Ерата на Маккейн срещу ерата на Тръмп
Джон Маккейн – сенатор, воин от войната и претендент за президент на Съединени американски щати
Още по тематиката
Тръмп и Юнкер оповестиха преустановяване на комерсиалния огън
Европейски Съюз и Съединени американски щати ще работят за изглаждане на несъгласията, довели до рисково повишаване на напрежението посред им
26 юли 2018
Има ли система в хаоса " Тръмп "
Американският президент прекатурва визиите за света, като нападна Европейски Съюз и пази Русия
19 юли 2018 Маккейн бе значим и отвън американските граници, тъй като представляваше политиката такава, каквато можеше да бъде. През призмата на защитаваните полезности и дела кончината му бележи края на една ера. [[more] " Отслабваме, когато се крием зад стени, вместо да ги събаряме, когато се съмняваме в силата на идеалите си, вместо да им се доверим да бъдат моторът за смяна, какъвто постоянно са били. " Звучи като изявление на човек, който е цялостен противовес на американския президент Доналд Тръмп, и значително в действителност е по този начин. Това последно обръщение на Джон Маккейн към сънародниците му дава и отговор на въпроса за какво новината за гибелта на един щатски сенатор, воин от войната и претендент за президент, надвиши границите на Съединени американски щати.
В доста случаи Маккейн въплъщаваше понятието анти-Тръмп – вярваше в съюза на демократичните демокрации при оформянето на международния ред; смяташе, че тази връзка е повече от ползи и краткотрайни партньорства; поддържаше Запада, основан на ценности; във вътрешен проект насърчаваше двупартийното съдействие и от време на време републиканецът бе по-популярен измежду гласоподавателите на демократите, в сравнение с измежду тези на личната си партия. Той бе представител на интернационалното, насоченото към свободната търговия и проимигрантското републиканско крило. След гибелта му видни фигури от целия политически набор показаха съболезнования, наблягайки неговия национализъм, възприятието за дълг и желанието да слага цели, които са по-важни от идеологическите противодействия.
" Маккейн явно бе един от най-силно анти-Тръмп настроените републикански водачи, които имахме. С неговата гибел републиканската съпротива на президента изгуби важен началник. Той остави празнота, която може да бъде запълнена единствено от фигура с неговия диаметър ", сподели пред " Капитал " проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University.
Стожер на трансатлантизма
Когато страните от Източна Европа аплайваха за участие в НАТО, Маккейн бе измежду най-големите им покровители. Той поддържаше връзките сред Съединени американски щати и Европа и в прочут смисъл гибелта му отбелязва края на трансатлантическата епоха, обобщава в разбор за Рolitico Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Сенаторът предупреждаваше, че концепциите, за които се е борил, са застрашени както от надигащите се властнически трендове на Изток, по този начин и в самите западни общества. Той се противопоставяше на отхвърлянето на универсалните полезности и на обръщането към една действителност, в която не се прави разграничаване сред факт и нереалност. Сенаторът смяташе, че западният ред е съществено застрашен, и призоваваше американците и европейците да не губят религия в него, а да го защитят.
Най-близката асоциация, която името му провокира у българската аудитория, е от 2014 година, когато тогавашният министър председател Пламен Орешарски разпореди прекъсване на построяването на газопровода " Южен поток " след среща с пристигналите на посещаване у нас трима американски сенатори, измежду които и Маккейн. Година по-рано пред Pravda.ru сенаторът разказа позицията си по отношение на властта в Кремъл по следния метод: " Не съм анти-Русия, а съм про-Русия, и то повече про-Русия, в сравнение с е режимът, който ви ръководи неприятно през днешния ден. "
През последните две години Маккейн бе един от най-големите критици на Тръмп, както и републиканският законодател, който бе най-вероятно да се отклони от концепциите на партийното управление. Сега измежду представителите в Конгреса остават малко на брой със способността да се опълчват на президента като него. " Маккейн се изправяше против президента и евентуално ще мине дълго време, преди републиканец да направи нещо сходно в бъдеще. От значение е и фактът, че той бе откъснат от личната си партия. Винаги е бил надълбоко кардинален реакционер. Реалността е, че партията му се придвижи доста повече вдясно, в сравнение с той се усещаше комфортно ", твърди пред Financial Times Джим Манли, някогашен асистент на умрелия демократ Тед Кенеди, който имаше тясно съдействие с Маккейн в Сената.
" Дори откакто Тръмп стана държавен глава, Маккейн заставаше зад партията си по доста тематики. Но също по този начин е истина, че в решителни моменти отхвърляше лоялност. Днес част от републиканците, наподобява, са изгубили моралния компас, който той притежаваше ", показва Волфганг Ишингер. По време на първичните избори за президент през 2008 година Маккейн настояваше, че ще ограничи допустимите способи за разпити, с цел да изключи мъченията. Освен това лобираше за съвременна имиграционна промяна. И въпреки да споделяше мнението, че европейците не харчат задоволително за личната си защита, не поставяше под подозрение американските задължения към съдружниците в НАТО.
