Мрачното бъдеще на Европа*
Джон МИЪРШАЙМЪР,
Foreign Affairs
Европа е в дълбока неволя през днешния ден основно поради войната в Украйна, която изигра основна роля в подкопаването на това, което преди този момент беше значително кротичък район. За страдание обстановката евентуално няма да се усъвършенства през идващите години. Всъщност Европа евентуално ще бъде по-нестабилна в бъдеще, в сравнение с е през днешния ден.
Сегашната обстановка в Европа е в ослепителен контрастност с невижданата непоклатимост, на която Европа се радваше по времето на еднополюсния интервал, който продължи от почти 1992 година, след разпадането на Съветския съюз, до 2017 година, когато Китай и Русия се обрисуваха като велики сили, трансформирайки еднополюсния режим в многополюсен. Малко европейци си представяха в разцвета на еднополюсния режим, че Европа ще бъде с толкоз огромни проблеми през днешния ден.
И по този начин - какво се обърка?
Преходът от еднополярност към многополярност
Ключът към запазването на стабилността в Западна Европа по време на Студената война и в цяла Европа по време на еднополярността беше военното наличие на Съединени американски щати, което беше вградено в НАТО. Всъщност Съединени американски щати бяха мощна умиротворяваща мощ в Европа.
Някои биха могли да настояват, че Европейски Съюз, а не НАТО, е главната причина за европейската непоклатимост по време на еднополюсния интервал, заради което Европейски Съюз, а не НАТО, завоюва Нобеловата премия за мир през 2012 година Но това е неправилно. Въпреки че Европейски Съюз е удивително сполучлива институция, неговият триумф зависи от това НАТО да поддържа мира в Европа.
По време на еднополюсния режим, който още веднъж продължи от 1992 до 2017 година, Съединени американски щати бяха най-мощната страна в интернационалната система и елементарно можеха да поддържат доста военно наличие в Европа. Този еднополюсен свят обаче изчезна с появяването на многополюсния. Съединени американски щати към този момент не бяха единствената велика мощ в света. Китай и Русия към този момент бяха велики сили, което означаваше, че американските политици трябваше да мислят по друг метод за света към тях.
Съединени американски щати към момента са най-мощната страна в света, само че Китай наваксва и в този момент е необятно приет за равносилен съперник. За Съединени американски щати, които към този момент са районен хегемон в Западното полукълбо, друга велика мощ, постигаща надмощие в Източна Азия или Европа, е надълбоко тревожна вероятност.
Русия е най-слабата от трите велики сили и обратно на това, което доста европейци мислят, тя не може да завладее цяла Украйна, камо ли Източна Европа.
Няма обаче безапелационна стратегическа причина Съединени американски щати да поддържат доста военно наличие в Европа, като се има поради, че Русия не е опасност да се трансформира в европейски хегемон. Всъщност отделянето на скъпи отбранителни запаси за Европа понижава ресурсите, налични за Източна Азия. Но в случай че една страна се насочи към един район, по формулировка тя се отдалечава от различен район и този район е Европа.
Съединени американски щати имат и специфични връзки с Израел. Тази връзка значи, че Съединени американски щати ще се включат във войните на Израел, директно или индиректно. Това обвързване към Израел основава спомагателен тласък за евакуиране на американските сили от Европа и за напън върху европейските страни да обезпечат личната си сигурност.
Възможно е обаче да се избегне излизането на Америка, което сигурно е това, което съвсем всеки европейски водач желае. Вместо това Европа и Съединени американски щати неуместно се пробваха да вкарат Украйна в НАТО, което предизвика губеща война с Русия. Тя доста усилва възможностите Съединени американски щати да изоставен Европа и НАТО да бъде разрушено.
Причините за войната в Украйна: общоприетото разбиране
Общоприетото разбиране на Запад е, че Владимир Путин е виновен за предизвикването на войната в Украйна. Според него задачата му е да завладее цяла Украйна и да я направи част от Велика Русия. След като тази цел бъде реализирана, Русия ще предприеме стъпки за основаване на империя в Източна Европа, сходно на това, което Съветският съюз направи след Втората международна война. В тази история Путин е смъртна опасност за Запада и с него би трябвало да се работи уверено. В тази история има многочислени проблеми. Нека изброя пет от тях.
Първо, няма доказателства отпреди 24 февруари 2022 година Путин да е желал да завладее цяла Украйна и да я включи в състава на Русия.
Когато бъдат оспорени по този въпрос, бранителите на общоприетото мнение показват изказванието на Путин, че Украйна е " изкуствена " страна, и изключително неговото мнение, че руснаците и украинците са " един народ ", което е съществена тематика в добре познатата му публикация от 12 юли 2021 година Тези мнения обаче не споделят нищо за повода му да стартира война.
