В упадък ли е западът?
ДЖОРДЖ УОЛДЪН
В УПАДЪК ЛИ Е ЗАПАДЪТ
Можем ли да се надяваме, че Русия или Китай ще вдъхнат нов живот на нашата болна просвета? В Китай неотдавна приказвах с един издател. Мащабите на книгоиздаването там са в действителност грандиозни. Според мен до момента не е имало подобен казус. Повечето от двадесет години над един милиард хора на тази планета са били принудително откъснати от своята просвета, а по-късно тя им е била най- ненадейно върната дружно с културата на останалите нации. Ефектът за тях е бил изумителен!
А КАКВО ЩЕ СТАНЕ С РУСИЯ?
Що се отнася до Русия... Интересно е да се разбере какво ще стане с съветската традиция да се четат книги даже в метрото. Доскоро това бе огромно предимство на руснаците: можеха без изпитание да пренебрегват своята скучна казионна телевизия, а в този момент след измененията там, това към този момент не е толкоз просто. В “Залезът на Запада” Оскар Шпенглер написа, че барута и книгопечатането са били открити в Китай едновременно. Той акцентира, че първото в историята потребление на листовки за агитация съвпаднало с масираната артилерийска офанзива в борбата при Валми /1792/. Наистина изумителен е фактът, че популяризирането на печатното слово и далекобойната пукотевица са почнали по едно и също време. И Шпенглер назовава тези открития “две фаустовски средства за водене на война от разстояние” /!/. Било му е прелестно да “узнае” за - също едновременната! - поява на още два типа мощно оръжие: малкия екран и термоядрените ракети.
ТЕЛЕВИЗИЯТА И МЕДИИТЕ ПРЕМАХВАТ РАЗСТОЯНИЕТО
“Но малкия екран ще ни сближи, биха възразили последователите на тази медия. Тя ще възпита нова раса - мирни жители на планетата. Не знам! Телевизията дефинитивно ще отстрани понятието “разстояние” и ще ни докара /според израза на Мартин Хайдегер/ до понятието “еднаквост без разстояние”, при което всичко се смесва и може да бъде отнесено завинаги”. Всички неща ще изгубят същинската си цена и в избран смисъл - своето съществуване. Представата, че “вечният свят” може да бъде гарантиран с механически средства / връзки или “звездни войни”/ или посредством междуправителствени контакти е просто една илюзия.
На процедура въпросът стои по този начин: какво ще стане, когато закъснялата, лимитираната и въобще съмнителната грамотност на Изтока ще се срещне с “анти просветеността” на Запада? В лекцията си “За бъдещето на успеха на демокрацията” Томас Ман сподели, че светът и демокрацията ще спечелват единствено в случай че последната успее да запази “дълбоката и жива памет за самата себе си” и “непрекъснато обновява своето духовно и морално самосъзнание”.
Мисля, че таман тези качества бяха подценени от нашата просветителна система. По подигравка на ориста Изтокът стартира своето несигурно и дълго пътешестване към демокрацията, когато ние към този момент започнахме да губим връзката с нейните корени.
Оплакванията против просветителната система не са от през вчерашния ден. Във “Философия на правото” Хегел дава занимателен образец. През 1803 в Рим на въпроса “Какво отношение имате към просветните заведения?” един професор дал отговор: “Като към обществените домове - понасям ги!” Ако американската система прекалява със своя необмислен прагматизъм, то нашата, английската, е прекомерно лицемерна и претенциозна. Индустрията?! Тя не е работа за аристократите. Техниката не е за джентълмените и изисканите дами... Ако Британия умишлено беше обърнала своя транспортен съд против течението на новата история и бе възпитала генерации високочели хуманитари, в този момент ние щяхме да бъдем стопански изостанала, само че духовно богата страна. Но ние не тръгнахме по този път и нашите учебни заведения и колежи са проведени по различен принцип. И в случай че нашите университети към момента пускат известно количество в действителност образовани хуманитаристи, това се дължи на консервативните моменти от просветителната ни система.
