12-годишният Джони Кеш копал гроба на по-големия си брат
Джони Кеш няма потребност от показване, тъй като името му вечно ще остане изписано със златни букви в историята на няколко музикални стила - кънтри, блус и рокендрол, като една от най-големите им звезди, доказателство за което са множеството му награди " Грами ". Той се трансформира в същинска легенда още приживе, водещ живота си по този начин, като че ли е по-голям от него. Хората, които са го познавали, го разказват като човек на несъгласията - по едно и също време богобоязлив християнин и непослушен бандит, който макар мощната си обич към дома и фамилията е прекарал множеството си дни на път, надалеч от тях. По думите им Кеш бил либерален традиционалист, който до самия си край останал човек на народа, въпреки постоянно да се движел измежду елита, написа уеб сайтът Life.dir.bg.
Само че точно тези несъответствия, комбинирани с неговата вродена честност, изваяха Мъжа в черно, както бе прочут, във впечатляващата фигура, която всички познават, изпълвайки музиката му с удивителна мощ, продължаваща да резонира и до през днешния ден, съвсем две десетилетия след неговата гибел.
През последните години обаче околните му с горест означават, че откогато е умрял, следят наклонността личността му да бъде отъждествявана само със стила му на обличане, шепа емблематични фотоси, един банален биографичен филм и няколко видео записа, направени в пандиза. Според тях обаче той е бил доста повече от изброеното. Ето за какво в този момент, в деня, когато щеше да навърши 90 години, в случай че към момента бе измежду нас, ние ще се срещнем с някои малко известни обстоятелства за него, отдавайки му респект.
Фамилията му е същинска, само че не и първото име
Вероятно първо би трябвало да стартираме с това, че родителите на момчето, родило се четвърто по ред в деветчленното семейство Кеш на 26 февруари 1932 година в Кингсланд, щата Арканзас, не го кръщават Джони. Въпреки че години по-късно, когато за първи път се среща с него, продуцентът Сам Филипс счита семейството му за измислена, в действителност първото му име е такова. Истината е, че майка му Кари е желала да го нарекат Джон, до момента в който татко му Рей е държал да се споделя като него, ето за какво като компромисен вид, с цел да избегнат спомагателни различия, в последна сметка двамата го записват като Джей Ар (J.R.). По това време, в дните на Голяма меланхолия, не е било извънредно за южняците да дават на децата си букви за имена, ето за какво бъдещият реализатор е записан по този метод както в акта си за раждане, по този начин и в дипломата си за довеждане докрай на приблизително обучение. Когато обаче Кеш се причислява към Военновъздушните сили на Съединените американски щати през 1950 година, му се постанова да промени името си, защото не е позволено да употребява букви. Така той става Джони Р. Кеш.
Помага да се изкопае гроба на брат му
Момчето претърпяло огромна фамилна покруса на относително ранна възраст, и по-точно когато е на 12 години. Растейки, то изпитвало голямо удивление и обич към своя по-голям брат Джак, който желал да стане просветител, само че по този начин и не съумял да сбъдне желанието си, тъй като умрял едвам на 14-годишна възраст. За да оказва помощ финансово на родителите им, той работил като дървосекач, до момента в който един ден инцидентно се закачил за машината за рязане на дърва, чийто трион се забил се надълбоко в предната част на торса му. Младежът съумял някак да се освободи от острието, само че лазейки по мръсния под, с цел да извика помощ, замърсил раната си и тя се инфектирала. Седмица след случая умрял, а гибелта му оказала надълбоко влияние на Джони, карайки го да се затвори в себе си, предпочитайки да прекарва повече време самичък, отдавайки се на изобразяване и писане на истории. Така радостното и общително момче се трансформирало в новобранец, странящ от близките.
Сестра им Джоан споделя, че в деня на погребението дребният Кеш отишъл на гробището по-рано, взимайки със себе си лопата, с цел да помогне на служащите да изкопаят лобното място на брат му. Тя изяснява, че на църковната работа задачите му облекла били изцапани с пръст, а също така бил необут, тъй като стъпил на гвоздей, в резултат на което кракът му се подул. По думите ѝ предаността, която изпитвал към Джак, останала до сетния му момент, карайки го в сложни обстановки да си задава въпроса: " Какво би направил Джак? ", заменяйки името на Исус с неговото в християнската фраза.
Купува първата си китара в Германия
Най-големият брат на Джони - Рой, е първият Кеш, който направил пробив, въпреки и дребен, в музикалната промишленост. Той основал група, наречена " Dixie Rhythm Ramblers ", която за известно време свирила по радиостанцията KCLN, предавана из цялостен Арканзас. Останалите членове на фамилията също постоянно пеели духовни песни дружно у дома, а бъдещият кънтри артист се изявявал в църковния хор, като един път даже спечелил шоу за гении, получавайки премия от пет $ за първото място, които по това време имали надалеч по-голяма стойност от през днешния ден.
