Джордж Мартин е посочен от списание Тайм“ като една от

Джордж Мартин е посочен от списание „ Тайм “ като една от 100-те най-влиятелни персони за 2011 година.

И това е поради романите му от поредицата „ Песен за огън и лед “, които всички познаваме като „ Игра на тронове “.

Писателят, роден през 1948 година, съумява да роди във въображението си, да напише и да ни подари един свят, който пленява мозъците и сърцата с невероятните си герои, завършения, взаимоотношения, борби и битки, истории за изменничества и честност, за честност и пошлост.

Освен с великия си разказ Мартин е прочут и като сценарист в сериала „ Зоната на здрача “ и на кино лентата „ Последният бранител на Камелот “ (1986), основан по едноименния роман на Роджър Зелазни , номиниран за WGA Award в категорията най-хубав сюжет / антология, 1986 година

Четящият човек живее хиляди животи преди да почине. Този, който не чете, живее единствено един.

Когато в едно изречение има „ само че “, няма огромно значение какво е съдържало началото.

Умът се нуждае от книги по този начин, както мечът се нуждае от наточване, с цел да го поддържа изострен.

Никога не забравяй какъв си в действителност, тъй като остатъкът от света също няма да го направи. Направи същността си своя мощ. Така тя в никакъв случай няма да се окаже твоя уязвимост. Защитавай се с това, което си и то в никакъв случай няма да бъде употребявано, с цел да те нарани.

Страхът реже по-дълбоко от меч.

Има единствено един бог и неговото име е „ Смърт “. Има единствено една молитва, която можем да кажем на този господ: „ Не през днешния ден! “

Смъртта е толкоз ужасяващо последна, до момента в който животът е цялостен с благоприятни условия.

Повечето хора по-скоро биха отрекли истината, в сравнение с да се изправят пред нея.

И когато снегът падне и белите ветрове задухат, единакът умира, а глутницата оцелява.

Защо се получава по този начин, че когато един човек построи стена, постоянно се намира различен, който желае да разбере какво се крие зад нея?

Едно нещо е да бъдеш интелигентен, само че напълно друго – да бъдеш умен.

Всички ние имаме потребност да ни се надсмиват понякога. Иначе започваме да се одобряваме прекомерно съществено.

Най-яркият пламък хвърля най-тъмната сянка.

Различните пътища от време на време водят до еднакъв палат.

Всеки полет стартира с рухване.

Най-доброто фентъзи е написано на езика на сънищата. Живо е, до момента в който сънищата са живи, по-реално от реалното… най-малко за момент… оня дълъг магически момент, преди да се събудим. Фентъзито е сребристо и алено, индигово и небесносиньо, обсидиан, затрупан със злато и лапислазули. Реалността е шперплат и пластмаса, обгърнати в калнокафеникаво и маслиненозелено. Фентъзито има усет на хабанеро и мед, канела и карамфили, недопечено алено месо и виновност, сладки като лятото. Реалността е бобови зърна и тофу с послевкус на пепел. Реалността са моловете на Бърбанк, промишлените комини на Кливлънд, покритият гараж в Нюарк. Фентъзи са кулите на МинасТирит, античните основи на Горменгаст, залите на Камелот. Фентъзито лети върху крилата на Икар, а действителността върху „ Саутуест Еърлайнз “.

Защо нашите фантазии стават толкоз дребни, когато се осъществен? Мисля, че ние четем фентъзи, с цел да открием цветовете отначало. Да вкусим от дъхави подправки и да чуем песните на сирените. Има нещо остаряло и същинско във фентъзито, което беседва със заровено в нас нещо – с детето, което е мечтало, че един ден ще ловува в горите на нощта и ще пирува под кухия хълм; че ще открие безконечна обич някъде южно от Оз и северно от Шангри-Ла.

Нека си задържат техния парадайс. Когато умра, избирам да ида в Средната земя.

със Стивън Кинг