Джордж Ковал: единственият съветски агент, който легално влиза в американски ядрени обекти
Джордж „Делмар“ Ковал предава доста секрети за американския нуклеарен план на руските учени.
Американските военни се пробват да създадат всичко, което им е по силите, да запазят в загадка всички оборудванията за своя план за създаване на нуклеарна бомба. Генерал-лейтенант Лесли Гроувс, военният началник на плана, основава по този начин наречената „мъртва зона“ в град с стеснен пропускателен режим Оук Ридж. Работниците там са с достъп единствено до избрани елементи на скришен център за обогатен уран и плутоний, а на хора от разнообразни отдели даже им неразрешено да приказват между тях.
Неподозираният
AP
Ограниченията в центъра на Оук Ридж обаче не се отнасят за рентгенови оператори, един от които е Джордж Ковал, който военното командване познава единствено като американец родолюбец. Роден през 1913 година в Сиукс Сити, Айова, в семейство на еврейски имигранти, Ковал работи за Raven Electric Company преди Втората международна война и е свикан на военна работа през 1943 година. Комисията вижда, че той не е приключил следването си по инженерство в университета в Айова и от него да приключи курс по рентгенови интервенции в Градския лицей на Ню Йорк. Той се оказва един от най-хубавите студенти в програмата и в следствие е изпратен в Оук Ридж.
В завода Ковал дозите на радиация на служащите с извънредно старание. Той преглежда оборудването и беседва с всеки, с който желае да приказва. За разлика от висшите чиновници в плана, които постоянно са били следени, за Ковал въобще не е имало съмнения, че има прикрит претекст. През 1945 година той е изместен на работа в лаборатория в Дейтън, Охайо. До края на войната уважението към Ковал е толкоз високо, че командването желае да го изпрати в Япония, с цел да проверява резултатите от детонациите в Хирошима и Нагасаки. В последна сметка му е препоръчана друга работа и той не отива, а вместо това подава оставка от поста си и напуща Съединените щати през 1948-а,, както твърди той, в построяването на електрически централи в Европа.
Незаловеният сътрудник
Камилла Файф/Библиотека на Конгреса
Опитът с първата руска атомна бомба е изработен през 1949 година. След това американските разследващи организации стават подозрителни и стартират следствие дали в плана за американска нуклеарна бомба не е имало руски шпиони. Ковал влиза във фокуса на следствието и всеки, който е можел да го познава, е разпитан. В последна сметка следователите откриват, че той е сътрудник на ГРУ (Главното разследващо ръководство на СССР). Дори намират руско списание със фотография на семейство Ковал и разпознават Георгий на нея. Всичко това води до ненадейно разобличаване. Стюарт Д. Блум, който учи с Ковал, един път: „Той нямаше съветски акцент. Говореше свободно британски, американски британски. Неговите рекомендации бяха перфектни“.
Ядрена гъба след гърмеж на РДС-1Архив на РФЯЦ-ВНИИЭФ
Съединени американски щати вземат решение да запазят тези разкрития в загадка. Изследователят и публицист Робърт С. Норис, че „би било доста неловко за държавното управление на Съединени американски щати да разкрие случилото се“. Това в действителност е по този начин, защото работата на Ковал в центъра на Оук Ридж е неговият печеливш билет като сътрудник. Съветското разузнаване е знаело за създаването на нуклеарна бомба в лабораторията в Лос Аламос, само че преди този момент ГРУ в никакъв случай не е чувало за каквато и да било активност в Оук Ридж!
По това време към този момент е прекомерно късно да арестуват Ковал. Съветският скришен сътрудник с кодово име Клайд, който работи с Ковал, е този, който голямата опция, предоставена от него, да продължи да работи в американската нуклеарна промишленост след Втората международна война. Ковал обаче усеща, че обстановката се нажежава, тъй като в Съединени американски щати и Канада към този момент текат редица руски шпионски интервенции. Той убеждава Клайд в нуждата да се върне в Съюз на съветските социалистически републики.
Интелектът оказва помощ на физиците
Контролните панели в цех Y-12 в ТенесиСвободни източници
Ковал в действителност намира мястото си като скришен руски сътрудник. Неговите знания по химия му да разбере по какъв начин работят всички тези непознати нови технологии, до момента в който сътрудникът в него постоянно гледа в завода за всичко, което може да бъде потребно за руския нуклеарен план. Стюарт Д. Блум: „Виждах го да се взира в далечината и да мисли за нещо друго. Сега мисля, че знам какво беше това“.
Ковал съумява да разпознава американски атомни обекти и техните структури. Той е първият руски сътрудник, който железен плутоний в ръцете си. Освен това схваща, че американците употребяват полоний в своите нуклеарни бомби и по какъв начин са го получили. Ковал праща в Съюз на съветските социалистически републики технологията за изработката на полониев неутронен основател, който бомбата да експлодира. Големият руски физик Игор Курчатов не е знаел кой скрито е направил всички тези разкрития, само че точно те го тласкат напред в основаването на руска нуклеарна бомба.