Въпреки очевидното си влечени към музиката и неоспоримия си гений в нея, Кеш не възнамерявал да стане артист, до момента в който не станал част от Военновъздушните сили на Съединени американски щати и не бил изпратен на командировка в Германия, написа уеб сайтът biography.com. Китарата му, закупена в град Оберамергау, коствала почти същата сума, която преди време му донесла успеха в състезанието за гении. Скоро след покупката на струнния инструмент той образувал група с други военнослужещи, наречена " Ландсбергските варвари ", а също така почнал да написа песни, в това число и първия вид на " Folsom Prison Blues ", трансформирала се по-късно в шлагер. Завръщайки се от работа през 1954 година, на няколко пъти се опитал да си откри елементарна работа, с която да устоя брачната половинка си и децата им, само че ориста имала разнообразни проекти за него и го отвела в друга посока.
Арестуван е седем пъти
Най-популярните и най-продавани албуми на Кеш са тези, които е записал в пандизите, а точно - " Във Фолсъм " през 1968 година и " В Сан Куентин " през 1969 година През цялата си кариера изнасял осъществявания пред лишените от независимост хора, съпричастен към тяхното състояние. Въпреки че самият той е задържан седем пъти, в никакъв случай не е бил задълго зад решетките. Доколкото е известно, прекарал е едвам няколко нощи в килия.
Може би най-известният му арест е в Ел Пасо, Тексас, през октомври 1965 година, когато минал границата в Хуарес, с цел да купи евтини амфетамини, към които се е пристрастил при започване на 60-те. Новинарски отчети споделят, че в багажа му били открити общо 668 таблетки " Dexadrine " и 475 - " Equanil ". Изпълнителят получил условна присъда и платил дребна санкция.
Между 1959 и 1968 година бил арестуван за пиене на обществено място, неразумно шофиране, владеене на опиати... и нелегално бране на цветя, колкото и необичайно да звучи това. В дребното градче Старквил, щата Мисисипи, под въздействието на алкохол, той решил да прегледа града в 2 часа сутринта, когато непринудено му пристигнала концепцията набере цветя в нечий двор. След като локалните органи на реда го прибрали за вечерта в ареста, той бил толкоз ядосан, че ритнал врата на килията с всички сили, чупейки палеца на крайници си. Преживяването по-късно описал в ария.
Една от историите, които не е възпял, само че е разказал в първата си автобиография, е за нощта в пандиза на Карсън Сити, щата Невада. Делейки една килия със заплашително изглеждащ нарушител, който отказвал да повярва, че до него стои самият Кеш, той часове наред пял най-популярните си песни, с цел да го убеди в противното. Мъжът по този начин и не трансформирал мнението си, че Джони е този, за който се показва, само че най-малко се унесъл от осъществяванията му и задремал, без да се опита да му навреди по какъвто и да било метод.
Не той написа най-големия си шлагер
По време на своята кариера е издал не едно парче, покорило както кънтри, по този начин и поп класациите, само че въпреки Джони да е създател на огромна част от тях, най-големият му шлагер за всички времена е написан от различен човек.
През 1963 година Кеш пуска песента " (Love " s) Ring of Fire ", която в действителност Анита Картър издава като сингъл няколко месеца по-рано. Именно нейната сестра Джун основава композицията, дружно с Мерл Килгор. Тяхната версия обаче не се прочува, за разлика от тази на Мъжа в черно, изкачила върха на съвсем всички чартове. Той свирил песента на съвсем всеки концерт, който изнасял от този момент нататък.
Любопитен факт е, че по това време той е бил в другарски връзки със сестрите Картър и постоянно бил засичан в тяхната компания. Нещо повече, Джун обяснявала, че е написала песента, предизвикана от възприятията, които изпитвала към него, макар че тогава и тя, и той били женени за други хора. Огненият пръстен, за който се пее в текста на парчето обаче, последователно прераснал в пожар, на който двамата не съумели да устоят и най-после застанали един до различен пред олтара, вричайки се във безконечна обич.
Макар музиката да е била неговата най-голяма пристрастеност, от детските си години Джони обичал също по този начин да написа, а с годините последователно усъвършенствал уменията си. Неговото първо оповестено произведение било " Hey Porter ", появило се на страниците на боен вестник.
