Джордън Бъроуз: Беше обаче забавно да потренираме заедно с Конър Макгрегър
Джордън Бъроуз, американският терминатор в свободната битка, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. В продължение на три години и половина не познаваше провалянето на международния тепих. Олимпийският и четирикратен планетарен първенец раздаде доста подписи и направи десетки фотоси с родни почитатели на шампионата „ Дан Колов – Никола Петров “ в Русе, след което самичък помоли за фотос с българска легенда. И беше в действителност горделив, когато герой номер 1 за 20 век Валентин Йорданов се отзова на неговата молба.
- Здравейте, мистър Бъроуз! Спечелил сте толкоз доста трофеи по целия свят. С какво ще запомните шампионата „ Дан Колов – Никола Петров “ в България?
- Едно извънредно съревнование и огромен опит за мен. Много пъти съм бил в Европа, само че за първи път пристигнах в България. И красивият град Русе в действителност доста ми хареса. Разбрах също, че българските почитатели могат да бъдат много шумни. Това е значимо за нас, борците на тепиха. Обичаме да ни поддържат. Или даже да ги чуваме единствено, когато викат за своите. Естествено ще запомня Русе и със златния орден, който завоювах тук. И повярвайте - не беше по никакъв начин елементарно.
- Значи в действителност ви впечатлихме с почитатели?
- Как няма да се впечатля? Великолепни са! Видях, че в залата имаше доста деца. Това значи, че имате обичаи в битката. Предполагам, че като гледат в този момент, един ден ще желаят да станат борци. Имам какво да опиша на приятелите ми в Америка. С толкоз доста младежи се снимах. Показаха ми по какъв начин пускат фотографията с мен в Инстаграм и Туитър. Няма по какъв начин да не се любувам на такава конюнктура. Дните, прекарани в Русе, ще останат вечно като прекрасен спомен за мен.
- Когато спечелихте златния орден на шампионата, поискахте фотография с нашата легенда Валентин Йорданов. Малко беше извънредно, тъй като нормално вас ви нападат за снимки. Често ли ви се случва вие да сте от страната на фена?
- Имах шанса да видя един от най-великите борци за всички времена. В моята стая вкъщи имам фотоси на най-големите. Имал съм шанса като дребен да проследявам кариерата на Валентин Йорданов. Той е легенда в нашия спорт. И животът ми даде късмет да му стисна ръката.
- Има ли нещо общо сред вашия и неговия жанр?
- Човече, доста е мъчно да се вършат такива съпоставения. Неговата техника беше изумителна. Старал съм се да я проучвам. Гледал съм му клипове. Уникална работа! Надявам се видяното да ми е помогнало да подобря моите механически качества.
- Как се влюбихте в битката?
- О, това е от детството. Заедно с битката изминахме един доста дълъг и доста сполучлив път. Първото ми международно състезание беше през 2011 година в Истанбул и от този момент не преставам да се любувам на борбите в елита и на битката със същата пристрастеност. Всеки сезон става все по-трудно да спечелиш. Вече съм на 30 години, а младите стават доста мощни, доста технични. Най-много ми липсва фамилията, което би трябвало да остава без мен, до момента в който пътувам. Но все пак се любувам на спорта.
- Идолът ви от детинство обаче не е герой. Идва от шоуто „ Ултимейт уориър “ и се споделя Ранди Стевидж. Защо не поискахте да го последвате, а станахте герой?
- Борбата е супер известна в Америка. Джон Смит и Кени Мъндей са олимпийски първенци и огромни звезди и не можете да си визиите какъв брой са обичани в родината ми. Вярно е, че доста харесвах Ранди Стевидж от шоуто „ Ултимейт уориър “. Също по този начин и Хълк Хоугън от кеча. Само че аз желаех да се причисля към същинската битка. Не към това шоу. Имах шанса да го направя и го сграбчих.
- Имате толкоз доста медали в кариерата си. Кой е най-ценният от тях?