КРАЙНИЯТ ПРАГМАТИЗЪМ И ОБРАЗОВАНИЕТО
Няма никакво подозрение, че точно несполучливият опит с егалитаризма в просветата нанесе непоправими провали в духовната сфера. Когато пазарните правила биват въвеждани без никакви ангажименти и в образованието, стигаме до крайния утилитаризъм.
Нашите учители в този момент наподобяват на затворнически свещеници. С благоверен израз те мънкат под носа си всякакви хуманистарни истини, в които самите те към този момент не имат вяра. Напълно прави са тези, които настояват, че Британия е изостанала много в региона на техническото обучение. Но мисля, че още по- мъчно е да признаем един различен факт. Работата е в това, че нашата страна е единствената на този свят, която съумя да съвмести в просветата “ анти деловата” традиция с “анти интелектуалната” традиция.
В Америка съществува едната, само че другата напряко отсъства. Правителството се съгласява с това, тъй като страната се нуждае от повече учени и от квалифицирана работна ръка. Учителите се съгласяват, с цел да поддържат илюзията, че настойчиво се трудят нас филантропичното обучение на своите възпитаници. Родителите се помиряват, тъй като желаят децата им да си намерят работа. И всичко това отдалечава масите от висшите полезности, а лицата, облечени във власт, остават единствените “стражи на канона”, при все това от дълго време не му имат вяра или нямат смелостта да го бранят.
ДЕМОКРАЦИЯТА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА
Колкото и уязвими да ви се костват в този момент моите думи, аз съм твърдо уверен, че огромните полезности на образованието и на културата, от една страна, и светът, от друга, са свързани неразривно. Разбира се, тази мисъл напълно не е истинска: взех я от Кант. Но частично е подсказана и от моя двайсетгодишен опит като посланик - основно в комунистическите страни.
Напълно ясно е, че светът ще бъде обезпечен единствено тогава, когато във всички страни бъде открита демокрацията. Но без образованието и без културата демокрацията в никакъв случай не би могла да бъде същинска, както и образованието и културата без етиката не биха могли да бъдат същински.
В УПАДЪК ЛИ Е ЗАПАДЪТ
Можем ли да се надяваме, че Русия или Китай ще вдъхнат нов живот на нашата болна просвета? В Китай неотдавна приказвах с един издател. Мащабите на книгоиздаването там са в действителност грандиозни. Според мен до момента не е имало подобен казус. Повечето от двадесет години над един милиард хора на тази планета са били принудително откъснати от своята просвета, а по-късно тя им е била най- ненадейно върната дружно с културата на останалите нации. Ефектът за тях е бил изумителен!
А КАКВО ЩЕ СТАНЕ С РУСИЯ?
Що се отнася до Русия... Интересно е да се разбере какво ще стане с съветската традиция да се четат книги даже в метрото. Доскоро това бе огромно предимство на руснаците: можеха без изпитание да пренебрегват своята скучна казионна телевизия, а в този момент след измененията там, това към този момент не е толкоз просто. В “Залезът на Запада” Оскар Шпенглер написа, че барута и книгопечатането са били открити в Китай едновременно. Той акцентира, че първото в историята потребление на листовки за агитация съвпаднало с масираната артилерийска офанзива в борбата при Валми /1792/. Наистина изумителен е фактът, че популяризирането на печатното слово и далекобойната пукотевица са почнали по едно и също време. И Шпенглер назовава тези открития “две фаустовски средства за водене на война от разстояние” /!/. Било му е прелестно да “узнае” за - също едновременната! - поява на още два типа мощно оръжие: малкия екран и термоядрените ракети.
ТЕЛЕВИЗИЯТА И МЕДИИТЕ ПРЕМАХВАТ РАЗСТОЯНИЕТО
“Но малкия екран ще ни сближи, биха възразили последователите на тази медия. Тя ще възпита нова раса - мирни жители на планетата. Не знам! Телевизията дефинитивно ще отстрани понятието “разстояние” и ще ни докара /според израза на Мартин Хайдегер/ до понятието “еднаквост без разстояние”, при което всичко се смесва и може да бъде отнесено завинаги”. Всички неща ще изгубят същинската си цена и в избран смисъл - своето съществуване. Представата, че “вечният свят” може да бъде гарантиран с механически средства / връзки или “звездни войни”/ или посредством междуправителствени контакти е просто една илюзия.
