Три точки, пет думи, една неразкривена истина
Джосеп Гуардиола бе признал много от дълго време, че тези няколко минути след мач, когато медиите изискват своето парче от плячкосаната плът, са непокътната територия за Жозе Моуриньо. „ Тук, в залата за конференции, той е ш.баният стопанин!”, изстреля един път Гуардиола, до момента в който бе отпред на Барселона, а огромният му противник бе в Реал Мадрид.
Никой треньор не следва колкото Моуриньо толкоз сляпо кредото на именития немски треньор Сеп Хербергер, че „ след мача е преди мача”. Никой треньор не е толкоз интензивно изменящ призмата, през която се пояснява даден резултат от футболна среща, нито толкоз ловък в това да прикрива разочароващ излаз от дуел във фъртуна от думи. Никой треньор не е толкоз добър в това, даже да е изгубил през уикенда, да е победител в останалата част от седмицата.
И тъкмо за сходен жанр случаи португалецът разви до съвършенство тези си умения. Загубата на неговия Манчестър Юнайтед с 1:2 в градското дерби с Манчестър Сити в неделя най-после бе съвсем без значение сама по себе си – надалеч по-важно бе това по какъв начин пристигна тази загуба и какви последици би донесла.
Двата гола на Сити може и да бяха „ позорни”, както ги назова Моуриньо: те пристигнаха след удари от вратарското поле след безредно развиване на статични положения. Няма по какъв начин обаче това да скрие действителността, че гостите играха надалеч по-смело, по-нападателно и по-привлекателно.
Дори и публиката на „ Олд Трафърд” видя това: малко преди почивката от трибуната с най-запалените последователи на Юнайтед – Стретфорд Енд, стартира да отеква скандирането „ Атака, офанзива, офанзива!”. Обезсърчението се носеше на талази измежду публиката, до момента в който домакините биваха натискани в личната си половина, все по-дълбоко и по-дълбоко, уповавайки се на безцелни дълги подавания и неплавни контраатаки.
Това важи с особена мощ, когато следствията са толкоз фрапантни, колкото в неделя. Още не е минала и едната половина от шампионата, а Сити към този момент има 11 точки преднина пред Юнайтед, най-близкия си в класирането противник, след уикенд, в който съвсем всичките преследвачи се препънаха. Челси загуби, Ливърпул и Арсенал приключиха наедно, единствено Тотнъм, изостанал обаче много в последния месец, съумя да победи.
Играчите на Сити, несъмнено, още не приказват за купата в Премиър Лийг като за реализирана цел („ Още е прекомерно рано”, сподели Фабиан Делф, а Кевин Де Брайне го добави: „ Не можем да смъкваме гарда”), но извън наподобява, че короната е към този момент извоювана. „ Гражданите” изгубиха единствено две точки до момента през сезона и записаха връх от 14 следващи победи в шампионата. Ако отборът на Гуардиола щеше да бъда спрян, най-вероятно това трябваше да се случи на „ Олд Трафърд”… и не се случи.
Затова, до момента в който отстъпваше от терена към съблекалните, Моуриньо премисляше своите причини. Това беше неговият миг да блесне, да стори по този начин, че неговото проваляне да не продължи оттатък 90-те минути на мача. Той разполагаше с богат материал (заради това какъв брой странни и късметлийски бяха и двата гола на съперника) и богат избор на информационни канали (заради съществуването на малките екрани от целия свят плюс опцията да е няколко минути в компанията на огромна новинарска медиа).
Португалецът загатна тези „ два неприятни гола, необикновен шанс или малшанс според от гледната точка” и се впусна в това изродено деформиране на действителността, от което би се възгордял всеки деспот. Кой беше по-добрият тим? „ Зависи по какъв начин го анализирате, от това какво ние искахме да ги оставим да вършат и от това какво не сме желали да ги оставим да правят”, съобщи Моуриньо. Той обаче избра за собствен фокус недадената съгласно него дузпа за Юнайтед, при която Андер Ерера получи жълт картон за симулация: „ Това е голяма дузпа, в основен миг от мача.”
Истински Моуриньо в остарял жанр. Той знаеше, че жалванията му ще бъдат предадени на Гуардиола и е евентуално с чакания отговор да се получи война на думи, която да отмести вниманието от какъв да е сериозен разбор на случилото се на терена. Това е маньовър, употребен идеално от него преди. Все отново това е неговата територия – там където той е ш.баният стопанин.