Според някогашния естонски президент и сегашен почетен член на Hoover Institution Тоомас Хендрик Илвес без твърдата си религия в правилата сенаторът е нямало да заеме толкоз доста непопулярни позиции през годините. " Стане ли въпрос за съществени тематики като човешките права и свободи, Маккейн бе най-пламенният американец на държавна работа, който съм срещал. Беше наясно какво вършат властническите режими и на кого ", написа той в собствен текст за Рolitico.
Оставена празнота
Критики към Маккейн също не липсват. Европа не постоянно се е съгласявала с възгледите му, изключително с тези, че военната мощ е мотор за смяна в света, а по-скоро е наблягала на последствията от използването й. Сенаторът пък обвиняваше Европейски Съюз, че бяга от сложни решения, само че твърдо вярваше, че Съединени американски щати и Европа са от един тим.
Сега в Сената остава празнота, която мъчно ще се запълни, тъй като Маккейн изпълняваше три основни функции – на интернационален политически деятел, на двупартиен комуникатор и на модернизатор, обобщава Washington Post. Първо, неговите знания за външната политика и задграничните му връзки с водачи, деятели и военни съперничеха на тези на президентите, заемали поста по време на политическата му кариера. Той бе измежду дребното сенатори, които се интересуваха повече от външна, в сравнение с от вътрешна политика. Второ, Маккейн с подготвеност правеше съюзи с демократи, споделящи възгледите му по дадена тематика. Той бе предан на своите позиции, само че отхвърляше партията му да дефинира какви да бъдат те. Трето, що се отнася до промените, сенаторът можеше да се опише като непрекъснат дразнител на бюрократичната машина.
Същевременно гибелта на Маккейн идва в миг, в който популизмът от двете страни на Атлантическия океан е във напредък. Но той вярваше, че рецесията на Запада ще докара до пречистването и възраждането му. На миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността сенаторът прикани Европа да не обръща тил на Съединени американски щати: " Това са рискови времена, само че не би трябвало да отписвате Америка. Не би трябвало да се отписваме взаимно. "
Това е обръщение, което е добре да се помни и от двете страни.
Още по тематиката
Тръмп и Юнкер оповестиха преустановяване на комерсиалния огън
Европейски Съюз и Съединени американски щати ще работят за изглаждане на несъгласията, довели до рисково повишаване на напрежението посред им
26 юли 2018
Има ли система в хаоса " Тръмп "
Американският президент прекатурва визиите за света, като нападна Европейски Съюз и пази Русия
19 юли 2018 Маккейн бе значим и отвън американските граници, тъй като представляваше политиката такава, каквато можеше да бъде. През призмата на защитаваните полезности и дела кончината му бележи края на една ера. [[more] " Отслабваме, когато се крием зад стени, вместо да ги събаряме, когато се съмняваме в силата на идеалите си, вместо да им се доверим да бъдат моторът за смяна, какъвто постоянно са били. " Звучи като изявление на човек, който е цялостен противовес на американския президент Доналд Тръмп, и значително в действителност е по този начин. Това последно обръщение на Джон Маккейн към сънародниците му дава и отговор на въпроса за какво новината за гибелта на един щатски сенатор, воин от войната и претендент за президент, надвиши границите на Съединени американски щати.
В доста случаи Маккейн въплъщаваше понятието анти-Тръмп – вярваше в съюза на демократичните демокрации при оформянето на международния ред; смяташе, че тази връзка е повече от ползи и краткотрайни партньорства; поддържаше Запада, основан на ценности; във вътрешен проект насърчаваше двупартийното съдействие и от време на време републиканецът бе по-популярен измежду гласоподавателите на демократите, в сравнение с измежду тези на личната си партия. Той бе представител на интернационалното, насоченото към свободната търговия и проимигрантското републиканско крило. След гибелта му видни фигури от целия политически набор показаха съболезнования, наблягайки неговия национализъм, възприятието за дълг и желанието да слага цели, които са по-важни от идеологическите противодействия.
" Маккейн явно бе един от най-силно анти-Тръмп настроените републикански водачи, които имахме. С неговата гибел републиканската съпротива на президента изгуби важен началник. Той остави празнота, която може да бъде запълнена единствено от фигура с неговия диаметър ", сподели пред " Капитал " проф. Робърт Шапиро от катедрата по политология на Columbia University.