- Олимпийското злато. Всеки състезател желае да стане олимпийски първенец. Вярно е, че международното състезание е огромно преживяване. Страхотно е да си най-хубав в света. Но олимпийският връх е най-най-великото достижение и по тази причина желая да го стигна още веднъж.
- Кой е най-трудният ви противник?
- Руснаците. Винаги руснаците. Срещу тях е доста мъчно да се бориш.
- Защо те полудяват от наслада, в дребното случаи, когато ви победят?
- Вярно е. Не им давам доста шансове. Със сигурност за почитателите става огромно шоу, когато Джордън Бъроуз е на тепиха против руснак. Всеки желае да ни гледа.
- Имало ли е противник, който сте победил с шанс?
- В битките на високо равнище постоянно ти би трябвало и малко шанс. Франк Чамизо от Италия е необикновено сложен за побеждаване. Както и узбекистанецът Абдулахманов. Българите също са корави. Да не не помни също азиатците. Още и турците, азербайджанците, иранците. Те са доста качествени борци. Изобщо в този завършек на света нашият спортът е извънредно известен и ражда мощни персони.
- Избран сте за най-хубав спортист на Съединени американски щати през 2015 година. Какво значи това самопризнание за вас?
- Уникално възприятие! Винаги съм се стремял да бъда най-хубавият герой. И в част от кариерата ми съм съумял да го реализира. Вижте вашия Йорданов. Колко години беше на върха на битката? Постоянството е едно от най-трудните неща. А в тази година имах достойнството да бъда номер едно измежду всички спортове в моята татковина. И това няма по какъв начин да не значи доста за мен.
- Имало ли е други борци, които са ставали спортист №1 на Съединени американски щати?
- Да, Карл Снайдер. Година по-късно. Голям водач и доста добър мой другар. Също страховит герой.
- Вие сте на 30 години. Колко години още се виждате в битката?
- До игрите в Токио.
- Значи след олимпиадата през 2020 година слагате завършек на кариерата?
- Да, това ще е последното ми съревнование.
- Вашият популярен съотечественик Джон Смит има две трофеи повече. Не желаете ли да му успехите върха?
- Да, желая. Ако стана международен първенец в Астана и след това побеждавам в Токио, ще го задмина.
- С какво американската борцова школа е по-добра от останалите? Каква е магията ви?
- Мисля, че най-важното е, че се възпламеняваме доста рано по спорта. Има ужасно доста клубове в цялата страна. След това битката е значима част от колежанския спорт. А след това борците могат да излязат и на интернационалната сцена. Образователната ни система в битката изпреварва по този метод останалите.
- Вие сте доста набожен човек. От къде идва тази ваша връзка с Исус Христос?
- Бих споделил, че е от моето обграждане. Вярвам, че съм блажен през целия ми живот. Вярвам, че животът е доста повече в сравнение с единствено битка. Затова и в действителност съм доста набожен човек. И съм сигурен, че това ми оказва помощ да съм толкоз сполучлив на тепиха.
- Започнал сте да упражнявате едвам на 5 години. Някой от по-големите ви братя ли ви възпламени по битката?
- Не, аз съм единственият член на фамилията, който се бори. Нито татко ми, нито братята ми са имали кариера в битката, само че те доста обичат спорта.
- И какво спортуват?
- Баскетбол и американски футбол.
- А кой е обичаният ви спорт отвън битката?
- Обожавам сокъра! След международното състезание в Будапеща предходната година отидох със брачната половинка ми в Барселона. Исках да виждам онлайн най-страхотния тим.
- Барса ли ви е обичаният отбор?
- Да.
- Значи и Лео Меси.
- Разбира се!
- Вие сте кадър на университета в Небраска. Той ли е най-хубав за подготовка на борци?
- Не, не е. Има доста университети, които са на по-високо равнище от Небраска. Но и ние не сме неприятни.
- Вие подготвяхте в Дъблин боеца Конър Макгрегър за ММА шоуто против Хабиб Нурмагомедов. Може ли един ден да забележим и вас като войник от ММА?
