Колко руска е Германия?
Джон Спайър работи в Централно разузнавателно управление на САЩ 28 години. През тях постоянно би трябвало да и сътрудничи с немското разузнаване BND. Преди дни пенсионираният към този момент шпионин даде изявление за немските медии, в което сложи унищожителна оценка на работата на немските си сътрудници във връзка с Русия. Подобни оценки тези дни дадоха и американски военни, които упрекнаха военното разузнаване на Германия, че не е съумяло да разбере за каква война се готви Путин.
В изявление за списание „ Фокус “ Спайър упрекна немските разузнавачи, че са отказвали съдействие освен на американците, само че на всички партньорски страни, когато е ставало дума за Русия. Според него те се държали надменно и считали, че само Германия схваща по какъв начин мислят и работят руснаците. В последна сметка неуспехът им с прогнозирането на нападението на Украйна евентуално е сложил много въпросителни за работата им и измежду тях, счита Спайър.
„ По отношение на Русия немското разузнаване в никакъв случай не е било многообещаващ сътрудник. То се подчинява на политечската воля, както е в демократичните страни, само че за жалост политическата воля в Германия в никакъв случай не е желала да знае неприятни неща за бизнес-партньора си Русия. Германските политици просто не желаеха да видят какви планове има Путин. Затова и немските шпиони си държаха главата в пясъка “, споделя сътрудникът.
Само немското разузнаване ли има проблем с Русия или заблудите са на всички равнища?
Германия несъмнено претърпява мъчително пробуждане сега. Нападението на Русия в Украйна изненада освен разузнаването, само че и армията, обществото и политическият й хайлайф. Въпреки предизвестията, които Източна Европа и Съединени американски щати отправяха години наред, Берлин не се поколеба да строи втори газопровод, с който стана напълно подвластна от Русия. Отказа се от мантрата, че това е „ стопански, а не политически инструмент “, едвам когато първите съветски ракети удариха украинските градове. През миналите десетилетия се оказа, че Германия е пропуснала да забележи, че Русия е придобила също така най-големите й газохранилища и най-важните й петролни рафинерии.
През последните месеци на немското държавно управление му се наложи да работи стремително, с цел да се откъсне от тази градена с десетилетия енергийна взаимозависимост. Това, несъмнено, промени радикално политиката на страната по отношение на Русия. Досега Берлин постоянно твърдеше, че Русия в никакъв случай не е нарушавала договорите си даже и по време на Студената война, по тази причина може да се разчита на нея във всяка една обстановка. От февруари обаче е ясно и към този момент високо изговорено – Русия към този момент е считана за обезсърчителен партьнор, от който Германия ще се откъсне и повече няма да се връща към него.
Но събуждането на страната към момента не е приключило. Берлин сега повтаря същите съмнения като при строенето на “Северен поток “ 2 и с наболелия в този момент въпрос – ще даде ли на Украйна танкове.
Германските танкове са най-хубавите и техни технологии се употребяват даже от американската войска. С тях Украйна ще задържи сигурно обрата във военните дейности, а най-вероятно ще успее да изтласка съветската войска от своя територия.
Защо тогава държавното управление на Олаф Шолц се въздържа от доставки? Коалиционните му сътрудници от Зелената партия и от демократичната Свободно-демократическа партия също от дълго време упорстват Германия да се включи в поддръжката и да въоръжи Украйна. Но Шолц непрестанно вади причини срещу това – да вземем за пример, че украинските военни са недобре подготвени и образованието за прилагане на немските танкове трае прекомерно дълго. Странен мотив за страна, която експортира съществено оръжия, без д апита купувачите си дали са изкарали курс за тях. А и щом немските военни, които не са взели участие в действителна война, могат да употребяват тези танкове, то не би трябвало да се съмняват, че това ще съумеят и украинските им сътрудници, които сега водят сполучливо военни борби с съветската войска към този момент девет месеца.
Берлин към този момент толкоз дълго време търси мотиви да не откликне на молбите на Украйна да й даде танкове, че към този момент всеки мотив звучи неуместно.
Това навлече открити рецензии на Съединени американски щати към немските си сътрудници.
Каква тогава е повода за този танц върху яйчени черупки, който танцува Олаф Шолц, щом стане въпрос за танкове за Украйна? Още повече, че страната към този момент направи в действителност много и подкрепя Украйна, тъй че би трябвало единствено да направи последната стъпка.
Всъщност Шолц е наясно с това, само че най-вероятно не може да се пребори със личната си партия. Известно е, че измежду немските социалдемократи има съществени бенефициенти на Путин. Като стартираме от някогашния канцлер Шрьодер, експремиерът на Бранденбург Матиас Плацек и стигнем до премиерката на Мекленбург-Предна Померания Мануела Швезиг. Това са все високолабирени политици с мощност вътре в партията, чиято дума не може да се заобиокли елементарно.
