Джон Бобит е име, което не може да бъде забравено

Джон Бобит беше кастриран от жена си, но стана порно актьор

Джон Бобит е име, което не може да бъде забравено толкоз елементарно. Става прочут през 1993 година след фамилна кавга, която приключва с кастрация. Нападателят е неговата брачна половинка Лорена, която взема решение да нападна, до момента в който бедният Джон спи в леглото си. Полицаите съумяват да открият пениса на мъжа в едно близко поле, а лекарите по-късно съумяват да го зашият. Историята на Бобит ще се трансформира в един от най-странните случаи в криминалистиката на Америка.

Джон и Лорена са задържани след нападението. Лорена е съдена за нанасяне на телесна щета, до момента в който Джон е съден за полов тормоз, защото брачната половинка твърди, че е била изнасилена и стимулирана да накаже своя нападател. Нападателката продължава да споделя, че е била обект на тормоз в 4-годишния брак. Джон отхвърля всичко посочено и твърди, че е атакуван, тъй като е изискал бракоразвод.

Личната драма на двойката води до завеждането на две спорни каузи, цялото медийно внимание и търсенето на истината. Двамата ще се разделят и ще поемат в напълно друга посока. Трябва да обърнем внимание и на началото на тази странна история.

Джон Бобит се ражда през 1967 година в Ню Йорк. На 3-годишна възраст е разграничен от майка си, защото страда от психологично разстройство. Джон е отгледан от чичо си. Следвайки стъпките на своите другари, Джон се записва при морските пехотинци и до момента в който служи, среща млада жена – Лорена. Тя също е част от морската пехота на Съединени американски щати и служи в Стафорд, Вирджиния.

Бобит признава, че е бил с другар, когато я е зърнал и бил удивен от нейната деликатност и непорочност, която е излъчвала. Кани я на танц и всичко останало е история.

Лорена е дете на имигранти, които идват от Еквадор и израства във Венецуела. Въпреки проблемите с езиковата преграда, двамата съумяват да открият доста общи неща. Романтичната им връзка е бърза и до 18 юни 1989 година е ясно, че 22-годишния Джон и 20-годишната Лорена ще сключат брак. След опита за кастрация, Джон признава, че Лорена е желала да се женят, с цел да получи виза и да има правото да остане в Съединени американски щати.

След напускането на морската пехота през 1991 година Джон има финансови проблеми и постоянно не може да си откри работа. Лорена се радва на постоянна работа във компания на другарка. Тази финансова разлика демонстрира, че Лорена е обула мъжките гащи и е почнала да командва брачна половинка си от рано.

Версията на Лорена е малко по-различна. Джон е почнал да я тормози всяка вечер, като стартът на тъгите е бил единствено няколко седмици след сватбата им. Версията на брачната половинка е, че е била пребивана и изнасилвана всяка вечер, а когато забременяла, Джон е бил повода за правенето на аборта.

Съпругът отхвърля всичко това и признава, че е бил изключително въздържан пред своята някогашна и нападателна жена. Била е ревностна и е полудявала, когато някой я заприказва. Понякога даже го е удряла с юмруци, тъй като е приказвал с касиерката в магазина.

По негово мнение, Лорена е била извънредно ревностна и завладяваща, очаквала е в никакъв случай повече да няма дами около Джон, било то и за някаква естествена връзка. Лорена имала възприятието, че нейният брачен партньор е имал стойност на всеки различен предмет, който има вкъщи си, затова никой не трябвало и не можело да го гледа.

Четири години в брак, двамата осъзнават, че не са щастливи и е редно да не не престават напред. Джон признава, че може би би трябвало да се мисли за бракоразвод, само че Лорена не е съгласна. В съда признава, че претекстовете ѝ били обвързани с католическите корени в фамилията, само че съгласно някогашния брачен партньор, всичко се криело по-скоро във визата, позволяваща пребиваването в Америка.

