Историята на момичето, което падна от летящ самолет и оцеля
Джулиан Кьопке е на седемнадесет и обезверено желае да се прибере вкъщи.
Тя преди малко е приключила гимназия в Лима и се връща в изследователската станция Пангуана, учредена от родителите й, надълбоко в амазонските гори на към 150 км южно от Пукалпа.
Момичето живее там от три години с майка си Мария и татко си Ханс-Вилхелм Кьопке, и двамата зоолози, споделя Amusing Planet.
Полетът им е в навечерието на Коледа през 1971 година, а самолетът към този момент закъснява със седем часа. Джулиана и майка й най-сетне се качват в самолета малко преди обед, като пътуването до Пукалпа би трябвало да продължи по-малко от час.
Около 25 минути след излитането полет 508 на LANSA попада в зона с гръмотевични стихии и мощна турбуленция, като машината стартира да се тресе мощно. Отделенията за багаж се отварят, обсипвайки пасажерите и екипажа с куфари и коледни дарове. Самолетът може да се върне, само че задачата е изпълнен график за празниците, по тази причина водачите не престават към крайната дестинация.
След към 10 минути турбуленция Джулиана вижда доста ярка мълния, която ударя лявото крило. Тя чува майка си да споделя: „ Това е краят, всичко свърши “. Веднага по-късно самолетът стартира да пада. По пътя към земята той се разцепва.
Следващото нещо, което Джулиана схваща, е, че е във въздуха, навън, към момента завързана за седалката и падаща към джунглата долу. Губи схващане. Когато се разсънва на идващия ден, тя е заобиколена от гъста зеленина. Няма никой различен.
Самолетът лети на височина от 6 400 метра, когато се натъква на гръмотевичната стихия. Разпада се на към 3 000 метра и момичето пада от тази височина. Оцеляването й е знамение. Дори пострадванията й – счупена ключица, изкълчване на коляно и няколко рани по раменете и краката й, са леки.
„ Лежах там съвсем като ембрион през останалата част от деня и цяла нощ, до идната заран “, написа тя в записките си „ Когато паднах от небето “, оповестени през 2011 година „ Напълно подгизнала, покрита с тиня и нечистотия, тъй като би трябвало да е валяло денонощно.”
Средата на дъждовния сезон е, тъй че няма плодове за бране и сухи клончета, с които да се възпламени огън. Въпреки несигурното си състояние обаче, Джулиана не изпитва боязън, а единствено „ безгранично възприятие на самотност “.
След като прекарва три години с родителите си в тяхната изследователска станция, тя е научила доста за живота в тропическите гори. „ Разпознах звуците на дивата природа от Пангуана и разбрах, че съм в същата джунгла “, споделя тя.
Баща й е научил Джулиана по какъв начин да оцелее, в случай че в миналото се изгуби в негостоприемния буренак. „ Винаги търси поток “, й споделя той. „ Следвай потока до река. Ако се изгубиш в джунглата, реките може да са единствената ти вяра да стигнеш до цивилизацията.” И по този начин, въоръжавайки се с пръчка, с цел да отблъсква отровните змии, Джулиана потегля да търси река.
Тя е облечена в доста къса рокля без ръкави. Изгубила е очилата си, без които едвам вижда. Има единствено една обувка, която употребява, с цел да тества земята пред нея, до момента в който върви.
View this post on Instagram A post shared by The Bayramov family (@bayramos86)
Първото нещо, което Джулиана прави, е да потърси майка си наоколо до злополуката. Но тя не намира никакви парчета. На малко разстояние открива дребен колет, паднал от самолета, в който има играчки, парче коледна торта, унищожена от дъжда, като и дребна торбичка със сладкиши, която прибира.
Джунглата е цялостна с рискове. Отровни паяци и змии се крият измежду листата. Във въздуха има мухи и комари. Има вкусно изглеждащи плодове, висящи примамливо от околните дървета, само че Джулиана заобикаля всичко, което не разпознава, тъй като може да е отровно.
