Писателят Джон Дос Пасос, роден преди 130 години, създава мащабна социална панорама на Америка от първата половина на ХХ век
Джон Дос Пасос, определян от откриватели от Oxford Research Encyclopedia of Literature като един от радикалните новатори в американския разказ на ХХ век и основна фигура на литературния модернизъм, е роден на днешния ден – 14 януари, преди 130 години, в Чикаго, щата Илинойс.
С огромните си обществени романи и пробни повествователни техники Дос Пасос се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на поколението, завършено от контузията на Първата международна война, се показва в The New York Review of Books във връзка трилогията му U.S.A.
Писателят произлиза от заможно и образовано семейство. Баща му е прочут юрист с португалски корени, а майка му – културна и самостоятелна жена. Джон се ражда като извънбрачно дете на двойката, която по-късно подписва брак. Детството му минава сред Съединени американски щати и Европа. Посещава Франция, Англия, Италия, Гърция и Близкия Изток. Това образува ранния му интерес към литературата, изкуството и политиката. Получава елитно обучение, приключва Харвард през 1916 година, където се насочва към писането и публицистиката.
По време на Първата международна война Дос Пасос служи като водач на кола за спешна помощ и санитар във Франция. Това оставя бездънен отпечатък върху мирогледа му. Натрупаният опит се трансформира в основа на „ Трима бойци “ (1921). „ Енциклопедия Британика “ разказва творбата като „ горчив антивоенен разказ “, който се откроява със своя реален и сериозен облик на Първата международна война. Книгата носи на Дос Пасос първото необятно самопризнание в литературните среди.
През 20-те и 30-те години Дос Пасос е деен публицист, пътува из Европа, Латинска Америка и Съветския съюз, следи от близко обществените спорове на времето и поддържа връзки с леви интелектуални кръгове. В 1930-те година работи в комисията Дюи - социална група, проверяваща обвиняванията против Троцки на Първия московски развой (1936). Участва като доброволец в Гражданската война в Испания (1936-1039), написа „ Литературен свят “.
Стремежът му е литературата да бъде обществено ангажирана, да демонстрира не обособения воин, а механизмите на обществото, властта и капитала, показва онлайн изданието The Rumpus.
Най-големият му план е трилогията U.S.A. , която включва романите The 42nd Parallel , 1919 , The Big Money . Трилогията е замислена като гледка на американския живот през първата половина на ХХ век. Произведението съчетава типичен роман с документални колажи, биографии на действителни персони и фрагменти, построени като поток на съзнанието, които предават субективните усещания на създателя от историческите събития. Това трансформира трилогията не просто в разказ, а в „ книжовен списък на Америка “, съгласно Oxford Research Encyclopedia of Literature.
Особено място в творчеството на създателя заема романът „ Манхатън “ (1925). Той показва Ню Йорк като жив, запъхтян организъм. Чрез фрагментарен роман, вътрешни монолози и монтажен принцип Дос Пасос построява облика на мегаполиса като знак на модерния буржоазен свят, написа академичното издание De Gruyter.
Личният живот на писателя е белязан от неустойчивост и финансови компликации, изключително в по-късните му години, когато политическите му възгледи се отдалечават от левите хрумвания, донесли в началото известност на творчеството му. Промяната в политическата му позиция води и до отчасти отчуждение от литературния хайлайф, което способства за спада на интереса към него след Втората международна война, означават откриватели от Oxford Research Encyclopedia of Literature.
Първият брак на Дос Пасос приключва с бракоразвод. От втория си брак има щерка – Пени Дос Пасос. Семейният му живот е белязан от парични проблеми и раздели поради честите му пътувания, само че той поддържа близки връзки с щерка си.
Френският мъдрец и публицист Жан-Пол Сартър в свои критически текстове от края на 30-те години на ХХ век, оповестени в La Nouvelle Revue Française и по-късно включени в сборника Situations I, дефинира Джон Дос Пасос като най-значимия американски публицист на своето време и акцентира обществената заостреност на неговата прозаичност. Сартър акцентира способността му да демонстрира по какъв начин капиталистическото общество трансформира човешките ориси в безлични механизми.
Джон Дос Пасос умира на 28 септември 1970 година в Балтимор, щата Мериленд , оставяйки богато литературно завещание - четирсет заглавия в разнообразни жанрове, от които петнайсет романа. Творчеството му и през днешния ден е предмет на нови тълкования и университетски диспути. Изследователите му обаче са единомислещи, че той се стреми литературата да отразява същинския живот, да разобличава несправедливостите и да предлага обществен разбор, а не просто забавление.