- Не, никога. Не обичам и не желая да ме удрят (смее се). Категорично не. Не желая да ме удрят. Беше обаче занимателно да потренираме дружно с Конър. Но моят спорт си е битката, апелирам ви се. В битката има доста повече жанр, в сравнение с в ММА.
- Вие станахте първенец на Съединени американски щати единствено три седмици след последния ви ден в колежа. Как го постигнахте?
- С доста труд. Наистина с доста, доста труд.
- Вече сте и квалифициран социолог. Как това ви оказва помощ в битката?
- Социологията е прелестна просвета. Тя е като барометър в днешното общество. Харесва ми и ми даде доста в учебен проект. Определено оказа помощ за цялостното образуване на моята персона, тъй като животът не е единствено спорт.
- Три години и половина не познавахте усета на загубата. Усещахте ли напрежение от това, че въпреки всичко един ден някой ще ви победи?
- Много е мъчно да удържиш толкоз дълга серия. Във всеки против теб виждаш човек, който желае да се раздаде до дъно, с цел да те победи. И би трябвало да си оптимално съсредоточен. Нямаш право да подцениш никого.
- След толкоз време кой беше героят, който съумя да ви победи?
- Паднах от различен американец – на шампионат в Турция от Ник Мърабъл.
- Имате 163 победи и единствено 7 загуби. Коя е най-паметната ви битка?
- Когато станах олимпийски първенец.
- Какво е възприятието да сте водач на Съединени американски щати за отборните дуели на митичния площад „ Тайм Скуеър “ в Ню Йорк против Отбора на света?
- Невероятно прекарване. Всички признават, че това е превъзходно измислено и проведено събитие. На едно място се събират всички най-хубави борци от целия свят. И е въпрос на чест Съединени американски щати да завоюва.
- Казахте, че на олимпиадата в Токио ще е последната ви битка. Има ли герой, който може да ви победи?
- Има доста, които ще желаят. Но дали някой ще успее? Не мисля.
- Какво ще вършиме след края на кариерата? Може би някое социологическо изследване?
- Ще се занимавам с бизнес. Идва време и за тази фантазия.
- Какъв ще бъде вашият бизнес?
- Първо ще основа школа за борци. Надявам се там да излезе някой още по-добър от мен.
- Здравейте, мистър Бъроуз! Спечелил сте толкоз доста трофеи по целия свят. С какво ще запомните шампионата „ Дан Колов – Никола Петров “ в България?
- Едно извънредно съревнование и огромен опит за мен. Много пъти съм бил в Европа, само че за първи път пристигнах в България. И красивият град Русе в действителност доста ми хареса. Разбрах също, че българските почитатели могат да бъдат много шумни. Това е значимо за нас, борците на тепиха. Обичаме да ни поддържат. Или даже да ги чуваме единствено, когато викат за своите. Естествено ще запомня Русе и със златния орден, който завоювах тук. И повярвайте - не беше по никакъв начин елементарно.
- Значи в действителност ви впечатлихме с почитатели?
- Как няма да се впечатля? Великолепни са! Видях, че в залата имаше доста деца. Това значи, че имате обичаи в битката. Предполагам, че като гледат в този момент, един ден ще желаят да станат борци. Имам какво да опиша на приятелите ми в Америка. С толкоз доста младежи се снимах. Показаха ми по какъв начин пускат фотографията с мен в Инстаграм и Туитър. Няма по какъв начин да не се любувам на такава конюнктура. Дните, прекарани в Русе, ще останат вечно като прекрасен спомен за мен.
- Когато спечелихте златния орден на шампионата, поискахте фотография с нашата легенда Валентин Йорданов. Малко беше извънредно, тъй като нормално вас ви нападат за снимки. Често ли ви се случва вие да сте от страната на фена?
- Имах шанса да видя един от най-великите борци за всички времена. В моята стая вкъщи имам фотоси на най-големите. Имал съм шанса като дребен да проследявам кариерата на Валентин Йорданов. Той е легенда в нашия спорт. И животът ми даде късмет да му стисна ръката.