Скоро открива дребен извор и го следва, надявайки се, че в последна сметка ще я води до река. На четвъртия ден тя открива първите парчета от злополуката, измежду които и три натрупа.
Липсата на храна, жегата, ухапванията от комарите и раните й стартират да я дърпат надолу. Ключицата й, счупена при злополуката, я боли от ден на ден. Раната в крайници й затруднява ходенето, само че въпреки всичко тя продължава. Реката става все по-широка и тече по-бързо. На 10-ия ден тя открива дребна лодка на брега, а покрай нея има пътека, водеща до празна дребна барака.
Тя открива бензин и го употребява, с цел да третира раните си, спомняйки си по какъв начин татко й лекува кучето им от зараза с керосин. Преспива на голите дъски на колибата, възнамерявайки на идната заран да продължи надолу по реката, само че защото вали, тя взема решение да си почине още малко. Този дъжд й избавя живота.
Няколко часа по-късно група риболовци влизат в колибата и откриват момичето, покрито с рани. Те й оказват първа помощ и й дават храна. На идващия ден я карат с лодка до най-близкото село, а оттова тя отива със аероплан в болница.
Джулиан Кьопке прекарва единадесет нощи в гората на Амазонка. Тя е единственият оживял от полета.
View this post on Instagram A post shared by IdeasLN (@ideasln)
След мъчителното си прекарване тя се завръща в Германия, откъдето идват родителите й. След това приключва биология и се завръща в Перу, с цел да изследва бозайници, изключително прилепи. Историята на нейното оцеляване е разказана в два кино лентата, а през 2011 година тя разгласява и лична автобиография със заглавие „ Когато паднах от небето “.
Омъжена за ентомолога Ерих Дилър, Джулиан Дилър през днешния ден управлява станцията, учредено от родителите й. Пангуана е най-старата станция за биологични проучвания в Перу. Резерватът е дом на повече от 500 типа дървета, 160 типа влечуги и земноводни, 100 разнообразни типа риби, седем типа маймуни и 380 типа птици.
Тя преди малко е приключила гимназия в Лима и се връща в изследователската станция Пангуана, учредена от родителите й, надълбоко в амазонските гори на към 150 км южно от Пукалпа.
Момичето живее там от три години с майка си Мария и татко си Ханс-Вилхелм Кьопке, и двамата зоолози, споделя Amusing Planet.
Полетът им е в навечерието на Коледа през 1971 година, а самолетът към този момент закъснява със седем часа. Джулиана и майка й най-сетне се качват в самолета малко преди обед, като пътуването до Пукалпа би трябвало да продължи по-малко от час.
Около 25 минути след излитането полет 508 на LANSA попада в зона с гръмотевични стихии и мощна турбуленция, като машината стартира да се тресе мощно. Отделенията за багаж се отварят, обсипвайки пасажерите и екипажа с куфари и коледни дарове. Самолетът може да се върне, само че задачата е изпълнен график за празниците, по тази причина водачите не престават към крайната дестинация.
След към 10 минути турбуленция Джулиана вижда доста ярка мълния, която ударя лявото крило. Тя чува майка си да споделя: „ Това е краят, всичко свърши “. Веднага по-късно самолетът стартира да пада. По пътя към земята той се разцепва.
Следващото нещо, което Джулиана схваща, е, че е във въздуха, навън, към момента завързана за седалката и падаща към джунглата долу. Губи схващане. Когато се разсънва на идващия ден, тя е заобиколена от гъста зеленина. Няма никой различен.
Самолетът лети на височина от 6 400 метра, когато се натъква на гръмотевичната стихия. Разпада се на към 3 000 метра и момичето пада от тази височина. Оцеляването й е знамение. Дори пострадванията й – счупена ключица, изкълчване на коляно и няколко рани по раменете и краката й, са леки.