В същата публикация, и още веднъж във значима тирада, която произнесе на 21 февруари 2022 година, Путин акцентира, че Русия приема " новата геополитическа действителност, която се оформи след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики ". Той повтори същата точка за трети път на 24 февруари 2022 година, когато разгласи, че Русия ще нахлуе в Украйна. Всички тези изказвания са в директно несъгласие с изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я включи в една огромна Русия.
Второ, Путин не е разполагал с задоволително войски, с цел да завладее Украйна. Смятам, че Русия е нахлула в Украйна с най-вече 190 000 бойци. Генерал Александър Сирски, актуалният главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна, твърди, че съветските сили за навлизане са били единствено 100 000 души. Няма метод мощ, наброяваща 100 000 или 190 000 бойци, да може да завладее, окупира и всмуква цяла Украйна.
Целта на Путин е била бързо да реализира лимитирани териториални придобивки и да принуди Украйна да седне на масата за договаряния, което и се случи. Тази полемика ме води до третата ми точка.
Веднага след началото на войната Русия се обърна към Украйна, с цел да стартира договаряния за преустановяване на войната и да се създаде метод на другарство сред двете страни. Този ход е в директно несъгласие с изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я направи част от Велика Русия. Преговорите сред Киев и Москва започнаха в Беларус единствено четири дни, откакто съветските войски влязоха в Украйна. Наличните доказателства демонстрират, че руснаците са преговаряли съществено и не са се интересували от попиване на украинска територия, като се изключи Крим, който бяха анексирали през 2014 година, и вероятно от района на Донбас. Преговорите завършиха, когато украинците, под напън от Англия и Съединени американски щати, се отдръпнаха от договарянията, които напредваха добре, когато завършиха.
Четвърто, в месеците преди началото на войната Путин се е опитал да откри дипломатическо решение на назряващата рецесия. На 17 декември 2021 година той изпраща писмо както до президента Джо Байдън, по този начин и до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предлагайки решение на рецесията, учредено на писмена гаранция, че: 1) Украйна няма да се причисли към НАТО, 2) никакви офанзивни оръжия няма да бъдат ситуирани покрай границите на Русия и 3) войските и оборудването на НАТО, преместени в Източна Европа от 1997 година насам, ще бъдат върнати назад в Западна Европа. Каквото и да мислим за осъществимостта на постигането на договорка въз основа на началните претенции на Путин, това демонстрира, че той се е опитвал да избегне война. Съединени американски щати, въпреки това, отхвърлиха да договарят с Путин.
Пето, в случай че оставим настрани Украйна, няма и минимум доказателства, че Путин е обмислял завладяването на други страни в Източна Европа. Това надали е изненадващо, като се има поради, че съветската войска не е задоволително огромна даже с цел да превземе цяла Украйна, камо ли да се опита да завладее балтийските страни, Полша и Румъния. Освен това всички тези страни са членки на НАТО, което съвсем несъмнено би означавало война със Съединени американски щати и техните съдружници.
Истинската причина за войната в Украйна
Всъщност Съединени американски щати и техните европейски съдружници предизвикаха войната. Това, несъмнено, не значи, че Русия не е почнала войната, като нахлу в Украйна. Но главната причина за спора беше решението на НАТО да притегли Украйна в Алианса, което на процедура всички съветски водачи виждаха като екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Но разширението на НАТО не е целият проблем, защото е част от по-широка тактика, която има за цел да трансформира Украйна в западен бастион на границата на Русия.
На какво се основава изказванието, че разширението на НАТО е главната причина за войната в Украйна?
Първо, съветските водачи неведнъж заявяваха преди началото на войната, че считат разширението на НАТО в Украйна за екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Путин направи голям брой обществени изказвания, излагайки тази обосновка, преди 24 февруари 2022 година Министърът на външните работи Сергей Лавров изложи това кратко на конференция на 14 януари 2022 година: " Ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се уголемява на изток. "
Второ, централното място на дълбокия боязън на Русия от присъединението на Украйна към НАТО се илюстрира от събитията след началото на войната. Например, по време на договарянията в Истанбул, които се организираха незабавно след началото на нашествието, съветските водачи ясно обявиха, че Украйна би трябвало да одобри " непрекъснат неутралитет " и не може да се причисли към НАТО.
Трето, забележителен брой авторитетни и високо ценени персони на Запад признаваха преди войната, че разширението на НАТО - изключително в Украйна - ще бъде възприето от съветските водачи като смъртна опасност и в последна сметка ще докара до злополука.