Този път обаче нещата се получиха друго. Отговорът на Гуардиола на първия заложен му въпрос – за визията на Моуриньо за дуела – се сведе до пет думи, които не оставяха поле за диспути: „ Ние победихме, тъй като бяхме по-добрите.”
Това не беше най-хубавото показване на Сити за сезона. На моменти момчетата на Гуардиола бяха леко разфокусирани и им липсваше нормалният финес. И двата им гола – дело на Давид Силва и Николас Отаменди, се дължаха в огромна степен повече на стрелеца на „ алените дяволи” Ромелу Лукаку в сравнение с състезател в „ небесносиньо”. Грешка на Отаменди и Делф разреши на Юнайтед да изравни тъкмо преди почивката и единствено удивително двойно избавяне на Едерсон попречи на домакините да вземат най-малко тъждество.
Ако се бе стигнало до него, Моуриньо щеше да може да се усеща оневинен в определения метод, това е естествено, но в действителност няма техника, която да може да отвлече вниманието дотам, че да се скрие фактът, че Сити е надалеч и пред градския си противник, и пред всички останали. Както уточни Гуардиола, неговият отбор към този момент има победи и на „ Олд Трафърд”, и на „ Стамфорд Бридж” (срещу Челси), като и в двата случая те бяха плод не на нерешителност, а на метод, който той назова „ смел” – предпочитание да подчиниш най-сериозните си противници на тяхна земя посредством оптимално потребление на личните си мощни страни вместо на техните недостатъци.
По този метод бе изкована застрашителна, най-вероятно и непреодолима преднина на върха на класирането в Премиър Лийг. Това оправдава Гуардиола, комуто бе казвано преди
идването му в Англия, че методите му на работа няма да сработят там както в Испания и Германия, че климатът и интензитетът ще блокират мощните страни на стила му на игра.
Той си спомни тези предизвестия: „ Хората споделяха, че не може да се играе по този метод в Англия. Е, не щеш ли може.” Моуриньо може и да е господарят преди и след мача, но междинните минути са непокътнатата територия на Гуардиола.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 16 кръг, неделя 10 декември
Манчестър Юнайтед 1:2краен резулат 
Манчестър Сити
Никой треньор не следва колкото Моуриньо толкоз сляпо кредото на именития немски треньор Сеп Хербергер, че „ след мача е преди мача”. Никой треньор не е толкоз интензивно изменящ призмата, през която се пояснява даден резултат от футболна среща, нито толкоз ловък в това да прикрива разочароващ излаз от дуел във фъртуна от думи. Никой треньор не е толкоз добър в това, даже да е изгубил през уикенда, да е победител в останалата част от седмицата.
И тъкмо за сходен жанр случаи португалецът разви до съвършенство тези си умения. Загубата на неговия Манчестър Юнайтед с 1:2 в градското дерби с Манчестър Сити в неделя най-после бе съвсем без значение сама по себе си – надалеч по-важно бе това по какъв начин пристигна тази загуба и какви последици би донесла.
Двата гола на Сити може и да бяха „ позорни”, както ги назова Моуриньо: те пристигнаха след удари от вратарското поле след безредно развиване на статични положения. Няма по какъв начин обаче това да скрие действителността, че гостите играха надалеч по-смело, по-нападателно и по-привлекателно.
Дори и публиката на „ Олд Трафърд” видя това: малко преди почивката от трибуната с най-запалените последователи на Юнайтед – Стретфорд Енд, стартира да отеква скандирането „ Атака, офанзива, офанзива!”. Обезсърчението се носеше на талази измежду публиката, до момента в който домакините биваха натискани в личната си половина, все по-дълбоко и по-дълбоко, уповавайки се на безцелни дълги подавания и неплавни контраатаки.
Това важи с особена мощ, когато следствията са толкоз фрапантни, колкото в неделя. Още не е минала и едната половина от шампионата, а Сити към този момент има 11 точки преднина пред Юнайтед, най-близкия си в класирането противник, след уикенд, в който съвсем всичките преследвачи се препънаха. Челси загуби, Ливърпул и Арсенал приключиха наедно, единствено Тотнъм, изостанал обаче много в последния месец, съумя да победи.