Академик Игор Василиевич КурчатовSputnik
Зад легендата – Георгий Ковал
Военното командване на Съединени американски щати не е било наясно с един значим факт: Джордж Ковал е живял в Съюз на съветските социалистически републики осем години. Пентагонът не е знаел, че семейство Ковал, от Руската империя преди раждането на Георгий, и взема решение да се върне в Съюз на съветските социалистически републики през 1932 година. Те се реалокират в Еврейската самостоятелна област и живеят покрай Биробиджан (6000 километра югоизточно от Москва). Семейството даже на фотография за списание.
Град Су СитиСвободни източници
Ковал преди малко е почнал образованието си. През 1934 година той постъпва в химическия университет в Москва и става необикновен експерт. След това стартира да учи за изследователска степен, само че ГРУ трансформира траекторията на научната кариера на Ковал през 1939 година. Той още веднъж се заема с нея след завръщането си от Съединени американски щати, само че среща проблеми с намирането на работа, защото активността му като сътрудник е загадка. Заради това се получава десетилетно спиране, през което той не се води в никакви държавни институции. През 1953 година писмо до ГРУ оказва помощ за решаването на казуса. Ковал: „Не желаех да ви трежова, само че 10-те години на службата ми за вас са „бяло петно“ в моята биография“.
През 1939 година Ковал незабавно приема да влезе в тази руска шпионска организация. Именно неговата научна подготвеност и прелестният британски притеглят ГРУ и то го зачислява като сътрудника под надълбоко прикритие в Съединени американски щати. Той минава специфичен курс на подготовка и получава кодовото име Делмар. След като се снабдява с подправени документи, през 1940 година Ковал потегля от Владивосток за Сан Франциско на борда на руски танкер. Той се тревожи извънредно доста, че ще го заловят, само че съумява да премине инспекцията с помощта на капитана на танкера, който показва брачната половинка си, щерка си и Ковал и, че всички те пътуват с него и по този начин никой даже не си и помисля да ревизира документите на новоизпечения сътрудник. Ковал отпътува за Ню Йорк, където се среща със руската агентура и основава всичко належащо за своята работа.
Делмар и командването в Москва скоро си дават сметка, че е по-безопасно той да се легализира, още повече, че Ковал е запазил американското си поданство. Той „се появява отново“ с си име и ГРУ му дава работа в организация заслон, наречена Raven Electric Company, която през 1943 година не би могла да освободи от Ковал от работа в армията на Съединени американски щати.
създател: ЮЛИЯ АФАНАСЕНКО
източник: bg.rbth.com
Американските военни се пробват да създадат всичко, което им е по силите, да запазят в загадка всички оборудванията за своя план за създаване на нуклеарна бомба. Генерал-лейтенант Лесли Гроувс, военният началник на плана, основава по този начин наречената „мъртва зона“ в град с стеснен пропускателен режим Оук Ридж. Работниците там са с достъп единствено до избрани елементи на скришен център за обогатен уран и плутоний, а на хора от разнообразни отдели даже им неразрешено да приказват между тях.
Неподозираният
AP Ограниченията в центъра на Оук Ридж обаче не се отнасят за рентгенови оператори, един от които е Джордж Ковал, който военното командване познава единствено като американец родолюбец. Роден през 1913 година в Сиукс Сити, Айова, в семейство на еврейски имигранти, Ковал работи за Raven Electric Company преди Втората международна война и е свикан на военна работа през 1943 година. Комисията вижда, че той не е приключил следването си по инженерство в университета в Айова и от него да приключи курс по рентгенови интервенции в Градския лицей на Ню Йорк. Той се оказва един от най-хубавите студенти в програмата и в следствие е изпратен в Оук Ридж.
В завода Ковал дозите на радиация на служащите с извънредно старание. Той преглежда оборудването и беседва с всеки, с който желае да приказва. За разлика от висшите чиновници в плана, които постоянно са били следени, за Ковал въобще не е имало съмнения, че има прикрит претекст. През 1945 година той е изместен на работа в лаборатория в Дейтън, Охайо. До края на войната уважението към Ковал е толкоз високо, че командването желае да го изпрати в Япония, с цел да проверява резултатите от детонациите в Хирошима и Нагасаки. В последна сметка му е препоръчана друга работа и той не отива, а вместо това подава оставка от поста си и напуща Съединените щати през 1948-а,, както твърди той, в построяването на електрически централи в Европа.
Незаловеният сътрудник
Камилла Файф/Библиотека на Конгреса Опитът с първата руска атомна бомба е изработен през 1949 година. След това американските разследващи организации стават подозрителни и стартират следствие дали в плана за американска нуклеарна бомба не е имало руски шпиони. Ковал влиза във фокуса на следствието и всеки, който е можел да го познава, е разпитан. В последна сметка следователите откриват, че той е сътрудник на ГРУ (Главното разследващо ръководство на СССР). Дори намират руско списание със фотография на семейство Ковал и разпознават Георгий на нея. Всичко това води до ненадейно разобличаване. Стюарт Д. Блум, който учи с Ковал, един път: „Той нямаше съветски акцент. Говореше свободно британски, американски британски. Неговите рекомендации бяха перфектни“.