Наред с пробните си романи, Дос Пасос завещава на читателите си и редица есета, стихове, пиеси, пътеписи, социологически публикации и журналистически текстове. Книгите му не престават да въздействат на писателите и читателите с детайлната, сериозна картина на американското общество от първата половина на предишния век.
С огромните си обществени романи и пробни повествователни техники Дос Пасос се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на поколението, завършено от контузията на Първата международна война, се показва в The New York Review of Books във връзка трилогията му U.S.A.
Писателят произлиза от заможно и образовано семейство. Баща му е прочут юрист с португалски корени, а майка му – културна и самостоятелна жена. Джон се ражда като извънбрачно дете на двойката, която по-късно подписва брак. Детството му минава сред Съединени американски щати и Европа. Посещава Франция, Англия, Италия, Гърция и Близкия Изток. Това образува ранния му интерес към литературата, изкуството и политиката. Получава елитно обучение, приключва Харвард през 1916 година, където се насочва към писането и публицистиката.
По време на Първата международна война Дос Пасос служи като водач на кола за спешна помощ и санитар във Франция. Това оставя бездънен отпечатък върху мирогледа му. Натрупаният опит се трансформира в основа на „ Трима бойци “ (1921). „ Енциклопедия Британика “ разказва творбата като „ горчив антивоенен разказ “, който се откроява със своя реален и сериозен облик на Първата международна война. Книгата носи на Дос Пасос първото необятно самопризнание в литературните среди.
През 20-те и 30-те години Дос Пасос е деен публицист, пътува из Европа, Латинска Америка и Съветския съюз, следи от близко обществените спорове на времето и поддържа връзки с леви интелектуални кръгове. В 1930-те година работи в комисията Дюи - социална група, проверяваща обвиняванията против Троцки на Първия московски развой (1936). Участва като доброволец в Гражданската война в Испания (1936-1039), написа „ Литературен свят “.
Стремежът му е литературата да бъде обществено ангажирана, да демонстрира не обособения воин, а механизмите на обществото, властта и капитала, показва онлайн изданието The Rumpus.
Най-големият му план е трилогията U.S.A. , която включва романите The 42nd Parallel , 1919 , The Big Money . Трилогията е замислена като гледка на американския живот през първата половина на ХХ век. Произведението съчетава типичен роман с документални колажи, биографии на действителни персони и фрагменти, построени като поток на съзнанието, които предават субективните усещания на създателя от историческите събития. Това трансформира трилогията не просто в разказ, а в „ книжовен списък на Америка “, съгласно Oxford Research Encyclopedia of Literature.
Особено място в творчеството на създателя заема романът „ Манхатън “ (1925). Той показва Ню Йорк като жив, запъхтян организъм. Чрез фрагментарен роман, вътрешни монолози и монтажен принцип Дос Пасос построява облика на мегаполиса като знак на модерния буржоазен свят, написа академичното издание De Gruyter.
Личният живот на писателя е белязан от неустойчивост и финансови компликации, изключително в по-късните му години, когато политическите му възгледи се отдалечават от левите хрумвания, донесли в началото известност на творчеството му. Промяната в политическата му позиция води и до отчасти отчуждение от литературния хайлайф, което способства за спада на интереса към него след Втората международна война, означават откриватели от Oxford Research Encyclopedia of Literature.
Първият брак на Дос Пасос приключва с бракоразвод. От втория си брак има щерка – Пени Дос Пасос. Семейният му живот е белязан от парични проблеми и раздели поради честите му пътувания, само че той поддържа близки връзки с щерка си.
Френският мъдрец и публицист Жан-Пол Сартър в свои критически текстове от края на 30-те години на ХХ век, оповестени в La Nouvelle Revue Française и по-късно включени в сборника Situations I, дефинира Джон Дос Пасос като най-значимия американски публицист на своето време и акцентира обществената заостреност на неговата прозаичност. Сартър акцентира способността му да демонстрира по какъв начин капиталистическото общество трансформира човешките ориси в безлични механизми.
Джон Дос Пасос умира на 28 септември 1970 година в Балтимор, щата Мериленд , оставяйки богато литературно завещание - четирсет заглавия в разнообразни жанрове, от които петнайсет романа. Творчеството му и през днешния ден е предмет на нови тълкования и университетски диспути. Изследователите му обаче са единомислещи, че той се стреми литературата да отразява същинския живот, да разобличава несправедливостите и да предлага обществен разбор, а не просто забавление.
Наред с пробните си романи, Дос Пасос завещава на читателите си и редица есета, стихове, пиеси, пътеписи, социологически публикации и журналистически текстове. Книгите му не престават да въздействат на писателите и читателите с детайлната, сериозна картина на американското общество от първата половина на предишния век.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