Почина Джон Гудинаф
Джон Б. Гудинаф, професор в Тексаския университет в Остин, лауреат на Нобелова премия за химия за създаването на литиево-йонната батерия, умря в неделя на 100-годишна възраст, заяви Ройтерс.
Откритието на проф. Гудинаф докара до революцията в региона на безжичните технологии и сложи електронни устройства в ръцете на хората по целия свят. През 2019 година проф Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова премия - на 97 години. Той я завоюва взаимно с британеца Стенли
Уитингам и японеца Акира Йошино.
" Наследството на Джон като ослепителен академик е извънредно - неговите открития усъвършенстваха живота на милиарди хора по света ", написа президентът на Тексаския университет в Остин Джей Харцъл на уеб страницата на образователното заведение. " През многото десетилетия на своята кариера той беше водач в най-авангардото на научните проучвания и не спираше да търси новаторски решения за предпазване на сила. Работата на Джон и неговата отдаденост на нашата задача са най-хубавото отражение на устрема ни като представители на университета - че това, което стартира тук, трансформира света - и той ще липсва доста на нашата общественост на Тексаския университет. "
Джон Гудинаф е роден през 1922 година в Германия. Родителите му са американци и той израства в Съединени американски щати. През 1944 година получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската войска, Гудинаф пази магистърска степен и докторска степен през 1952 година, и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън.
Гудинаф стартира кариерата си в лабораторията " Линкълн " на Масачузетския софтуерен институт през 1952 година, където работи 24 години и поставя основите на създаването на компютърната памет с случаен достъп (RAM). Изявява се като пионер в региона на орбиталната физика и един от основателите на актуалната доктрина на магнетизма, станала известна като разпоредбите на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават на практика насоки при проучването на магнитни материали и имат голямо въздействие при създаването на устройства в телекомуникациите, написа Българска телеграфна агенция.
След Масачузетския софтуерен институт Гудинаф става професор и началник на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиево-йонното изобретение. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 година Най-новите му разработки, дружно с екипа му, са за авангардни способи за предпазване на сила, като " стъклена " батерия с електролит в твърдо положение и литиеви или натриеви железни електроди.
Откритието на проф. Гудинаф докара до революцията в региона на безжичните технологии и сложи електронни устройства в ръцете на хората по целия свят. През 2019 година проф Гудинаф стана най-възрастният човек, получил Нобелова премия - на 97 години. Той я завоюва взаимно с британеца Стенли
Уитингам и японеца Акира Йошино.
" Наследството на Джон като ослепителен академик е извънредно - неговите открития усъвършенстваха живота на милиарди хора по света ", написа президентът на Тексаския университет в Остин Джей Харцъл на уеб страницата на образователното заведение. " През многото десетилетия на своята кариера той беше водач в най-авангардото на научните проучвания и не спираше да търси новаторски решения за предпазване на сила. Работата на Джон и неговата отдаденост на нашата задача са най-хубавото отражение на устрема ни като представители на университета - че това, което стартира тук, трансформира света - и той ще липсва доста на нашата общественост на Тексаския университет. "
Джон Гудинаф е роден през 1922 година в Германия. Родителите му са американци и той израства в Съединени американски щати. През 1944 година получава бакалавърска степен по математика от Йейлския университет. След като служи като метеоролог в американската войска, Гудинаф пази магистърска степен и докторска степен през 1952 година, и двете по физика в Чикагския университет. В Чикагския университет той учи при нобеловия лауреат Енрико Ферми и Джон А. Симпсън.
Гудинаф стартира кариерата си в лабораторията " Линкълн " на Масачузетския софтуерен институт през 1952 година, където работи 24 години и поставя основите на създаването на компютърната памет с случаен достъп (RAM). Изявява се като пионер в региона на орбиталната физика и един от основателите на актуалната доктрина на магнетизма, станала известна като разпоредбите на Гудинаф-Канамори. Тези правила дават на практика насоки при проучването на магнитни материали и имат голямо въздействие при създаването на устройства в телекомуникациите, написа Българска телеграфна агенция.
След Масачузетския софтуерен институт Гудинаф става професор и началник на Лабораторията по неорганична химия в Оксфордския университет. По това време той прави литиево-йонното изобретение. В Тексаския университет в Остин постъпва през 1986 година Най-новите му разработки, дружно с екипа му, са за авангардни способи за предпазване на сила, като " стъклена " батерия с електролит в твърдо положение и литиеви или натриеви железни електроди.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