Дали става дума за пари? Въпреки, че Съединени американски щати разгласиха следствие на своето разузнаване, спроед което Русия е дала минимум 300 милиона $ на политици и партии, с цел да въздейства на политиката в западни страни, това би бил прекомерно елементарен отговор.
По-лошото е, че ГСДП към момента боледува от заболяването на подправеното левичарство – това, което счита съветският комунизъм за част от своята идеология и десетилетия наред поддържа другарски връзки с съветски институции. Тази доверчивост е причина и да се появяват от време на време апели войната да бъде прекъсната. Сякаш това зависи от някого другиго с изключение на точно от самата Русия и от водача й Путин. А Путин очевидно не желае да приключва този спор, който стартира самичък.
Но каквито и да са мотивите вътре в партията за сложното късане с Русия и сантименталната визия за нея, факт е, че те вредят освен на немската външна политика в целокупност, а и на европейската. Дълго време Шолц се опитваше да се измъкне от въпроса за танковете с изказванието, че няма подготвени създадени, а производството лишава време. Е, в средата на септември танкове за Украйна към този момент има. Нужен е единствено един автограф от канцлера, с цел да поемат 16 „ Мадер “-а за фронта.
Последното опрощение от тази седмица беше, че Германия „ няма да работи независимо по този въпрос, а единствено дружно с сътрудниците си. “ Звучи добре, само че какво значи това? Досега няма нито една взаимна пратка оръжия – всяка страна, решила да поддържа Украйна, го прави самостоятелно. И по какъв начин звучи това изречение в Полша, която към този момент достави над 200 танка на Украйна? Означава ли това, че Полша работи без единодушието на съдружниците си? Разбира се, че не.
Още по-голямо стеснение основава различен факт. Испания изиска да даде на Украйна остарели немски танкове още напролет. Но Берлин не й разреши – тъй като немско оръжие може да отива в трети страни единствено с позволение на производителя.
В последна сметка този несръчен танц към горещия картоф стартира да вкарва кабинета на Шолц в пояснителен режим и пред сътрудниците му от НАТО. Германия сякаш е на път да разбере, че Путин не се стопира от обещания за другарство, от предпочитание за добър бизнес, от рационални обстоятелства или от договаряния. Войната в Украйна не е първата му война. След Грузия и Крим това към този момент би трябвало да е ясно даже и в Берлин. Ако и този път номерът му мине и интернационалната общественост не работи уверено и с военна мощ, той няма да се спре да продължи напред и ще нападна и други страни. Така че от решението на Берлин зависи войната в Украйна да е последната му война. Дано Германия се разсъни дефинитивно скоро.
В изявление за списание „ Фокус “ Спайър упрекна немските разузнавачи, че са отказвали съдействие освен на американците, само че на всички партньорски страни, когато е ставало дума за Русия. Според него те се държали надменно и считали, че само Германия схваща по какъв начин мислят и работят руснаците. В последна сметка неуспехът им с прогнозирането на нападението на Украйна евентуално е сложил много въпросителни за работата им и измежду тях, счита Спайър.
„ По отношение на Русия немското разузнаване в никакъв случай не е било многообещаващ сътрудник. То се подчинява на политечската воля, както е в демократичните страни, само че за жалост политическата воля в Германия в никакъв случай не е желала да знае неприятни неща за бизнес-партньора си Русия. Германските политици просто не желаеха да видят какви планове има Путин. Затова и немските шпиони си държаха главата в пясъка “, споделя сътрудникът.
Само немското разузнаване ли има проблем с Русия или заблудите са на всички равнища?
Германия несъмнено претърпява мъчително пробуждане сега. Нападението на Русия в Украйна изненада освен разузнаването, само че и армията, обществото и политическият й хайлайф. Въпреки предизвестията, които Източна Европа и Съединени американски щати отправяха години наред, Берлин не се поколеба да строи втори газопровод, с който стана напълно подвластна от Русия. Отказа се от мантрата, че това е „ стопански, а не политически инструмент “, едвам когато първите съветски ракети удариха украинските градове. През миналите десетилетия се оказа, че Германия е пропуснала да забележи, че Русия е придобила също така най-големите й газохранилища и най-важните й петролни рафинерии.
През последните месеци на немското държавно управление му се наложи да работи стремително, с цел да се откъсне от тази градена с десетилетия енергийна взаимозависимост. Това, несъмнено, промени радикално политиката на страната по отношение на Русия. Досега Берлин постоянно твърдеше, че Русия в никакъв случай не е нарушавала договорите си даже и по време на Студената война, по тази причина може да се разчита на нея във всяка една обстановка. От февруари обаче е ясно и към този момент високо изговорено – Русия към този момент е считана за обезсърчителен партьнор, от който Германия ще се откъсне и повече няма да се връща към него.