На процедура въпросът стои по този начин: какво ще стане, когато закъснялата, лимитираната и въобще съмнителната грамотност на Изтока ще се срещне с “анти просветеността” на Запада? В лекцията си “За бъдещето на успеха на демокрацията” Томас Ман сподели, че светът и демокрацията ще спечелват единствено в случай че последната успее да запази “дълбоката и жива памет за самата себе си” и “непрекъснато обновява своето духовно и морално самосъзнание”.
Мисля, че таман тези качества бяха подценени от нашата просветителна система. По подигравка на ориста Изтокът стартира своето несигурно и дълго пътешестване към демокрацията, когато ние към този момент започнахме да губим връзката с нейните корени.
Оплакванията против просветителната система не са от през вчерашния ден. Във “Философия на правото” Хегел дава занимателен образец. През 1803 в Рим на въпроса “Какво отношение имате към просветните заведения?” един професор дал отговор: “Като към обществените домове - понасям ги!” Ако американската система прекалява със своя необмислен прагматизъм, то нашата, английската, е прекомерно лицемерна и претенциозна. Индустрията?! Тя не е работа за аристократите. Техниката не е за джентълмените и изисканите дами... Ако Британия умишлено беше обърнала своя транспортен съд против течението на новата история и бе възпитала генерации високочели хуманитари, в този момент ние щяхме да бъдем стопански изостанала, само че духовно богата страна. Но ние не тръгнахме по този път и нашите учебни заведения и колежи са проведени по различен принцип. И в случай че нашите университети към момента пускат известно количество в действителност образовани хуманитаристи, това се дължи на консервативните моменти от просветителната ни система.
КРАЙНИЯТ ПРАГМАТИЗЪМ И ОБРАЗОВАНИЕТО
Няма никакво подозрение, че точно несполучливият опит с егалитаризма в просветата нанесе непоправими провали в духовната сфера. Когато пазарните правила биват въвеждани без никакви ангажименти и в образованието, стигаме до крайния утилитаризъм.
Нашите учители в този момент наподобяват на затворнически свещеници. С благоверен израз те мънкат под носа си всякакви хуманистарни истини, в които самите те към този момент не имат вяра. Напълно прави са тези, които настояват, че Британия е изостанала много в региона на техническото обучение. Но мисля, че още по- мъчно е да признаем един различен факт. Работата е в това, че нашата страна е единствената на този свят, която съумя да съвмести в просветата “ анти деловата” традиция с “анти интелектуалната” традиция.
В Америка съществува едната, само че другата напряко отсъства. Правителството се съгласява с това, тъй като страната се нуждае от повече учени и от квалифицирана работна ръка. Учителите се съгласяват, с цел да поддържат илюзията, че настойчиво се трудят нас филантропичното обучение на своите възпитаници. Родителите се помиряват, тъй като желаят децата им да си намерят работа. И всичко това отдалечава масите от висшите полезности, а лицата, облечени във власт, остават единствените “стражи на канона”, при все това от дълго време не му имат вяра или нямат смелостта да го бранят.
ДЕМОКРАЦИЯТА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА
Колкото и уязвими да ви се костват в този момент моите думи, аз съм твърдо уверен, че огромните полезности на образованието и на културата, от една страна, и светът, от друга, са свързани неразривно. Разбира се, тази мисъл напълно не е истинска: взех я от Кант. Но частично е подсказана и от моя двайсетгодишен опит като посланик - основно в комунистическите страни.
Напълно ясно е, че светът ще бъде обезпечен единствено тогава, когато във всички страни бъде открита демокрацията. Но без образованието и без културата демокрацията в никакъв случай не би могла да бъде същинска, както и образованието и културата без етиката не биха могли да бъдат същински.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