Години по-късно написал на ръка двете си автобиографии - " Мъжът в черно " и " Кеш: Автобиографията ", само че все пак и до през днешния ден малко на брой от феновете му са осведомени с обстоятелството, че той е и създател на разказ, озаглавен " Човекът в бяло ", появил се на пазара през 1986 година Сюжетът в него споделя за шест години от живота на деятел Павел, събитията през които обаче са плод на въображението на музиканта, определял неведнъж книгата като едно от най-големите си достижения.
Само че точно тези несъответствия, комбинирани с неговата вродена честност, изваяха Мъжа в черно, както бе прочут, във впечатляващата фигура, която всички познават, изпълвайки музиката му с удивителна мощ, продължаваща да резонира и до през днешния ден, съвсем две десетилетия след неговата гибел.
През последните години обаче околните му с горест означават, че откогато е умрял, следят наклонността личността му да бъде отъждествявана само със стила му на обличане, шепа емблематични фотоси, един банален биографичен филм и няколко видео записа, направени в пандиза. Според тях обаче той е бил доста повече от изброеното. Ето за какво в този момент, в деня, когато щеше да навърши 90 години, в случай че към момента бе измежду нас, ние ще се срещнем с някои малко известни обстоятелства за него, отдавайки му респект.
Фамилията му е същинска, само че не и първото име
Вероятно първо би трябвало да стартираме с това, че родителите на момчето, родило се четвърто по ред в деветчленното семейство Кеш на 26 февруари 1932 година в Кингсланд, щата Арканзас, не го кръщават Джони. Въпреки че години по-късно, когато за първи път се среща с него, продуцентът Сам Филипс счита семейството му за измислена, в действителност първото му име е такова. Истината е, че майка му Кари е желала да го нарекат Джон, до момента в който татко му Рей е държал да се споделя като него, ето за какво като компромисен вид, с цел да избегнат спомагателни различия, в последна сметка двамата го записват като Джей Ар (J.R.). По това време, в дните на Голяма меланхолия, не е било извънредно за южняците да дават на децата си букви за имена, ето за какво бъдещият реализатор е записан по този метод както в акта си за раждане, по този начин и в дипломата си за довеждане докрай на приблизително обучение. Когато обаче Кеш се причислява към Военновъздушните сили на Съединените американски щати през 1950 година, му се постанова да промени името си, защото не е позволено да употребява букви. Така той става Джони Р. Кеш.
Помага да се изкопае гроба на брат му
Момчето претърпяло огромна фамилна покруса на относително ранна възраст, и по-точно когато е на 12 години. Растейки, то изпитвало голямо удивление и обич към своя по-голям брат Джак, който желал да стане просветител, само че по този начин и не съумял да сбъдне желанието си, тъй като умрял едвам на 14-годишна възраст. За да оказва помощ финансово на родителите им, той работил като дървосекач, до момента в който един ден инцидентно се закачил за машината за рязане на дърва, чийто трион се забил се надълбоко в предната част на торса му. Младежът съумял някак да се освободи от острието, само че лазейки по мръсния под, с цел да извика помощ, замърсил раната си и тя се инфектирала. Седмица след случая умрял, а гибелта му оказала надълбоко влияние на Джони, карайки го да се затвори в себе си, предпочитайки да прекарва повече време самичък, отдавайки се на изобразяване и писане на истории. Така радостното и общително момче се трансформирало в новобранец, странящ от близките.
Сестра им Джоан споделя, че в деня на погребението дребният Кеш отишъл на гробището по-рано, взимайки със себе си лопата, с цел да помогне на служащите да изкопаят лобното място на брат му. Тя изяснява, че на църковната работа задачите му облекла били изцапани с пръст, а също така бил необут, тъй като стъпил на гвоздей, в резултат на което кракът му се подул. По думите ѝ предаността, която изпитвал към Джак, останала до сетния му момент, карайки го в сложни обстановки да си задава въпроса: " Какво би направил Джак? ", заменяйки името на Исус с неговото в християнската фраза.
Купува първата си китара в Германия
Най-големият брат на Джони - Рой, е първият Кеш, който направил пробив, въпреки и дребен, в музикалната промишленост. Той основал група, наречена " Dixie Rhythm Ramblers ", която за известно време свирила по радиостанцията KCLN, предавана из цялостен Арканзас. Останалите членове на фамилията също постоянно пеели духовни песни дружно у дома, а бъдещият кънтри артист се изявявал в църковния хор, като един път даже спечелил шоу за гении, получавайки премия от пет $ за първото място, които по това време имали надалеч по-голяма стойност от през днешния ден.