Но събуждането на страната към момента не е приключило. Берлин сега повтаря същите съмнения като при строенето на “Северен поток “ 2 и с наболелия в този момент въпрос – ще даде ли на Украйна танкове.
Германските танкове са най-хубавите и техни технологии се употребяват даже от американската войска. С тях Украйна ще задържи сигурно обрата във военните дейности, а най-вероятно ще успее да изтласка съветската войска от своя територия.
Защо тогава държавното управление на Олаф Шолц се въздържа от доставки? Коалиционните му сътрудници от Зелената партия и от демократичната Свободно-демократическа партия също от дълго време упорстват Германия да се включи в поддръжката и да въоръжи Украйна. Но Шолц непрестанно вади причини срещу това – да вземем за пример, че украинските военни са недобре подготвени и образованието за прилагане на немските танкове трае прекомерно дълго. Странен мотив за страна, която експортира съществено оръжия, без д апита купувачите си дали са изкарали курс за тях. А и щом немските военни, които не са взели участие в действителна война, могат да употребяват тези танкове, то не би трябвало да се съмняват, че това ще съумеят и украинските им сътрудници, които сега водят сполучливо военни борби с съветската войска към този момент девет месеца.
Берлин към този момент толкоз дълго време търси мотиви да не откликне на молбите на Украйна да й даде танкове, че към този момент всеки мотив звучи неуместно.
Това навлече открити рецензии на Съединени американски щати към немските си сътрудници.
Каква тогава е повода за този танц върху яйчени черупки, който танцува Олаф Шолц, щом стане въпрос за танкове за Украйна? Още повече, че страната към този момент направи в действителност много и подкрепя Украйна, тъй че би трябвало единствено да направи последната стъпка.
Всъщност Шолц е наясно с това, само че най-вероятно не може да се пребори със личната си партия. Известно е, че измежду немските социалдемократи има съществени бенефициенти на Путин. Като стартираме от някогашния канцлер Шрьодер, експремиерът на Бранденбург Матиас Плацек и стигнем до премиерката на Мекленбург-Предна Померания Мануела Швезиг. Това са все високолабирени политици с мощност вътре в партията, чиято дума не може да се заобиокли елементарно.
Дали става дума за пари? Въпреки, че Съединени американски щати разгласиха следствие на своето разузнаване, спроед което Русия е дала минимум 300 милиона $ на политици и партии, с цел да въздейства на политиката в западни страни, това би бил прекомерно елементарен отговор.
По-лошото е, че ГСДП към момента боледува от заболяването на подправеното левичарство – това, което счита съветският комунизъм за част от своята идеология и десетилетия наред поддържа другарски връзки с съветски институции. Тази доверчивост е причина и да се появяват от време на време апели войната да бъде прекъсната. Сякаш това зависи от някого другиго с изключение на точно от самата Русия и от водача й Путин. А Путин очевидно не желае да приключва този спор, който стартира самичък.
Но каквито и да са мотивите вътре в партията за сложното късане с Русия и сантименталната визия за нея, факт е, че те вредят освен на немската външна политика в целокупност, а и на европейската. Дълго време Шолц се опитваше да се измъкне от въпроса за танковете с изказванието, че няма подготвени създадени, а производството лишава време. Е, в средата на септември танкове за Украйна към този момент има. Нужен е единствено един автограф от канцлера, с цел да поемат 16 „ Мадер “-а за фронта.
Последното опрощение от тази седмица беше, че Германия „ няма да работи независимо по този въпрос, а единствено дружно с сътрудниците си. “ Звучи добре, само че какво значи това? Досега няма нито една взаимна пратка оръжия – всяка страна, решила да поддържа Украйна, го прави самостоятелно. И по какъв начин звучи това изречение в Полша, която към този момент достави над 200 танка на Украйна? Означава ли това, че Полша работи без единодушието на съдружниците си? Разбира се, че не.
Още по-голямо стеснение основава различен факт. Испания изиска да даде на Украйна остарели немски танкове още напролет. Но Берлин не й разреши – тъй като немско оръжие може да отива в трети страни единствено с позволение на производителя.
В последна сметка този несръчен танц към горещия картоф стартира да вкарва кабинета на Шолц в пояснителен режим и пред сътрудниците му от НАТО. Германия сякаш е на път да разбере, че Путин не се стопира от обещания за другарство, от предпочитание за добър бизнес, от рационални обстоятелства или от договаряния. Войната в Украйна не е първата му война. След Грузия и Крим това към този момент би трябвало да е ясно даже и в Берлин. Ако и този път номерът му мине и интернационалната общественост не работи уверено и с военна мощ, той няма да се спре да продължи напред и ще нападна и други страни. Така че от решението на Берлин зависи войната в Украйна да е последната му война. Дано Германия се разсъни дефинитивно скоро.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