Играчите на Сити, несъмнено, още не приказват за купата в Премиър Лийг като за реализирана цел („ Още е прекомерно рано”, сподели Фабиан Делф, а Кевин Де Брайне го добави: „ Не можем да смъкваме гарда”), но извън наподобява, че короната е към този момент извоювана. „ Гражданите” изгубиха единствено две точки до момента през сезона и записаха връх от 14 следващи победи в шампионата. Ако отборът на Гуардиола щеше да бъда спрян, най-вероятно това трябваше да се случи на „ Олд Трафърд”… и не се случи.
Затова, до момента в който отстъпваше от терена към съблекалните, Моуриньо премисляше своите причини. Това беше неговият миг да блесне, да стори по този начин, че неговото проваляне да не продължи оттатък 90-те минути на мача. Той разполагаше с богат материал (заради това какъв брой странни и късметлийски бяха и двата гола на съперника) и богат избор на информационни канали (заради съществуването на малките екрани от целия свят плюс опцията да е няколко минути в компанията на огромна новинарска медиа).
Португалецът загатна тези „ два неприятни гола, необикновен шанс или малшанс според от гледната точка” и се впусна в това изродено деформиране на действителността, от което би се възгордял всеки деспот. Кой беше по-добрият тим? „ Зависи по какъв начин го анализирате, от това какво ние искахме да ги оставим да вършат и от това какво не сме желали да ги оставим да правят”, съобщи Моуриньо. Той обаче избра за собствен фокус недадената съгласно него дузпа за Юнайтед, при която Андер Ерера получи жълт картон за симулация: „ Това е голяма дузпа, в основен миг от мача.”
Истински Моуриньо в остарял жанр. Той знаеше, че жалванията му ще бъдат предадени на Гуардиола и е евентуално с чакания отговор да се получи война на думи, която да отмести вниманието от какъв да е сериозен разбор на случилото се на терена. Това е маньовър, употребен идеално от него преди. Все отново това е неговата територия – там където той е ш.баният стопанин.
Този път обаче нещата се получиха друго. Отговорът на Гуардиола на първия заложен му въпрос – за визията на Моуриньо за дуела – се сведе до пет думи, които не оставяха поле за диспути: „ Ние победихме, тъй като бяхме по-добрите.”
Това не беше най-хубавото показване на Сити за сезона. На моменти момчетата на Гуардиола бяха леко разфокусирани и им липсваше нормалният финес. И двата им гола – дело на Давид Силва и Николас Отаменди, се дължаха в огромна степен повече на стрелеца на „ алените дяволи” Ромелу Лукаку в сравнение с състезател в „ небесносиньо”. Грешка на Отаменди и Делф разреши на Юнайтед да изравни тъкмо преди почивката и единствено удивително двойно избавяне на Едерсон попречи на домакините да вземат най-малко тъждество.
Ако се бе стигнало до него, Моуриньо щеше да може да се усеща оневинен в определения метод, това е естествено, но в действителност няма техника, която да може да отвлече вниманието дотам, че да се скрие фактът, че Сити е надалеч и пред градския си противник, и пред всички останали. Както уточни Гуардиола, неговият отбор към този момент има победи и на „ Олд Трафърд”, и на „ Стамфорд Бридж” (срещу Челси), като и в двата случая те бяха плод не на нерешителност, а на метод, който той назова „ смел” – предпочитание да подчиниш най-сериозните си противници на тяхна земя посредством оптимално потребление на личните си мощни страни вместо на техните недостатъци.
По този метод бе изкована застрашителна, най-вероятно и непреодолима преднина на върха на класирането в Премиър Лийг. Това оправдава Гуардиола, комуто бе казвано преди
идването му в Англия, че методите му на работа няма да сработят там както в Испания и Германия, че климатът и интензитетът ще блокират мощните страни на стила му на игра. Той си спомни тези предизвестия: „ Хората споделяха, че не може да се играе по този метод в Англия. Е, не щеш ли може.” Моуриньо може и да е господарят преди и след мача, но междинните минути са непокътнатата територия на Гуардиола.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 16 кръг, неделя 10 декември
Манчестър Юнайтед 1:2краен резулат Манчестър Сити Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