Ядрена гъба след гърмеж на РДС-1Архив на РФЯЦ-ВНИИЭФ
Съединени американски щати вземат решение да запазят тези разкрития в загадка. Изследователят и публицист Робърт С. Норис, че „би било доста неловко за държавното управление на Съединени американски щати да разкрие случилото се“. Това в действителност е по този начин, защото работата на Ковал в центъра на Оук Ридж е неговият печеливш билет като сътрудник. Съветското разузнаване е знаело за създаването на нуклеарна бомба в лабораторията в Лос Аламос, само че преди този момент ГРУ в никакъв случай не е чувало за каквато и да било активност в Оук Ридж!
По това време към този момент е прекомерно късно да арестуват Ковал. Съветският скришен сътрудник с кодово име Клайд, който работи с Ковал, е този, който голямата опция, предоставена от него, да продължи да работи в американската нуклеарна промишленост след Втората международна война. Ковал обаче усеща, че обстановката се нажежава, тъй като в Съединени американски щати и Канада към този момент текат редица руски шпионски интервенции. Той убеждава Клайд в нуждата да се върне в Съюз на съветските социалистически републики.
Интелектът оказва помощ на физиците
Контролните панели в цех Y-12 в ТенесиСвободни източници
Ковал в действителност намира мястото си като скришен руски сътрудник. Неговите знания по химия му да разбере по какъв начин работят всички тези непознати нови технологии, до момента в който сътрудникът в него постоянно гледа в завода за всичко, което може да бъде потребно за руския нуклеарен план. Стюарт Д. Блум: „Виждах го да се взира в далечината и да мисли за нещо друго. Сега мисля, че знам какво беше това“.
Ковал съумява да разпознава американски атомни обекти и техните структури. Той е първият руски сътрудник, който железен плутоний в ръцете си. Освен това схваща, че американците употребяват полоний в своите нуклеарни бомби и по какъв начин са го получили. Ковал праща в Съюз на съветските социалистически републики технологията за изработката на полониев неутронен основател, който бомбата да експлодира. Големият руски физик Игор Курчатов не е знаел кой скрито е направил всички тези разкрития, само че точно те го тласкат напред в основаването на руска нуклеарна бомба.
Академик Игор Василиевич КурчатовSputnik
Зад легендата – Георгий Ковал
Военното командване на Съединени американски щати не е било наясно с един значим факт: Джордж Ковал е живял в Съюз на съветските социалистически републики осем години. Пентагонът не е знаел, че семейство Ковал, от Руската империя преди раждането на Георгий, и взема решение да се върне в Съюз на съветските социалистически републики през 1932 година. Те се реалокират в Еврейската самостоятелна област и живеят покрай Биробиджан (6000 километра югоизточно от Москва). Семейството даже на фотография за списание.
Град Су СитиСвободни източници
Ковал преди малко е почнал образованието си. През 1934 година той постъпва в химическия университет в Москва и става необикновен експерт. След това стартира да учи за изследователска степен, само че ГРУ трансформира траекторията на научната кариера на Ковал през 1939 година. Той още веднъж се заема с нея след завръщането си от Съединени американски щати, само че среща проблеми с намирането на работа, защото активността му като сътрудник е загадка. Заради това се получава десетилетно спиране, през което той не се води в никакви държавни институции. През 1953 година писмо до ГРУ оказва помощ за решаването на казуса. Ковал: „Не желаех да ви трежова, само че 10-те години на службата ми за вас са „бяло петно“ в моята биография“.
През 1939 година Ковал незабавно приема да влезе в тази руска шпионска организация. Именно неговата научна подготвеност и прелестният британски притеглят ГРУ и то го зачислява като сътрудника под надълбоко прикритие в Съединени американски щати. Той минава специфичен курс на подготовка и получава кодовото име Делмар. След като се снабдява с подправени документи, през 1940 година Ковал потегля от Владивосток за Сан Франциско на борда на руски танкер. Той се тревожи извънредно доста, че ще го заловят, само че съумява да премине инспекцията с помощта на капитана на танкера, който показва брачната половинка си, щерка си и Ковал и, че всички те пътуват с него и по този начин никой даже не си и помисля да ревизира документите на новоизпечения сътрудник. Ковал отпътува за Ню Йорк, където се среща със руската агентура и основава всичко належащо за своята работа.
Делмар и командването в Москва скоро си дават сметка, че е по-безопасно той да се легализира, още повече, че Ковал е запазил американското си поданство. Той „се появява отново“ с си име и ГРУ му дава работа в организация заслон, наречена Raven Electric Company, която през 1943 година не би могла да освободи от Ковал от работа в армията на Съединени американски щати.
създател: ЮЛИЯ АФАНАСЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