– От днешните не мога да се сетя.

– А от преди?
– Много ми харесваше стила на Димитър Бербатов. Той беше нападател, аз съм бранител и сме се срещали нееднократно. Казах ви към този момент за Стан. Проблемът на България е, че няма постоянството в Европа през годините.

– Вкарвал ли е Бербатов гол, когато сте го пазил?
– Сигурно. Може би един или два. Като се замисля сигурно вкара, когато беше в „ Тотнъм “, а аз в „ Евертън “. След това мисля, че и в дербито на Манчестър има попадение. Труден беше за запазване.

– По същото време във Висшата лига и в „ Манчестър Сити “ играеха още двама българи – Мартин Петров и Валери Божинов.
– С Божинов не се засякохме. Точно когато „ Сити “ ме взе, той напусна. Знам, че е бил доста радостно момче.

– А Петров?
– Невероятно бърз футболист. Уникален експерт. Стараеше се непрестанно да се усъвършенства.

– Вие сте артикул на академията на „ Уулвърхемптън “. „ Вълците “ ли са обичаният ви клуб?
– Завинаги ще съм почитател на „ Уулвс “. Там започнах, а първата обич не се не помни. Ще съм и огромен почитател на „ Астън Вила “ и на „ Манчестър Сити “, където пък реализирах най-хубави резултати. Но „ Уулвърхемптън “ си остава преди всичко.

– Какво беше чувството да ви изберат за най-хубавия млад футболист в „ Уулвърхемптън “ за цялостен сезон?
– Велико беше. Защото не бях единствено аз заслужен за това самопризнание. Роби Кийн да вземем за пример ми бе съперник. Също и Джаки Макнамара. Бяхме доста мощни млади момчета. И достойнството да си номер едно е в действителност огромна. Затова и „ Уулвърхемптън “ постоянно ще е надълбоко в сърцето ми.

– Винаги ли сте играл като централен бранител?
– Да, още в „ Уулвс “ започнах като централен бранител. Рядко, доста рядко съм бил и ляв бек.

– „ Уулвърхемптън “ се завърна през този сезон във Висшата лига. Ще успее ли дълго да се задържи?
– Това е огромната цел. И преди е било най-важното да остане във Висшата лига, само че в този момент обстановката е по-различна. Сега тимът има доста по-голямо самочувствие. Надявам се, че „ Уулвърхемптън “ освен ще остане във Висшата лига, само че ще гради и по-боеспособен тим за идната година.

– „ Евертън “ е идната стъпка в кариерата ви. Там също ви избраха за най-хубав на сезона.
– Да, и още веднъж ще кажа, че това е чест, която не се разказва с думи. И в „ Евертън “ играеха превъзходни футболисти. За мен това беше първият сезон във Висшата лига. За първи път се срещнах с толкоз класни футболисти. За първи път си изправих против Стан и Джеймс, които играеха в „ Астън Вила “. Бяхме мощни, борихме се за място в Топ 4. Имах шанса в най-хубавия миг да подпиша с „ Евертън “. Помня всеки един от мачовете ми, тъй като доста им се любувах.

– Най-доброто ви време несъмнено е в „ Манчестър Сити “.
– Така е.

– Това ли е клубът на бъдещето?
– Не бих го нарекъл по този начин. Но сигурно клубът се развива в вярната посока. „ Сити “ желае да е най-големият. А най-големите би трябвало постоянно да печелят мачове, трофеи, купи. В последните 7-8 сезона това се получава. Когато играех за „ Сити “, това бе най-успешното и щастливо време в кариерата ми. Намерих доста поддръжка и другари. Отборът стартира да бъде преобладаващ фактор във Висшата лига. Един от най-хубавите два-три отбора. Надявам се, че скоро „ Сити “ ще извърши и огромната си фантазия в Европа.

– Вие спечелихте всички вероятни британски титли със „ Сити “. Кой е най-ценният ви спомен от кариерата в Манчестър?
– Първият трофей постоянно е най-запомнящ се. Спечелихме Купата на Англия, която е извънредно влиятелна за всеки. Затова е и доста скъпа. Започнахме да си имаме вяра, че сме станали мощен тим. Повярвахме, че сме кандидат и за купата. И за благополучие идващия сезон я спечелихме. Да, купата е най-големият, най-паметният миг. Сега ме връщате обратно в предишното и се възнамерявам какъв брой огромно значение е имал този успех за „ Сити “.

– Кое дерби предпочитате – сред „ Евертън “ и „ Ливърпул “ или сред „ Манчестър Сити “ и „ Манчестър Юнайтед “?
– И с този въпрос ме затруднявате. Кое е по-голямото дерби? И в двете страстите са идентични. И за футболистите, и за почитателите е еднообразно значимо да завоюват. Аз ще ви кажа за още едно дерби, в което съм играл. За всички в „ Уулвърхемптън “ е най-важно да победят „ Уест Бромич “. И въпреки всичко, от настояща позиция, най-значимо е манчестърското дерби, тъй като нормално то е двубой и за купата.

– Колко победи имате в тези дербита?
– Уоу, какъв брой ли са? Помня, че завоювах последното. Всичките мъчно ще ги изброя.

– Вие сте от бранителите, които вкарваха доста голове. Караха ли ви треньорите да тръгвате в офанзива?
– Случвало се е, само че не постоянно. Най-добрият треньор, с който съм работил, е Глен Ходъл. На тренировките в „ Уулвърхемптън “ постоянно ме караше да минавам в ляво и да нападам. А когато си в нахлуване, постоянно можеш да вкараш гол. На мен ми се получаваше.