- Има ли нещо общо сред вашия и неговия жанр?
- Човече, доста е мъчно да се вършат такива съпоставения. Неговата техника беше изумителна. Старал съм се да я проучвам. Гледал съм му клипове. Уникална работа! Надявам се видяното да ми е помогнало да подобря моите механически качества.
- Как се влюбихте в битката?
- О, това е от детството. Заедно с битката изминахме един доста дълъг и доста сполучлив път. Първото ми международно състезание беше през 2011 година в Истанбул и от този момент не преставам да се любувам на борбите в елита и на битката със същата пристрастеност. Всеки сезон става все по-трудно да спечелиш. Вече съм на 30 години, а младите стават доста мощни, доста технични. Най-много ми липсва фамилията, което би трябвало да остава без мен, до момента в който пътувам. Но все пак се любувам на спорта.
- Идолът ви от детинство обаче не е герой. Идва от шоуто „ Ултимейт уориър “ и се споделя Ранди Стевидж. Защо не поискахте да го последвате, а станахте герой?
- Борбата е супер известна в Америка. Джон Смит и Кени Мъндей са олимпийски първенци и огромни звезди и не можете да си визиите какъв брой са обичани в родината ми. Вярно е, че доста харесвах Ранди Стевидж от шоуто „ Ултимейт уориър “. Също по този начин и Хълк Хоугън от кеча. Само че аз желаех да се причисля към същинската битка. Не към това шоу. Имах шанса да го направя и го сграбчих.
- Имате толкоз доста медали в кариерата си. Кой е най-ценният от тях?
- Олимпийското злато. Всеки състезател желае да стане олимпийски първенец. Вярно е, че международното състезание е огромно преживяване. Страхотно е да си най-хубав в света. Но олимпийският връх е най-най-великото достижение и по тази причина желая да го стигна още веднъж.
- Кой е най-трудният ви противник?
- Руснаците. Винаги руснаците. Срещу тях е доста мъчно да се бориш.
- Защо те полудяват от наслада, в дребното случаи, когато ви победят?
- Вярно е. Не им давам доста шансове. Със сигурност за почитателите става огромно шоу, когато Джордън Бъроуз е на тепиха против руснак. Всеки желае да ни гледа.
- Имало ли е противник, който сте победил с шанс?
- В битките на високо равнище постоянно ти би трябвало и малко шанс. Франк Чамизо от Италия е необикновено сложен за побеждаване. Както и узбекистанецът Абдулахманов. Българите също са корави. Да не не помни също азиатците. Още и турците, азербайджанците, иранците. Те са доста качествени борци. Изобщо в този завършек на света нашият спортът е извънредно известен и ражда мощни персони.
- Избран сте за най-хубав спортист на Съединени американски щати през 2015 година. Какво значи това самопризнание за вас?
- Уникално възприятие! Винаги съм се стремял да бъда най-хубавият герой. И в част от кариерата ми съм съумял да го реализира. Вижте вашия Йорданов. Колко години беше на върха на битката? Постоянството е едно от най-трудните неща. А в тази година имах достойнството да бъда номер едно измежду всички спортове в моята татковина. И това няма по какъв начин да не значи доста за мен.
- Имало ли е други борци, които са ставали спортист №1 на Съединени американски щати?
- Да, Карл Снайдер. Година по-късно. Голям водач и доста добър мой другар. Също страховит герой.
- Вие сте на 30 години. Колко години още се виждате в битката?
- До игрите в Токио.
- Значи след олимпиадата през 2020 година слагате завършек на кариерата?
- Да, това ще е последното ми съревнование.
- Вашият популярен съотечественик Джон Смит има две трофеи повече. Не желаете ли да му успехите върха?
- Да, желая. Ако стана международен първенец в Астана и след това побеждавам в Токио, ще го задмина.
- С какво американската борцова школа е по-добра от останалите? Каква е магията ви?