Уилям Бърнс, който неотдавна беше началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, само че беше дипломат на Съединени американски щати в Москва по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 година, написа меморандум до тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс, който кратко разказва съветските размишления за приемането на Украйна в Алианса. " Влизането на Украйна в НАТО - написа той - е най-ярката от всички червени линии за съветския хайлайф (не единствено за Путин). "
На срещата на върха в Букурещ да вземем за пример, както немският канцлер Ангела Меркел, по този начин и френският президент Никола Саркози, се опълчиха на напредъка във връзка с участието на Украйна в НАТО, тъй като разбираха, че това би разтревожило и разгневило Русия. Меркел неотдавна изясни несъгласието си: " Бях доста сигурна..., че Путин няма просто да разреши това да се случи. От негова позиция това би било оповестяване на война. "
Заслужава да се означи също, че някогашният общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи два пъти, преди да напусне поста си, че " президентът Путин стартира тази война, тъй като искаше да затвори вратата на НАТО и да откаже правото на Украйна да избере собствен личен път ". Почти никой на Запад не оспори това удивително самопризнание и той не го отдръпна.
Многобройни американски политици и стратези се опълчиха на решението на президента Бил Клинтън за разширение на НАТО през 90-те години на предишния век. Списъкът с съперници включва видни фигури от естаблишмънта като Джордж Кенън, министъра на защитата на Клинтън - Уилям Пери, ръководителя на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Джон Шаликашвили, Пол Нице, Робърт Гейтс, Робърт Макнамара, Ричард Пайпс и Джак Матлок.
Досегашният ход на войната
Поражението на Украйна във войната, ще бъде и проваляне на НАТО и Европейски Съюз, счита създателят. На фотографията: Бойна сцена в украинско обитаемо място
Нека в този момент да поговорим за хода на войната. След неуспеха на договарянията в Истанбул през април 2022 година спорът в Украйна се трансформира във война на безсилие. През това време Русия публично анексира четири украински области в допълнение към Крим, който анексира през 2014 г.
Русия явно печели войната и е евентуално да надделее. Сирски споделя, че Русия в този момент има три пъти повече войски, ангажирани във войната, в сравнение с Украйна, а в някои точки по фронтовата линия руснаците превъзхождат украинците числено в съответствие 6:1.
По отношение на огневата мощност - през по-голямата част от войната преимуществото на Русия в артилерията - сериозно значимо оръжие в изтощителната война - се оповестява, че е било 3:1, 7:1 или 10:1. Русия обърна нещата през последната година и в този момент има преимущество както с дронове, по този начин и с артилерия и планиращи бомби.
Важно е да се подчертае, че Киев няма решение на казуса си с човешката мощ, защото има доста по-малко население от Русия и е малтретиран от дезертиране. Украйна също не може да се оправи с несъответствието във въоръжаването, основно тъй като Русия има солидна индустриална база, която създава големи количества оръжие, до момента в който индустриалната база на Украйна е нищожна. За да компенсира това, Украйна зависи мощно от Запада за оръжия, само че западните страни нямат индустриалния потенциал, нужен, с цел да се оправят с съветското произвеждане. За да утежни нещата, Тръмп забавя потока от американско оръжие към Украйна.
Перспективите за спокойно споразумяване
Уреждането на войната по дипломатически път не е допустимо, тъй като противоположните страни имат непримирими претенции. Москва упорства, че Украйна би трябвало да бъде неутрална страна, което значи, че не може да бъде в НАТО или да има значими гаранции за сигурност от Запада. Руснаците също по този начин изискват Украйна и Западът да признаят анексирането на Крим и четирите области в Източна Украйна. Третото им основно искане е Киев да ограничи размера на армията си до степен, в която тя да не съставлява военна опасност за Русия. Не е изненадващо, че Европа, и изключително Украйна, изрично отхвърлят тези претенции.
По този метод войната ще бъде решена на бойното поле. Въпреки че имам вяра, че Русия ще завоюва, тя няма да реализира решителна победа, при която в последна сметка да завладее цяла Украйна. Вместо това е евентуално да реализира грозна победа, при която в последна сметка да окупира някъде сред 20 и 40 % от Украйна отпреди 2014 година, до момента в който Украйна се оказва нефункционална остатъчна страна, обхващаща територията, която Русия не е превзела. Всичко това значи, че евентуалният излаз от войната в Украйна е замразен спор сред по-голяма Русия и остатъчна Украйна, подкрепена от Европа.