– В края на кариерата ви се приближихте много до България. Подписахте с атинския АЕК. Хареса ли ви престоят в Гърция?
– Трудно ми беше, тъй като там бях уединен – без фамилията ми. Това ми се случи за първи път в живота. Иначе всичко в Гърция ми бе доста необичайно. Например структурата на лигата, която е доста друга от Висшата лига. Задаваш въпроси, а те не могат да ти отговорят. Трудно беше. Зарадвах се, че през този сезон АЕК взе участие в групите на Шампионската лига. Голямо достижение за клуба.

– Бихте ли сравнили футбола в Англия и Гърция?
– Много, доста друг. Като настъпателност изключително. Има и друга пристрастеност. Феновете в Гърция се събират още пред хотелите на тимовете, което в Англия няма да се случи. Това прави контактът сред последователите и футболистите доста по-емоционален.

– Кой треньор най-вече повлия на кариерата ви?
– Малцина несъмнено са го чували. Името му е Тери Конър. Той беше треньорът, който първи ме взе от академията на „ Уулвърхемптън “. Благодарение на него съумях да се приспособявам към първия отбор. Не спираше по през целия ден да работи с мен. Искаше да изкара най-хубавото от амбициозния Джулиън. Затова ще съм му признателен до края на живота си. Където и да играех по-късно в кариерата си, следвах препоръките му. До ден сегашен си приказваме. Тери Конър е най-важният фактор да стана професионален футболист. А от тези, които светът познава, най-вече оценявам Глен Ходъл. Той ме провокира да виждам играта по друг метод. Тогава бях още млад и не разбирах доста. Ходъл ме накара да си отворя очите и да схвана за какво се играе по този метод.

– Срещу кой нападател ви беше най-трудно?
– Луис Саха от времето, когато играеше във „ Фулъм “. Технически и физически той имаше всичко. Във Висшата лига съм срещал доста невероятни нападатели. Но Саха ме впечатляваше най-силно с качествата си. В британското състезание изобщо не е елементарно да си бранител.

– А кой беше най-хубавият ви сътрудник в защитата?
– Пак няма да ви кажа доста известно име. Бях на 19 или на 20 години и се учех доста от Пол Бътлър в „ Уулвърхемптън “. Той ми уточни по какъв начин в игрова конюнктура да чета събитията на терена. Не беше толкоз мобилен като мен, не можеше да тича доста, само че постоянно знаеше коя е точната позиция на бранителя. Когато отидох в „ Евертън “, станах сътрудник с един необикновен бранител – Фил Джагиелка. С него се познавахме чудесно още от националните тимове на Англия при подрастващите. А в случай че би трябвало да приказвам с кого съм бил най-успешен, това несъмнено е Венсан Компани в „ Манчестър Сити “. С него станахме доста положителни другари и отвън терена. Чуваме се и до момента.

– „ Сити “ трансформира предишния сезон в съревнование с един кон. Сега е доста по-оспорвано. Може ли „ Сити “ да стане хегемонът на британския футбол?
– Определено всеки желае да победи „ Сити “. Особено след предходния сезон. Сега тимът играе в същия жанр като преди година. „ Ливърпул “ се появи като извънредно стойностен противник. Но въпреки всичко тимът, който всички най-вече желаят да победят, е „ Сити “. Очаквах „ Ливърпул “ да е огромният съперник. Дори когато предишния сезон „ Сити “ победи „ алените “ с 5:0, разликата в класите на терена на бе такава. „ Ливърпул “ се развива доста добре и борбата за купата ще е доста оспорвана.

– Английските клубове дават големи пари за футболисти. Но превъзходството на испанските тимове в Европа не стопира. „ Челси “ е последният британски притежател на Шампионската лига от 2012 година. Кога ще се промени статуквото?
– Надявам се още тази година. И „ Манчестър Сити “ да завоюва Шампионската лига. Това е огромната цел на клуба. Живеем в ерата на двамата най-велики футболисти – Меси и Роналдо. Затова и Испания имаше тази доминация. Сега към този момент измежду любимците за Шампионската лига поставям и „ Ювентус “. Разбира се, точно тъй като Кристиано избра там да продължи кариерата си.

– Във Висшата лига има прекалено много чужденци. Проблем ли е това за британските играчи?
– И да, и не. Целта на британските клубове е да имат най-хубавите футболисти. Затова за младите англичани е все по-трудно да пробият в първия отбор. От друга страна да тренираш с най-хубавите може да те издигне на тяхното равнище. Никой не може да отхвърли, че Висшата лига е най-атрактивното състезание в света. И напълно обикновено е да бъде атракция и магнит за най-хубавите футболисти.

– Но и дербитата сред най-силните тимове във Висшата лига са дуели сред треньори, които не са англичани. Идват от Германия, Испания, Италия… Къде са британските треньори?
– Отново е мъчно да ви отговоря. Имайте поради, че все по-рядко и притежателите на британските клубове са англичани. Всеки си има желания към някого и го кани. Треньорът зависи доста от обстоятелството кой управлява процесите в клуба. Същото е като със селекцията на футболистите.

– И все пак Англия стана четвърта в света на Мондиал 2018.
– Ето, виждате ли. Това поставя завършек на спекулациите, че нямало положителни британски футболисти. Играхме все в забавни мачове и не правихме скучни нулеви равенства.

– И най-после да ви попитам за нещо отвън футбола. Вашият братовчед е боксьор.
– Така е. Казва се Брайън Роуз.

– Харесвате ли бокса?
– Гледам неговите мачове, рядко други.

– Чувал ли сте за българския огромен боксьор Кубрат Пулев?
– Не, не го знам. В коя категория е.

– В супертежка.
– О, тогава ще прегледам за него и ще му виждам мачовете. Като цяло не разбирам доста от бокс.

– Брат ви Аарън пък е фешън дизайн. Какво ще препоръчате от негово име на българските почитатели?
– Най-добри са зимните му облекла.