Джон Грийн е от онези писатели, които нямат нужда от

Джон Грийн е от тези писатели, които нямат потребност от изключително показване, просто тъй като размахът на триумфа им приказва задоволително. В този случай вестник New York Times афишира Грийн за един от най-продаваните създатели, а книгите му са преведени на над 55 езика.

" Вината в нашите звезди " е първата му книга, която през 2014 година се трансформира във филм. Година по-късно същото се случва и с " Хартиени градове ". За сходно бъдеще се приказва и за " Къде си, Аляска? " - първата написана и издадена книга на Грийн.

Няколко души на няколко пъти се пробват да осъществят този проект, само че през годините нещо все се обърква. Накрая продуцентите Джош Шварц и Стефани Савидж измислят по какъв начин да приспособяват книгата. Правят го не като пълнометражен филм, а като сериал, който основават благодарение на стрийминг платформата Hulu. И през днешния ден " Къде си, Аляска? " е към този момент факт.

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от HBO Bulgaria (@hbobulgaria) на Окт 19, 2019 в 10:19 PDT

Благодарение на HBO България имахме опцията да поговорим с писателя Джон Грийн. Естествено, попитахме го първо дали сериалът е най-удачният формат за акомодацията на дебютния му разказ.

Първоначално Грийн отговори метафизичен, че всичко зависи от книгата. После обаче бързо излезе от света на нереалното и влезе в конкретиката.

" За тази книга това беше верният метод, тъй като форматът на сериала дава на своите основатели пространство. Във филмите всеки разговор има няколко задания - да построява облиците на героите и в това време да бута действието напред. "

Осемте серии сигурно той намира и за по-удачния вид от двучасовия филм. Казва го и като фен, " тъй като мога да опозная героите по-добре, без да е нужно да се бърза, с цел да се мине през всичко ".

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Looking for Alaska (@alaskaonhulu) на Окт 22, 2019 в 11:59 PDT

Няколко пъти Джон Грийн е бил на снимачната площадка на " Къде си, Аляска? ", и всякога - доста разчувствуван. Не се е месил в процеса, тъй като е наясно, че не знае по какъв начин се вършат филми и сериали. " Единственото нещо, в което аз съм добър (ако въобще съм добър в нещо), е да седнал съм в мазето си и да пиша истории. "

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Looking for Alaska (@alaskaonhulu) на Ное 1, 2019 в 11:51 PDT

Мислите ли, че Кристин Фросeт е най-хубавият избор за ролята на Аляска?

Кристин Фросет съумя да вникне в сложността на облика на Аляска, както и в това какъв брой мъчително и мъчно е да разбираш хората към себе си. Именно тези неща тя вплете и в персонажа на Аляска по доста хубав метод.

Ако обликът на Аляска е въодушевен от момиче, което сте познавал, важи ли това и за останалите персонажи?

Всъщност е микс. В прочут смисъл Аляска е въодушевена от хората, които съм познавал, само че в нея има и доста неща от мен самия. Има ги тези самоунищожителни импулси, които тя не може да управлява. Самият аз в гимназията бях подобен. Когато пишех историята, мислех за хората, които съм познавал в гимназията, само че и за самия мен. Смятам, че всеки разказ е микс от ентусиазъм - и от действителния живот, и от въображението на писателя.

Но животът ми беше доста по-различен от романа: от време на време бях като Полковника, от време на време като Аляска, от време на време - като Такуми. Като възпитаник имах връзки, които бяха значими за мен, само че не мисля, че съм имал такава, която да се приближава до тази сред Аляска и Майлс.

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от John Green (@johngreenwritesbooks) на Окт 9, 2017 в 2:15 PDT

По какъв метод книгата се разграничава от сериала?

Не съм я чел от много време и не я помня буквално (смее се - бел. авт.). Но методите, по които сериалът разпростира историята, са няколко. Докато книгата е написана от вероятността на един воин, игралната ѝ версия разпростира историите и на възрастните, с цел да разберем малко повече и за тях.

Когато създавах книгата, пишех от вероятността на 16-годишно дете. Не мисля, че 16-годишните мислят доста сложно за проблемите и провокациите, както вършат това възрастните, грижещи се за тях. Повечето младежи мислят за своя личен свят, за приятелите си и не чак толкоз за възрастните. Сериалът дава повече време точно на тези герои.

В един от влоговете си казвате, че писането на романи не взема решение проблеми и не лекува рани. Защо смятате по този начин?

Когато бях по-млад, гледах на писането като на тип терапия. Сега основаването на разказ е повече метод да се свържа с хората поради нещата, които съгласно мен си заслужават. Надявам се, че те са значими и за другите, без значение дали пиша за психологични болести, както в " Костенурки до безкрая ". А пиша за значими неща, тъй като желая книгата да съществува не поради мен, а поради хората.

Вижте тази обява в Instagram.
Публикация, споделена от Looking for Alaska (@alaskaonhulu) на Сеп 6, 2019 в 12:00 PDT

Какво е вашето " Голямо може би "?

Това е прекрасен въпрос. Когато писах " Къде си, Аляска? ", бях на 26 години. Тогава желаех толкоз доста неща от живота - да се оженя, да имам деца, да пребивавам в Ню Йорк, да имам кариера на публицист.

Много от тези неща се случиха. Много обаче се случиха по-различно от метода, по който си ги представях...

Днес " Голямото може би " * за мен е да обръщам внимание на хубостта. Но това не значи, че пренебрегвам страданията и мизерията по света. Много значимо е сме наясно и с тяхното битие.

А до момента в който в този момент си приказваме за " Голямото може би ", виждам остаряло дърво пред себе си и съзнавам какъв брой благополучен съм, че имам тази опция. Мисля, че това е и повода да сме тук - да обръщаме внимание на света към нас.

* " Тръгвам да диря Голямото може би " е откъс от Франсоа Рабле, който единият от основните герои в романа - Майлс Холтър, доста харесва и употребява за свое ентусиазъм.