Джордж ФРИДМАН*Geopolitical FuturesОт 1945 г. до 90-те години на ХХ

Джордж ФРИДМАН*
Geopolitical Futures

От 1945 година до 90-те години на ХХ в. международният ред се основаваше на опълчването сред Съединени американски щати и Съветския съюз.
Този ред бе изпълнен с спорове, рискове и идеологически различия, каквито в действителност са всички сходни системи. Но тогава най-малко съществуваше система на организация, основана към двете велики сили. След разпадането на Съветския съюз, Русия, въпреки и непокътната, беше в положение на хаос, тъй като бе изгубила сателитните източноевропейски страни, които я изолираха от враговете й в Западна Европа - НАТО и Съединените щати. До огромна степен войната в Украйна стартира, с цел да се възстановят тези буферни страни. Тя стартира и с цел да възроди съветската страна, и с цел да я оправдава като велика мощ.
Но войната бе несполучлива. Москва завзе единствено към 20% от украинската територия и по този начин и не съумя да възвърне стремежи буфер. Войната отслаби съветската стопанска система и заплаши режима, като провокира безредици и опит за прелом, които Москва сполучливо потуши. Русия направи това, което умее най-добре: тя се провали, само че оцеля. Сега Русия би трябвало да създаде тактика за бъдещето, която ще е освен това от оцеляване.
На 11 февруари Съединени американски щати и Русия си размениха пандизчии, откакто президентът Путин съобщи, че връзките сред Съединени американски щати и Русия са застрашени от срив. От своя страна президентът Тръмп съобщи, че телефонните диалози сред тях са непрекъснати.
По-късно Тръмп беседва с украинския президент Володимир Зеленски. Всичко това е напълно естествен развой на договаряния: едната страна заплашва да напусне масата, другата демонстрира самообладание и в последна сметка и двете страни реализират дребни съглашения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, би трябвало да разгледаме позициите и тактиките на Русия и Съединени американски щати в тези договаряния.
Русия е в развой на преразглеждане на връзките си с останалия свят, като в същото време резервира страната си, построява здрава стопанска система и упражнява външно въздействие. От стратегическа позиция казусът на Русия е, че тя е голяма страна, уязвима за евентуални съперници. Нацията не би могла да възвърне позициите си без единение, а единството изисква мощен боен и стопански център.

Неуспехът на Русия да завладее Украйна

сътвори икономическа и даже военна опасност от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е неин исторически зложелател, с който тя е водила гранични войни, даже когато и двете страни са били комунистически страни. В Организация на обединените нации Китай не гласоподава в поддръжка на Русия при нахлуването й в Украйна. Китай доста повече се интересува от връзките си със Съединените щати и Европа, в сравнение с от всичко, което Русия можеше да предложи. Стратегически видяно, Русия трябваше да завоюва войната изрично, с цел да показва своята мощност. Но тя не съумя и в този момент няма стратегически съдружник, който да има интерес да я поддържа. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.
Дългосрочният съперник на Русия са Съединените щати, които осуетиха съветската тактика в Украйна. Съединени американски щати нямат екзистенциална опасност пред себе си. Европа е разграничена, Китай има обилни стопански и вътрешни проблеми, а военните му сили сега не са в положение да провокират Съединени американски щати. Следователно Русия би трябвало да одобри актуалната си отслабена позиция или да се оправи със Съединените щати.


Съединени американски щати имат история на подписване на немислими съюзи

с някогашни врагове. Голямата тактика на Съединени американски щати се основава на опортюнизъм и еластичност, а пристрастеностите й са непокътнати за вътрешните концепции. Тръмп показва систематична непредсказуемост, което значи, че си е обезпечил оптималната еластичност при договарянията с Русия. Съединени американски щати не са застрашени на международната сцена, което им дава благоприятни условия за избор в договарянията. По време на предизборната си акция Тръмп съобщи, че войната в Украйна е европейска, а не американска. За Вашингтон страхът бе, че Русия под руско ръководство ще господства в Европа и по този начин коренно ще промени салдото на световните сили. Ако до 2022 година това бе американското безпокойство, последвалият неуспех на Русия го прекрати.
След като няма задоволително мощна войска, която може да нанесе цялостно военно проваляне на Украйна, на Русия не й остава нищо друго, с изключение на да се концентрира върху икономическото развиване. Това е доста дълъг и евентуално рисков път, защото оставя Русия военно уязвима. Другият вид е да се реализира съглашение със Съединените щати. Вашингтон няма морални задръжки да подценява идеологията и държанието си, с цел да образува стойностни връзки. Ако бъде реализирано съгласие, Съединени американски щати ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност. Това ще отстрани и напразната вяра на Китай да сътвори съюз с могъща мощ и ще му даде повече пространство, с цел да се грижи за личните си ползи. Националният интерес ръководи всичко, а националният интерес се дефинира от силата.

Прекратяването на една война

е по-лесно, когато едната страна е спечелила, а другата е изгубила. Много по-сложно е да се наложи дълготраен мир, а не кратковременно спиране, в случай че липсва съдбоносен резултат. Сега това е казусът. Подобно на Германия след Втората международна война, Русия би трябвало да реализира стопански напредък, в който Съединени американски щати могат да вземат участие.
Но Русия си е Русия. Затова би трябвало да се демонстрира нерешителност, до момента в който тя се възвръща.
Преговорите ще са мъчителни и изпълнени с обиди, сривове и закани. И над всичко това виси опасността от нуклеарните оръжия, които съгласно мен нямат отношение към договарянията. Защото взаимно обезпечено заличаване значи едно: който и да нападне, ще бъде мъртъв дружно със фамилията си в границите на час...
С времето договарянията ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, макар че точно суровата мощ е решила резултата.
* Американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания „ Стратфор “. Фридман е роден в Унгария, в еврейско семейство, което претърпява Холокоста през Втората международна война. През 1949 година фамилията му се мести в Австрия, а няколко години по-късно - в САЩ