Стожер на трансатлантизма
Когато страните от Източна Европа аплайваха за участие в НАТО, Маккейн бе измежду най-големите им покровители. Той поддържаше връзките сред Съединени американски щати и Европа и в прочут смисъл гибелта му отбелязва края на трансатлантическата епоха, обобщава в разбор за Рolitico Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурността. Сенаторът предупреждаваше, че концепциите, за които се е борил, са застрашени както от надигащите се властнически трендове на Изток, по този начин и в самите западни общества. Той се противопоставяше на отхвърлянето на универсалните полезности и на обръщането към една действителност, в която не се прави разграничаване сред факт и нереалност. Сенаторът смяташе, че западният ред е съществено застрашен, и призоваваше американците и европейците да не губят религия в него, а да го защитят.
Най-близката асоциация, която името му провокира у българската аудитория, е от 2014 година, когато тогавашният министър председател Пламен Орешарски разпореди прекъсване на построяването на газопровода " Южен поток " след среща с пристигналите на посещаване у нас трима американски сенатори, измежду които и Маккейн. Година по-рано пред Pravda.ru сенаторът разказа позицията си по отношение на властта в Кремъл по следния метод: " Не съм анти-Русия, а съм про-Русия, и то повече про-Русия, в сравнение с е режимът, който ви ръководи неприятно през днешния ден. "
През последните две години Маккейн бе един от най-големите критици на Тръмп, както и републиканският законодател, който бе най-вероятно да се отклони от концепциите на партийното управление. Сега измежду представителите в Конгреса остават малко на брой със способността да се опълчват на президента като него. " Маккейн се изправяше против президента и евентуално ще мине дълго време, преди републиканец да направи нещо сходно в бъдеще. От значение е и фактът, че той бе откъснат от личната си партия. Винаги е бил надълбоко кардинален реакционер. Реалността е, че партията му се придвижи доста повече вдясно, в сравнение с той се усещаше комфортно ", твърди пред Financial Times Джим Манли, някогашен асистент на умрелия демократ Тед Кенеди, който имаше тясно съдействие с Маккейн в Сената.
" Дори откакто Тръмп стана държавен глава, Маккейн заставаше зад партията си по доста тематики. Но също по този начин е истина, че в решителни моменти отхвърляше лоялност. Днес част от републиканците, наподобява, са изгубили моралния компас, който той притежаваше ", показва Волфганг Ишингер. По време на първичните избори за президент през 2008 година Маккейн настояваше, че ще ограничи допустимите способи за разпити, с цел да изключи мъченията. Освен това лобираше за съвременна имиграционна промяна. И въпреки да споделяше мнението, че европейците не харчат задоволително за личната си защита, не поставяше под подозрение американските задължения към съдружниците в НАТО.
Според някогашния естонски президент и сегашен почетен член на Hoover Institution Тоомас Хендрик Илвес без твърдата си религия в правилата сенаторът е нямало да заеме толкоз доста непопулярни позиции през годините. " Стане ли въпрос за съществени тематики като човешките права и свободи, Маккейн бе най-пламенният американец на държавна работа, който съм срещал. Беше наясно какво вършат властническите режими и на кого ", написа той в собствен текст за Рolitico.
Оставена празнота
Критики към Маккейн също не липсват. Европа не постоянно се е съгласявала с възгледите му, изключително с тези, че военната мощ е мотор за смяна в света, а по-скоро е наблягала на последствията от използването й. Сенаторът пък обвиняваше Европейски Съюз, че бяга от сложни решения, само че твърдо вярваше, че Съединени американски щати и Европа са от един тим.
Сега в Сената остава празнота, която мъчно ще се запълни, тъй като Маккейн изпълняваше три основни функции – на интернационален политически деятел, на двупартиен комуникатор и на модернизатор, обобщава Washington Post. Първо, неговите знания за външната политика и задграничните му връзки с водачи, деятели и военни съперничеха на тези на президентите, заемали поста по време на политическата му кариера. Той бе измежду дребното сенатори, които се интересуваха повече от външна, в сравнение с от вътрешна политика. Второ, Маккейн с подготвеност правеше съюзи с демократи, споделящи възгледите му по дадена тематика. Той бе предан на своите позиции, само че отхвърляше партията му да дефинира какви да бъдат те. Трето, що се отнася до промените, сенаторът можеше да се опише като непрекъснат дразнител на бюрократичната машина.
Същевременно гибелта на Маккейн идва в миг, в който популизмът от двете страни на Атлантическия океан е във напредък. Но той вярваше, че рецесията на Запада ще докара до пречистването и възраждането му. На миналогодишната Мюнхенска конференция по сигурността сенаторът прикани Европа да не обръща тил на Съединени американски щати: " Това са рискови времена, само че не би трябвало да отписвате Америка. Не би трябвало да се отписваме взаимно. "
Това е обръщение, което е добре да се помни и от двете страни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