Въпреки очевидното си влечени към музиката и неоспоримия си гений в нея, Кеш не възнамерявал да стане артист, до момента в който не станал част от Военновъздушните сили на Съединени американски щати и не бил изпратен на командировка в Германия, написа уеб сайтът biography.com. Китарата му, закупена в град Оберамергау, коствала почти същата сума, която преди време му донесла успеха в състезанието за гении. Скоро след покупката на струнния инструмент той образувал група с други военнослужещи, наречена " Ландсбергските варвари ", а също така почнал да написа песни, в това число и първия вид на " Folsom Prison Blues ", трансформирала се по-късно в шлагер. Завръщайки се от работа през 1954 година, на няколко пъти се опитал да си откри елементарна работа, с която да устоя брачната половинка си и децата им, само че ориста имала разнообразни проекти за него и го отвела в друга посока.
Арестуван е седем пъти
Най-популярните и най-продавани албуми на Кеш са тези, които е записал в пандизите, а точно - " Във Фолсъм " през 1968 година и " В Сан Куентин " през 1969 година През цялата си кариера изнасял осъществявания пред лишените от независимост хора, съпричастен към тяхното състояние. Въпреки че самият той е задържан седем пъти, в никакъв случай не е бил задълго зад решетките. Доколкото е известно, прекарал е едвам няколко нощи в килия.
Може би най-известният му арест е в Ел Пасо, Тексас, през октомври 1965 година, когато минал границата в Хуарес, с цел да купи евтини амфетамини, към които се е пристрастил при започване на 60-те. Новинарски отчети споделят, че в багажа му били открити общо 668 таблетки " Dexadrine " и 475 - " Equanil ". Изпълнителят получил условна присъда и платил дребна санкция.
Между 1959 и 1968 година бил арестуван за пиене на обществено място, неразумно шофиране, владеене на опиати... и нелегално бране на цветя, колкото и необичайно да звучи това. В дребното градче Старквил, щата Мисисипи, под въздействието на алкохол, той решил да прегледа града в 2 часа сутринта, когато непринудено му пристигнала концепцията набере цветя в нечий двор. След като локалните органи на реда го прибрали за вечерта в ареста, той бил толкоз ядосан, че ритнал врата на килията с всички сили, чупейки палеца на крайници си. Преживяването по-късно описал в ария.
Една от историите, които не е възпял, само че е разказал в първата си автобиография, е за нощта в пандиза на Карсън Сити, щата Невада. Делейки една килия със заплашително изглеждащ нарушител, който отказвал да повярва, че до него стои самият Кеш, той часове наред пял най-популярните си песни, с цел да го убеди в противното. Мъжът по този начин и не трансформирал мнението си, че Джони е този, за който се показва, само че най-малко се унесъл от осъществяванията му и задремал, без да се опита да му навреди по какъвто и да било метод.
Не той написа най-големия си шлагер
По време на своята кариера е издал не едно парче, покорило както кънтри, по този начин и поп класациите, само че въпреки Джони да е създател на огромна част от тях, най-големият му шлагер за всички времена е написан от различен човек.
През 1963 година Кеш пуска песента " (Love " s) Ring of Fire ", която в действителност Анита Картър издава като сингъл няколко месеца по-рано. Именно нейната сестра Джун основава композицията, дружно с Мерл Килгор. Тяхната версия обаче не се прочува, за разлика от тази на Мъжа в черно, изкачила върха на съвсем всички чартове. Той свирил песента на съвсем всеки концерт, който изнасял от този момент нататък.
Любопитен факт е, че по това време той е бил в другарски връзки със сестрите Картър и постоянно бил засичан в тяхната компания. Нещо повече, Джун обяснявала, че е написала песента, предизвикана от възприятията, които изпитвала към него, макар че тогава и тя, и той били женени за други хора. Огненият пръстен, за който се пее в текста на парчето обаче, последователно прераснал в пожар, на който двамата не съумели да устоят и най-после застанали един до различен пред олтара, вричайки се във безконечна обич.
Макар музиката да е била неговата най-голяма пристрастеност, от детските си години Джони обичал също по този начин да написа, а с годините последователно усъвършенствал уменията си. Неговото първо оповестено произведение било " Hey Porter ", появило се на страниците на боен вестник.
Години по-късно написал на ръка двете си автобиографии - " Мъжът в черно " и " Кеш: Автобиографията ", само че все пак и до през днешния ден малко на брой от феновете му са осведомени с обстоятелството, че той е и създател на разказ, озаглавен " Човекът в бяло ", появил се на пазара през 1986 година Сюжетът в него споделя за шест години от живота на деятел Павел, събитията през които обаче са плод на въображението на музиканта, определял неведнъж книгата като едно от най-големите си достижения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