- Мисля, че най-важното е, че се възпламеняваме доста рано по спорта. Има ужасно доста клубове в цялата страна. След това битката е значима част от колежанския спорт. А след това борците могат да излязат и на интернационалната сцена. Образователната ни система в битката изпреварва по този метод останалите.
- Вие сте доста набожен човек. От къде идва тази ваша връзка с Исус Христос?
- Бих споделил, че е от моето обграждане. Вярвам, че съм блажен през целия ми живот. Вярвам, че животът е доста повече в сравнение с единствено битка. Затова и в действителност съм доста набожен човек. И съм сигурен, че това ми оказва помощ да съм толкоз сполучлив на тепиха.
- Започнал сте да упражнявате едвам на 5 години. Някой от по-големите ви братя ли ви възпламени по битката?
- Не, аз съм единственият член на фамилията, който се бори. Нито татко ми, нито братята ми са имали кариера в битката, само че те доста обичат спорта.
- И какво спортуват?
- Баскетбол и американски футбол.
- А кой е обичаният ви спорт отвън битката?
- Обожавам сокъра! След международното състезание в Будапеща предходната година отидох със брачната половинка ми в Барселона. Исках да виждам онлайн най-страхотния тим.
- Барса ли ви е обичаният отбор?
- Да.
- Значи и Лео Меси.
- Разбира се!
- Вие сте кадър на университета в Небраска. Той ли е най-хубав за подготовка на борци?
- Не, не е. Има доста университети, които са на по-високо равнище от Небраска. Но и ние не сме неприятни.
- Вие подготвяхте в Дъблин боеца Конър Макгрегър за ММА шоуто против Хабиб Нурмагомедов. Може ли един ден да забележим и вас като войник от ММА?
- Не, никога. Не обичам и не желая да ме удрят (смее се). Категорично не. Не желая да ме удрят. Беше обаче занимателно да потренираме дружно с Конър. Но моят спорт си е битката, апелирам ви се. В битката има доста повече жанр, в сравнение с в ММА.
- Вие станахте първенец на Съединени американски щати единствено три седмици след последния ви ден в колежа. Как го постигнахте?
- С доста труд. Наистина с доста, доста труд.
- Вече сте и квалифициран социолог. Как това ви оказва помощ в битката?
- Социологията е прелестна просвета. Тя е като барометър в днешното общество. Харесва ми и ми даде доста в учебен проект. Определено оказа помощ за цялостното образуване на моята персона, тъй като животът не е единствено спорт.
- Три години и половина не познавахте усета на загубата. Усещахте ли напрежение от това, че въпреки всичко един ден някой ще ви победи?
- Много е мъчно да удържиш толкоз дълга серия. Във всеки против теб виждаш човек, който желае да се раздаде до дъно, с цел да те победи. И би трябвало да си оптимално съсредоточен. Нямаш право да подцениш никого.
- След толкоз време кой беше героят, който съумя да ви победи?
- Паднах от различен американец – на шампионат в Турция от Ник Мърабъл.
- Имате 163 победи и единствено 7 загуби. Коя е най-паметната ви битка?
- Когато станах олимпийски първенец.
- Какво е възприятието да сте водач на Съединени американски щати за отборните дуели на митичния площад „ Тайм Скуеър “ в Ню Йорк против Отбора на света?
- Невероятно прекарване. Всички признават, че това е превъзходно измислено и проведено събитие. На едно място се събират всички най-хубави борци от целия свят. И е въпрос на чест Съединени американски щати да завоюва.
- Казахте, че на олимпиадата в Токио ще е последната ви битка. Има ли герой, който може да ви победи?
- Има доста, които ще желаят. Но дали някой ще успее? Не мисля.
- Какво ще вършиме след края на кариерата? Може би някое социологическо изследване?
- Ще се занимавам с бизнес. Идва време и за тази фантазия.
- Какъв ще бъде вашият бизнес?
- Първо ще основа школа за борци. Надявам се там да излезе някой още по-добър от мен.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