Последици
Като начало, Украйна е на процедура разрушена. Тя към този момент е изгубила забележителна част от територията си и евентуално ще загуби още земя, преди боевете да спрат. Икономиката й е в съсипия, без хоризонт за възобновяване в обозримо бъдеще, и съгласно моите калкулации е понесла почти 1 милион жертви. Русия също е платила забележителна цена, само че не е потърпевша толкоз, колкото Украйна.
Европа съвсем несъмнено ще остане съдружник на остатъка от Украйна в обозримо бъдеще, поради невъзстановимите разноски и дълбоката русофобия, която прониква на Запад. Но тези продължаващи връзки няма да работят в интерес на Киев по две аргументи. Първо, те ще подтикват Москва да се намесва във вътрешните работи на Украйна, с цел да й аргументи стопански и политически проблеми, тъй че тя да не е опасност за Русия и да не е в положение да се причисли нито към НАТО, нито към Европейски Съюз. Второ, задължението на Европа да поддържа Киев, без значение от всичко, стимулира руснаците да завладеят колкото може повече украинска територия, с цел да се усили оптимално слабостта на украинския излишък от страната.
Отношенията сред Европа и Русия евентуално ще бъдат отровени задълго. Както европейците, по този начин и сигурно украинците ще работят, с цел да подкопаят напъните на Москва да интегрира анексираните от нея украински територии, както и ще търсят благоприятни условия да причинят на руснаците стопански и политически проблеми. Русия, от своя страна, ще търси благоприятни условия да аргументи стопански и политически проблеми в Европа и сред Европа и Съединени американски щати.
Възможността за война ще бъде непрекъснато налице. В допълнение към риска войната сред Украйна и Русия да се възобнови, има шест други огнища, където може да избухне война сред Русия и една или повече европейски страни.
Първо, помислете за Арктика, където топенето на ледовете отвори вратата за конкуренция за пътища и запаси.
Второто огнище е Балтийско море, което от време на време се назовава " езеро на НАТО ", тъй като е значително заобиколено от страни от този съюз. Този воден път обаче е от жизненоважен стратегически интерес за Русия, както и Калининград, съветският анклав в Източна Европа, който също е заобиколен от страни от НАТО. Четвъртото огнище е Беларус. Европейците и американците сигурно ще се опитат да открият прозападно държавно управление в Минск, откакто президентът Александър Лукашенко напусне поста си, и в последна сметка да го трансфорат в прозападен бастион на границата с Русия.
Западът към този момент е надълбоко зает в политиката на Молдова, която освен граничи с Украйна, само че и включва разколнически район, прочут като Приднестровие.
Последната гореща точка е Черно море, което е от огромно стратегическо значение както за Русия, по този начин и за Украйна, както и за няколко страни от НАТО: България, Гърция, Румъния и Турция. Както и в Балтийско море, има огромен капацитет за проблеми в Черно море.
С други думи, опасността от огромна европейска война няма да изчезне, когато боевете в Украйна спрат.
Нека в този момент се обърна към последствията от украинската война в Европа и по-късно към евентуалните й последствия за трансатлантическите връзки. Като начало, съветска победа в Украйна - даже и да е грозна победа, както чакам - би била шокиращо проваляне за Европа. Или, казано с малко по-различни думи, това би било шокиращо проваляне за НАТО.
Поражението на НАТО ще докара до взаимни обвинявания сред страните членки и вътре в доста от тях. Кой е отговорен за тази злополука ще има огромно значение за ръководещите елити в Европа и сигурно ще има мощна наклонност да се упрекват другите и самите те да не поемат отговорност. В допълнение към тези политически битки - някои ще слагат под въпрос бъдещето на НАТО, като се има поради, че не съумя да спре Русия, страната, която множеството европейски водачи разказват като смъртна опасност. Изглежда съвсем несъмнено, че НАТО ще бъде доста по-слабо след края на войната в Украйна, в сравнение с беше преди началото й.
Поражението на НАТО в Украйна евентуално ще докара и до трансатлантическа игра на обвинявания. Тръмп може да упрекна европейците, че не са се заели с отговорност, до момента в който европейските водачи могат да обвинят Тръмп, че е изоставил Украйна в най-големия й миг на потребност.
След това е извънредно значимият въпрос дали Съединени американски щати ще понижат доста военното си наличие в Европа или може би даже ще изтеглят всичките си бойни войски от Европа. Независимо от войната в Украйна, историческият преход от еднополярност към многополярност сътвори мощен тласък за Съединени американски щати да се насочат към Източна Азия, което на процедура значи оттегляне от Европа. Само този ход има капацитета да постави завършек на НАТО.
