Джон Хигинс празнува 50-ия си рожден ден днес, но именитият

Джон Хигинс чества 50-ия си рожден ден през днешния ден, само че именитият шотландец е безапелационен, че не смъква темпото в гонене на нови снукър титли.

През миналия показателен сезон Хигинс завоюва 32-рата и 33-тата ранкинг купа в кариерата си. Това постави завършек на четиригодишна суша без трофей, през която той загуби пет следващи ранкинг финала.

Хигинс първо победи Джо О`Конър в Юшан, с цел да завоюва World Open, а по-късно победи и над Марк Селби на финала на Шампионата на тура. Той отиде на Световното състезание в " Крусибъл " с вяра за дълъг рейд, само че пропусна мачбол по синята в решителния фрейм на класическия си четвъртфинал с Марк Уилямс и загуби с 13-12.

World Snooker Tour се срещна с Хигинс за извънредно изявление, с цел да огледа към снукъра в неговите 50 години, да си напомни достиженията му през предишния сезон и да чуе за едно доста особено пътешестване до Далас за рождения му ден…

- Джон, първо, цветущ рожден ден. Колко горделив си, че към момента се състезаваш на върха в 50-те си години?

- Няма по какъв начин да се отхвърли, да си към момента на върха е огромно достижение. Когато се сетя за играчите преди мен, те в никакъв случай не са правили това. Ние сме в по-силна епоха, с по-голяма конкуренция. Трябва да се потупам по рамото за това. Имаше повече възходи и падения, в сравнение с през всеки различен сезон отдавна. Когато обмисля всичко, това евентуално е най-хубавият ми сезон от повече от шест или седем години. Трябва да съм признателен за това. Спечелих два шампионата и бях на още един край на Откритото състезание на Англия, имах добър рейд на Световното състезание, само че отпаднах след добър мач с Марк Уилямс. Не мога да се оплача.

- Защо мислите, че играчите от предходни ери са прекосявали своя пик доста преди 50-ия си рожден ден?

- Мисля, че ние сме по-добри всестранни играчи. Знам, че Хендри завоюва доста в пика си през 90-те. В началото на 2000-те той не можеше да се оправи с най-хубавите играчи. Дейвис въпреки всичко стигна до огромен край в края на 40-те си години, само че имаше игра, която му позволяваше да се задържи и да се бори. Когато погледнете Рони и Марк, тяхната всестранна игра е по-добра. Трябва да си подобен, с цел да се задържиш с актуалните играчи. Трудно е да се изясни, само че когато имаш играчи като Селби, Робъртсън, Джъд, а по-късно и Кирен и Джао, можеш да изброиш още доста имена. Тези момчета са невероятни първенци.

- Колко мъчно беше да упорствате през последните години и да запазите вярата, че още веднъж ще печелите огромни шампионати?

- Въпреки че се пробвах да остана положителен на открито, пред медиите и други. Бавно започваше да се разрушава вярата ми. Чудех се дали мога да мина финалната линия още веднъж на тази възраст. Беше голямо облекчение да го направя в Китай и пренесох това на Турнира на първенците. Беше просто онази дребна доза самочувствие, от която всеки състезател се нуждае. Все още играех на положително равнище в доста шампионати. Просто не успявах да мина финалната линия. Падах с малко. Успях да преодолея това, завоювах два шампионата и направих няколко други положителни представяния.Сега обаче всичко стартира изначало. Не можеш да стоиш неподвижно. Трябва да продължа и да се опитам да повторя това. Не можеш да почиваш на лаврите си. Ако не продължаваш да натискаш, си уязвим да паднеш още веднъж в ранглистата. Краят на сезона е пропуснат. Трябва да съм съсредоточен и да продължа формата си, както и увереността. Никога нищо не стои неподвижно.

- Какви са главните цели за кариерата ви отсега нататък и какъв брой дълго възнамерявате да продължите да играете?

- Мисля, че би било добре да се опитам да печеля още една купа в 50-те си години. Печелил съм в тийнейджърските си години, в 20-те, 30-те, 40-те си години и би било добре да продължа. Това би било огромно достижение. Играта евентуално ще ме пенсионира. Знам, че Марк Уилямс говореше за зрението си и други неща. Това е, което стартира да въздейства и на мен. Има неща, които стартират да се разпадат малко. Ще би трябвало да се оправя с това и може да се ускори през идващите няколко години. Трябва да изчакам и да видя какво ще се случи и да се надявам да продължа.

- Как разсъждавате върху загубата си от Марк Уилямс на четвъртфинала в Крусибъл и беше ли мъчно да я преглътнете?

- Беше трогателен мач за почитателите, само че в случай че съм почтен със себе си, имах възможностите си при започване на последната сесия и не ги използвах. Не заслужавах да печеля. Достатъчно почтен съм, с цел да знам това. Това е сложен шампионат, в действителност е. Както видяхте с Марк на финала. Той на процедура го загуби в първата сесия. Беше изкачил няколко планини, с цел да стигне до финала, и преди да се усети, го загуби. Това е толкоз уморителен и душевен шампионат. Ще бъде мъчно за всеки състезател, доближаващ 50-те, да го завоюва още веднъж. Толкова е мъчно да се завоюва.Никога няма да можете да повторите тези моменти, когато спрете да играете. Тези моменти. Мисля, че Марк Уилямс е единственият състезател, който би вкарал синята.

Всеки различен експерт би я играл по същия метод, както аз. Това беше толкоз сложен удар. Просто не ми се получи и Марк вкара три страхотни цветни. Ще ми липсват тези адреналинови тръпки. Особено в този спектакъл. Не можеш да го повториш на никое място другаде.Напред и нагоре. Имах другар, който претърпява сложен интервал с заболяването на моторните неврони, на име Чарли Девлин. Той ми остави гласова поща след мача и това просто сложи нещата в вероятност. Опитваше се да ме накара да се усещам по-добре. Помислих си, че просто съм изгубил игра на снукър. Това не е най-важното нещо. Има други, които претърпяват доста по-лоши неща. Винаги съм бил много добър в това да имам тази вероятност, мисля. Съсипан съм да изгубвам сега, само че по-късно постоянно съм успявал да го разгранича. В света се случват по-лоши неща.

- Съпругата ви Дениз е провела пътешестване до Далас за рождения ви ден. Като огромен почитател на сапунената опера, какъв брой вълнуващо ще е да отидете там?

- Отивам в края на месеца. Не знам какъв е маршрутът, който е подготвила за нас. Обичам цялата история. Там е Граси Нол, книжарницата и всички тези неща. Нямам самообладание да видя всичко. Жена ми ме попита къде бих желал да отида, бил съм на доста места през живота си, само че това в действителност е вълнуващо за мен. Вероятно ще бъде и малко прочувствено. Прекарах доста време със фамилията си, гледайки „ Далас “, и в този момент отивам. Нямам самообладание. Мисля, че беше поради приказките. Джей Ар Юинг беше подобен изверг. Вероятно беше най-голямото шоу по малкия екран по това време. Майка ми и татко ми го обожаваха и като малко момче го гледах и виждах какво е да живееш първокласно, да летиш в хубави самолети и да си огромен състезател. Всичко в него го правеше емблематично телевизионно шоу за мен. Нямам самообладание да отида.