„ Лежах там съвсем като ембрион през останалата част от деня и цяла нощ, до идната заран “, написа тя в записките си „ Когато паднах от небето “, оповестени през 2011 година „ Напълно подгизнала, покрита с тиня и нечистотия, тъй като би трябвало да е валяло денонощно.”
Средата на дъждовния сезон е, тъй че няма плодове за бране и сухи клончета, с които да се възпламени огън. Въпреки несигурното си състояние обаче, Джулиана не изпитва боязън, а единствено „ безгранично възприятие на самотност “.
След като прекарва три години с родителите си в тяхната изследователска станция, тя е научила доста за живота в тропическите гори. „ Разпознах звуците на дивата природа от Пангуана и разбрах, че съм в същата джунгла “, споделя тя.
Баща й е научил Джулиана по какъв начин да оцелее, в случай че в миналото се изгуби в негостоприемния буренак. „ Винаги търси поток “, й споделя той. „ Следвай потока до река. Ако се изгубиш в джунглата, реките може да са единствената ти вяра да стигнеш до цивилизацията.” И по този начин, въоръжавайки се с пръчка, с цел да отблъсква отровните змии, Джулиана потегля да търси река.
Тя е облечена в доста къса рокля без ръкави. Изгубила е очилата си, без които едвам вижда. Има единствено една обувка, която употребява, с цел да тества земята пред нея, до момента в който върви.
View this post on Instagram A post shared by The Bayramov family (@bayramos86)
Първото нещо, което Джулиана прави, е да потърси майка си наоколо до злополуката. Но тя не намира никакви парчета. На малко разстояние открива дребен колет, паднал от самолета, в който има играчки, парче коледна торта, унищожена от дъжда, като и дребна торбичка със сладкиши, която прибира.
Джунглата е цялостна с рискове. Отровни паяци и змии се крият измежду листата. Във въздуха има мухи и комари. Има вкусно изглеждащи плодове, висящи примамливо от околните дървета, само че Джулиана заобикаля всичко, което не разпознава, тъй като може да е отровно.
Скоро открива дребен извор и го следва, надявайки се, че в последна сметка ще я води до река. На четвъртия ден тя открива първите парчета от злополуката, измежду които и три натрупа.
Липсата на храна, жегата, ухапванията от комарите и раните й стартират да я дърпат надолу. Ключицата й, счупена при злополуката, я боли от ден на ден. Раната в крайници й затруднява ходенето, само че въпреки всичко тя продължава. Реката става все по-широка и тече по-бързо. На 10-ия ден тя открива дребна лодка на брега, а покрай нея има пътека, водеща до празна дребна барака.
Тя открива бензин и го употребява, с цел да третира раните си, спомняйки си по какъв начин татко й лекува кучето им от зараза с керосин. Преспива на голите дъски на колибата, възнамерявайки на идната заран да продължи надолу по реката, само че защото вали, тя взема решение да си почине още малко. Този дъжд й избавя живота.
Няколко часа по-късно група риболовци влизат в колибата и откриват момичето, покрито с рани. Те й оказват първа помощ и й дават храна. На идващия ден я карат с лодка до най-близкото село, а оттова тя отива със аероплан в болница.
Джулиан Кьопке прекарва единадесет нощи в гората на Амазонка. Тя е единственият оживял от полета.
View this post on Instagram A post shared by IdeasLN (@ideasln)
След мъчителното си прекарване тя се завръща в Германия, откъдето идват родителите й. След това приключва биология и се завръща в Перу, с цел да изследва бозайници, изключително прилепи. Историята на нейното оцеляване е разказана в два кино лентата, а през 2011 година тя разгласява и лична автобиография със заглавие „ Когато паднах от небето “.
Омъжена за ентомолога Ерих Дилър, Джулиан Дилър през днешния ден управлява станцията, учредено от родителите й. Пангуана е най-старата станция за биологични проучвания в Перу. Резерватът е дом на повече от 500 типа дървета, 160 типа влечуги и земноводни, 100 разнообразни типа риби, седем типа маймуни и 380 типа птици.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