* Лекцията беше изнесена пред Европейския парламент в Брюксел на 11 ноември 2025 година
Със обилни съкращения
Foreign Affairs
Европа е в дълбока неволя през днешния ден основно поради войната в Украйна, която изигра основна роля в подкопаването на това, което преди този момент беше значително кротичък район. За страдание обстановката евентуално няма да се усъвършенства през идващите години. Всъщност Европа евентуално ще бъде по-нестабилна в бъдеще, в сравнение с е през днешния ден.
Сегашната обстановка в Европа е в ослепителен контрастност с невижданата непоклатимост, на която Европа се радваше по времето на еднополюсния интервал, който продължи от почти 1992 година, след разпадането на Съветския съюз, до 2017 година, когато Китай и Русия се обрисуваха като велики сили, трансформирайки еднополюсния режим в многополюсен. Малко европейци си представяха в разцвета на еднополюсния режим, че Европа ще бъде с толкоз огромни проблеми през днешния ден.
И по този начин - какво се обърка?
Преходът от еднополярност към многополярност
Ключът към запазването на стабилността в Западна Европа по време на Студената война и в цяла Европа по време на еднополярността беше военното наличие на Съединени американски щати, което беше вградено в НАТО. Всъщност Съединени американски щати бяха мощна умиротворяваща мощ в Европа.
Някои биха могли да настояват, че Европейски Съюз, а не НАТО, е главната причина за европейската непоклатимост по време на еднополюсния интервал, заради което Европейски Съюз, а не НАТО, завоюва Нобеловата премия за мир през 2012 година Но това е неправилно. Въпреки че Европейски Съюз е удивително сполучлива институция, неговият триумф зависи от това НАТО да поддържа мира в Европа.
По време на еднополюсния режим, който още веднъж продължи от 1992 до 2017 година, Съединени американски щати бяха най-мощната страна в интернационалната система и елементарно можеха да поддържат доста военно наличие в Европа. Този еднополюсен свят обаче изчезна с появяването на многополюсния. Съединени американски щати към този момент не бяха единствената велика мощ в света. Китай и Русия към този момент бяха велики сили, което означаваше, че американските политици трябваше да мислят по друг метод за света към тях.
Съединени американски щати към момента са най-мощната страна в света, само че Китай наваксва и в този момент е необятно приет за равносилен съперник. За Съединени американски щати, които към този момент са районен хегемон в Западното полукълбо, друга велика мощ, постигаща надмощие в Източна Азия или Европа, е надълбоко тревожна вероятност.
Русия е най-слабата от трите велики сили и обратно на това, което доста европейци мислят, тя не може да завладее цяла Украйна, камо ли Източна Европа.
Няма обаче безапелационна стратегическа причина Съединени американски щати да поддържат доста военно наличие в Европа, като се има поради, че Русия не е опасност да се трансформира в европейски хегемон. Всъщност отделянето на скъпи отбранителни запаси за Европа понижава ресурсите, налични за Източна Азия. Но в случай че една страна се насочи към един район, по формулировка тя се отдалечава от различен район и този район е Европа.
Съединени американски щати имат и специфични връзки с Израел. Тази връзка значи, че Съединени американски щати ще се включат във войните на Израел, директно или индиректно. Това обвързване към Израел основава спомагателен тласък за евакуиране на американските сили от Европа и за напън върху европейските страни да обезпечат личната си сигурност.
Възможно е обаче да се избегне излизането на Америка, което сигурно е това, което съвсем всеки европейски водач желае. Вместо това Европа и Съединени американски щати неуместно се пробваха да вкарат Украйна в НАТО, което предизвика губеща война с Русия. Тя доста усилва възможностите Съединени американски щати да изоставен Европа и НАТО да бъде разрушено.
Причините за войната в Украйна: общоприетото разбиране
Общоприетото разбиране на Запад е, че Владимир Путин е виновен за предизвикването на войната в Украйна. Според него задачата му е да завладее цяла Украйна и да я направи част от Велика Русия. След като тази цел бъде реализирана, Русия ще предприеме стъпки за основаване на империя в Източна Европа, сходно на това, което Съветският съюз направи след Втората международна война. В тази история Путин е смъртна опасност за Запада и с него би трябвало да се работи уверено. В тази история има многочислени проблеми. Нека изброя пет от тях.
Първо, няма доказателства отпреди 24 февруари 2022 година Путин да е желал да завладее цяла Украйна и да я включи в състава на Русия.
Когато бъдат оспорени по този въпрос, бранителите на общоприетото мнение показват изказванието на Путин, че Украйна е " изкуствена " страна, и изключително неговото мнение, че руснаците и украинците са " един народ ", което е съществена тематика в добре познатата му публикация от 12 юли 2021 година Тези мнения обаче не споделят нищо за повода му да стартира война.