В ранното утро на 23 юни 1993 година е доближат и върхът на напрежението. Съпругът е решил да се отдаде на пиянство с другари и остава в дома на другари, вместо да се прибере в своя личен. Лорена твърди, че е била изнасилена в същия ден, откакто Джон се прибира вкъщи, само че Джон отхвърля това. Няма очевидци, които да потвърдят обстоятелствата. След приключването на половия акт, Лорена отива до кухнята, с цел да пие вода. Около 3 часа и 30 минути сутринта, взема решение, че най-хубавата защита е нападението, затова сграбчва кухненския нож и лишава Джон от неговия мъжки сексуален орган. По думите на Джон, част от болката е била притъпена от алкохола, само че сериозното кръвотечение го предиздвикало в действителност да се тормози. Преди да стартира да се паникьосва, кастрираният звъни на собствен другар за помощ. Следва телефонно позвъняване в полицията и бързо каране до болничното заведение по неотложност.

Докато това се случва, никой не може да открие Лорена, тя се качва в фамилния автомобил, стискайки половия орган на мъжа си, потегля с мръсна газ и някъде в близкото поле го изхвърля. Следващата ѝ спирка е къщата на нейния шеф, където споделя какво се е случило. След няколко часа ще пристигна ѝ полицията, която първо ще се интересува от местопложението на половия орган, а след това и от показания за случилото се.

Изпратени са служители на реда със следотърсачи, които стартират издирването, половият орган е открит и занесен в болничното заведение, а с помощта на лекарите, по-късно е върнат на вярното място. Операцията лишава повече от 9 часа и половина, което си е много сериозен връх.

Веднага след сполучливото зашиване, Джон и Лорена са задържани. Лорена е наказана за нахлуване, до момента в който Джон е съден за полов тормоз и обезчестяване. Медиите в Америка стартират да отразяват всеки миг от делото, търсят хора за мнения, показват доказателства и спомагателна информация, въпреки и самото дело да се стреми да остане в загадка. Самият Летърмен ще предложения и двете страни по делото. Лорена ще отиде във всички излъчвания, само че все пак ще се приказва единствено за пениса, а не за домашното принуждение. По време на делото на Лорена, камерите са вкарани в правосъдната зала, до момента в който по време на правосъдното дело на Джон, не могат да бъдат вкарани, защото делото е за полово посягане.

През януари 1994 година Лорена е оповестена за почтена за нападението на своя брачен партньор. Мотивите за това решение са, че дамата е страдала от краткотрайна полуда. Вместо да отиде в затвор, тя е закарана за 45 дни в болница за душевно заболели, след няколко месеца става американски жител и в никакъв случай повече не ѝ се постанова да тормози мъже. През 1995 година съумяват да се разведат и пътищата им се разделят.

Лорена живее надалеч от камерите и се радва на живот с новия ѝ другар, тя се трансформира в лице на домашното принуждение, само че не споделя нищо повече по тематиката. Джон има малко по-добро развиване в живота си. Тъй като към този момент е прекомерно прочут и разполага с признак, който е още по-специален, би трябвало да откри метод да заплати за интервенцията.

Идеята му е брилянтна, той се свързва с разнообразни компании за снимане на порно филми и предлага своите услуги. Негов импресарио ще бъде самият Рон Джереми, който знае по какъв начин да завоюва с по-сериозна реклама. През 1994 година се снима в първия си филм „ Джон Уейн Бобит: Неразрязан “. През 1996 година взе участие в още един филм „ Франкенпенис “.

В идващите години е един от посрещачите в законен обществен дом в Невада. За страдание там не работи изключително добре, защото нарушава всички правила и даже спи с дамите. Опитва се да пробие и в музикалната промишленост, само че се оказва, че няма доста певчески благоприятни условия. Работи съвсем всичко от водач на лимузина до дърводелец.

Изненадата е, че наново влиза в пандиза за 15 дни и получава 6 месеца пробация за полово принуждение. През 1999 година е задържан още веднъж за полово принуждение и лежи цяла година в затвор. През 2009 година Джон и Лорена са извикани, с цел да вземат участие в телевизионно шоу, където да опишат проблемите на брака си. По време на предаването излиза наяве, че Джон към момента има усеща към някогашната си брачна половинка, до момента в който тя остава много хладна. През годините излиза наяве, че някогашният брачен партньор не стопира да написа писма, да изпраща цветя и даже да честити разнообразни празници. Историята в действителност е изключително цветна, само че двамата не се събират.