В същата публикация, и още веднъж във значима тирада, която произнесе на 21 февруари 2022 година, Путин акцентира, че Русия приема " новата геополитическа действителност, която се оформи след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики ". Той повтори същата точка за трети път на 24 февруари 2022 година, когато разгласи, че Русия ще нахлуе в Украйна. Всички тези изказвания са в директно несъгласие с изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я включи в една огромна Русия.
Второ, Путин не е разполагал с задоволително войски, с цел да завладее Украйна. Смятам, че Русия е нахлула в Украйна с най-вече 190 000 бойци. Генерал Александър Сирски, актуалният главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна, твърди, че съветските сили за навлизане са били единствено 100 000 души. Няма метод мощ, наброяваща 100 000 или 190 000 бойци, да може да завладее, окупира и всмуква цяла Украйна.
Целта на Путин е била бързо да реализира лимитирани териториални придобивки и да принуди Украйна да седне на масата за договаряния, което и се случи. Тази полемика ме води до третата ми точка.
Веднага след началото на войната Русия се обърна към Украйна, с цел да стартира договаряния за преустановяване на войната и да се създаде метод на другарство сред двете страни. Този ход е в директно несъгласие с изказванието, че Путин е желал да завладее Украйна и да я направи част от Велика Русия. Преговорите сред Киев и Москва започнаха в Беларус единствено четири дни, откакто съветските войски влязоха в Украйна. Наличните доказателства демонстрират, че руснаците са преговаряли съществено и не са се интересували от попиване на украинска територия, като се изключи Крим, който бяха анексирали през 2014 година, и вероятно от района на Донбас. Преговорите завършиха, когато украинците, под напън от Англия и Съединени американски щати, се отдръпнаха от договарянията, които напредваха добре, когато завършиха.
Четвърто, в месеците преди началото на войната Путин се е опитал да откри дипломатическо решение на назряващата рецесия. На 17 декември 2021 година той изпраща писмо както до президента Джо Байдън, по този начин и до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предлагайки решение на рецесията, учредено на писмена гаранция, че: 1) Украйна няма да се причисли към НАТО, 2) никакви офанзивни оръжия няма да бъдат ситуирани покрай границите на Русия и 3) войските и оборудването на НАТО, преместени в Източна Европа от 1997 година насам, ще бъдат върнати назад в Западна Европа. Каквото и да мислим за осъществимостта на постигането на договорка въз основа на началните претенции на Путин, това демонстрира, че той се е опитвал да избегне война. Съединени американски щати, въпреки това, отхвърлиха да договарят с Путин.
Пето, в случай че оставим настрани Украйна, няма и минимум доказателства, че Путин е обмислял завладяването на други страни в Източна Европа. Това надали е изненадващо, като се има поради, че съветската войска не е задоволително огромна даже с цел да превземе цяла Украйна, камо ли да се опита да завладее балтийските страни, Полша и Румъния. Освен това всички тези страни са членки на НАТО, което съвсем несъмнено би означавало война със Съединени американски щати и техните съдружници.
Истинската причина за войната в Украйна
Всъщност Съединени американски щати и техните европейски съдружници предизвикаха войната. Това, несъмнено, не значи, че Русия не е почнала войната, като нахлу в Украйна. Но главната причина за спора беше решението на НАТО да притегли Украйна в Алианса, което на процедура всички съветски водачи виждаха като екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Но разширението на НАТО не е целият проблем, защото е част от по-широка тактика, която има за цел да трансформира Украйна в западен бастион на границата на Русия.
На какво се основава изказванието, че разширението на НАТО е главната причина за войната в Украйна?
Първо, съветските водачи неведнъж заявяваха преди началото на войната, че считат разширението на НАТО в Украйна за екзистенциална опасност, която би трябвало да бъде отстранена. Путин направи голям брой обществени изказвания, излагайки тази обосновка, преди 24 февруари 2022 година Министърът на външните работи Сергей Лавров изложи това кратко на конференция на 14 януари 2022 година: " Ключът към всичко е гаранцията, че НАТО няма да се уголемява на изток. "
Второ, централното място на дълбокия боязън на Русия от присъединението на Украйна към НАТО се илюстрира от събитията след началото на войната. Например, по време на договарянията в Истанбул, които се организираха незабавно след началото на нашествието, съветските водачи ясно обявиха, че Украйна би трябвало да одобри " непрекъснат неутралитет " и не може да се причисли към НАТО.
Трето, забележителен брой авторитетни и високо ценени персони на Запад признаваха преди войната, че разширението на НАТО - изключително в Украйна - ще бъде възприето от съветските водачи като смъртна опасност и в последна сметка ще докара до злополука.
Уилям Бърнс, който неотдавна беше началник на Централно разузнавателно управление на САЩ, само че беше дипломат на Съединени американски щати в Москва по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 година, написа меморандум до тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс, който кратко разказва съветските размишления за приемането на Украйна в Алианса. " Влизането на Украйна в НАТО - написа той - е най-ярката от всички червени линии за съветския хайлайф (не единствено за Путин). "
На срещата на върха в Букурещ да вземем за пример, както немският канцлер Ангела Меркел, по този начин и френският президент Никола Саркози, се опълчиха на напредъка във връзка с участието на Украйна в НАТО, тъй като разбираха, че това би разтревожило и разгневило Русия. Меркел неотдавна изясни несъгласието си: " Бях доста сигурна..., че Путин няма просто да разреши това да се случи. От негова позиция това би било оповестяване на война. "
Заслужава да се означи също, че някогашният общоприет секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи два пъти, преди да напусне поста си, че " президентът Путин стартира тази война, тъй като искаше да затвори вратата на НАТО и да откаже правото на Украйна да избере собствен личен път ". Почти никой на Запад не оспори това удивително самопризнание и той не го отдръпна.
Многобройни американски политици и стратези се опълчиха на решението на президента Бил Клинтън за разширение на НАТО през 90-те години на предишния век. Списъкът с съперници включва видни фигури от естаблишмънта като Джордж Кенън, министъра на защитата на Клинтън - Уилям Пери, ръководителя на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Джон Шаликашвили, Пол Нице, Робърт Гейтс, Робърт Макнамара, Ричард Пайпс и Джак Матлок.
Досегашният ход на войната
Поражението на Украйна във войната, ще бъде и проваляне на НАТО и Европейски Съюз, счита създателят. На фотографията: Бойна сцена в украинско обитаемо място
Нека в този момент да поговорим за хода на войната. След неуспеха на договарянията в Истанбул през април 2022 година спорът в Украйна се трансформира във война на безсилие. През това време Русия публично анексира четири украински области в допълнение към Крим, който анексира през 2014 г.
Русия явно печели войната и е евентуално да надделее. Сирски споделя, че Русия в този момент има три пъти повече войски, ангажирани във войната, в сравнение с Украйна, а в някои точки по фронтовата линия руснаците превъзхождат украинците числено в съответствие 6:1.
По отношение на огневата мощност - през по-голямата част от войната преимуществото на Русия в артилерията - сериозно значимо оръжие в изтощителната война - се оповестява, че е било 3:1, 7:1 или 10:1. Русия обърна нещата през последната година и в този момент има преимущество както с дронове, по този начин и с артилерия и планиращи бомби.
Важно е да се подчертае, че Киев няма решение на казуса си с човешката мощ, защото има доста по-малко население от Русия и е малтретиран от дезертиране. Украйна също не може да се оправи с несъответствието във въоръжаването, основно тъй като Русия има солидна индустриална база, която създава големи количества оръжие, до момента в който индустриалната база на Украйна е нищожна. За да компенсира това, Украйна зависи мощно от Запада за оръжия, само че западните страни нямат индустриалния потенциал, нужен, с цел да се оправят с съветското произвеждане. За да утежни нещата, Тръмп забавя потока от американско оръжие към Украйна.
Перспективите за спокойно споразумяване
Уреждането на войната по дипломатически път не е допустимо, тъй като противоположните страни имат непримирими претенции. Москва упорства, че Украйна би трябвало да бъде неутрална страна, което значи, че не може да бъде в НАТО или да има значими гаранции за сигурност от Запада. Руснаците също по този начин изискват Украйна и Западът да признаят анексирането на Крим и четирите области в Източна Украйна. Третото им основно искане е Киев да ограничи размера на армията си до степен, в която тя да не съставлява военна опасност за Русия. Не е изненадващо, че Европа, и изключително Украйна, изрично отхвърлят тези претенции.
По този метод войната ще бъде решена на бойното поле. Въпреки че имам вяра, че Русия ще завоюва, тя няма да реализира решителна победа, при която в последна сметка да завладее цяла Украйна. Вместо това е евентуално да реализира грозна победа, при която в последна сметка да окупира някъде сред 20 и 40 % от Украйна отпреди 2014 година, до момента в който Украйна се оказва нефункционална остатъчна страна, обхващаща територията, която Русия не е превзела. Всичко това значи, че евентуалният излаз от войната в Украйна е замразен спор сред по-голяма Русия и остатъчна Украйна, подкрепена от Европа.
Последици
Като начало, Украйна е на процедура разрушена. Тя към този момент е изгубила забележителна част от територията си и евентуално ще загуби още земя, преди боевете да спрат. Икономиката й е в съсипия, без хоризонт за възобновяване в обозримо бъдеще, и съгласно моите калкулации е понесла почти 1 милион жертви. Русия също е платила забележителна цена, само че не е потърпевша толкоз, колкото Украйна.
Европа съвсем несъмнено ще остане съдружник на остатъка от Украйна в обозримо бъдеще, поради невъзстановимите разноски и дълбоката русофобия, която прониква на Запад. Но тези продължаващи връзки няма да работят в интерес на Киев по две аргументи. Първо, те ще подтикват Москва да се намесва във вътрешните работи на Украйна, с цел да й аргументи стопански и политически проблеми, тъй че тя да не е опасност за Русия и да не е в положение да се причисли нито към НАТО, нито към Европейски Съюз. Второ, задължението на Европа да поддържа Киев, без значение от всичко, стимулира руснаците да завладеят колкото може повече украинска територия, с цел да се усили оптимално слабостта на украинския излишък от страната.
Отношенията сред Европа и Русия евентуално ще бъдат отровени задълго. Както европейците, по този начин и сигурно украинците ще работят, с цел да подкопаят напъните на Москва да интегрира анексираните от нея украински територии, както и ще търсят благоприятни условия да причинят на руснаците стопански и политически проблеми. Русия, от своя страна, ще търси благоприятни условия да аргументи стопански и политически проблеми в Европа и сред Европа и Съединени американски щати.
Възможността за война ще бъде непрекъснато налице. В допълнение към риска войната сред Украйна и Русия да се възобнови, има шест други огнища, където може да избухне война сред Русия и една или повече европейски страни.
Първо, помислете за Арктика, където топенето на ледовете отвори вратата за конкуренция за пътища и запаси.
Второто огнище е Балтийско море, което от време на време се назовава " езеро на НАТО ", тъй като е значително заобиколено от страни от този съюз. Този воден път обаче е от жизненоважен стратегически интерес за Русия, както и Калининград, съветският анклав в Източна Европа, който също е заобиколен от страни от НАТО. Четвъртото огнище е Беларус. Европейците и американците сигурно ще се опитат да открият прозападно държавно управление в Минск, откакто президентът Александър Лукашенко напусне поста си, и в последна сметка да го трансфорат в прозападен бастион на границата с Русия.
Западът към този момент е надълбоко зает в политиката на Молдова, която освен граничи с Украйна, само че и включва разколнически район, прочут като Приднестровие.
Последната гореща точка е Черно море, което е от огромно стратегическо значение както за Русия, по този начин и за Украйна, както и за няколко страни от НАТО: България, Гърция, Румъния и Турция. Както и в Балтийско море, има огромен капацитет за проблеми в Черно море.
С други думи, опасността от огромна европейска война няма да изчезне, когато боевете в Украйна спрат.
Нека в този момент се обърна към последствията от украинската война в Европа и по-късно към евентуалните й последствия за трансатлантическите връзки. Като начало, съветска победа в Украйна - даже и да е грозна победа, както чакам - би била шокиращо проваляне за Европа. Или, казано с малко по-различни думи, това би било шокиращо проваляне за НАТО.
Поражението на НАТО ще докара до взаимни обвинявания сред страните членки и вътре в доста от тях. Кой е отговорен за тази злополука ще има огромно значение за ръководещите елити в Европа и сигурно ще има мощна наклонност да се упрекват другите и самите те да не поемат отговорност. В допълнение към тези политически битки - някои ще слагат под въпрос бъдещето на НАТО, като се има поради, че не съумя да спре Русия, страната, която множеството европейски водачи разказват като смъртна опасност. Изглежда съвсем несъмнено, че НАТО ще бъде доста по-слабо след края на войната в Украйна, в сравнение с беше преди началото й.
Поражението на НАТО в Украйна евентуално ще докара и до трансатлантическа игра на обвинявания. Тръмп може да упрекна европейците, че не са се заели с отговорност, до момента в който европейските водачи могат да обвинят Тръмп, че е изоставил Украйна в най-големия й миг на потребност.
След това е извънредно значимият въпрос дали Съединени американски щати ще понижат доста военното си наличие в Европа или може би даже ще изтеглят всичките си бойни войски от Европа. Независимо от войната в Украйна, историческият преход от еднополярност към многополярност сътвори мощен тласък за Съединени американски щати да се насочат към Източна Азия, което на процедура значи оттегляне от Европа. Само този ход има капацитета да постави завършек на НАТО.
* Лекцията беше изнесена пред Европейския парламент в Брюксел на 11 ноември 2025 година
Със обилни съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