На днешната дата през 2014 г. Джоко Росич умира от рак
Джоко Росич е измежду огромните български артисти, който взе участие в над 110 кино лентата. Десетилетия наред играе редица неповторими функции. Дрезгавият му и сетивен глас няма по какъв начин да се не помни от тези, които са го чували. Майка му е българка, а татко му е сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически аргументи.
Роден е на 28 февруари 1932 година в Крупан, Кралство Югославия. Завършва стопанска система и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като публицист. Снима се в български, маджарски и сръбски филми. Понякога е именуван „ именитият каубой “. Носител е на медал „ Кирил и Методий “ първа степен.
Едни от най-известните филми, в които е взел участие, са „ Осмият “, „ Езоп “, „ Демонът на империята “, „ Михаил Строгов “, „ На всеки километър “, „ Гоя “, „ Антихрист “, „ Баща ми бояджията “, „ Иван Кондарев “, „ Сватбите на Йоан Асен “, „ Войната на таралежите “, „ Камионът “, „ Хан Аспарух “, „ Време разделно “, „ Под игото “, „ Капитан Петко челник “, „ Зарево над Драва “ и други
През февруари 2010 година получава премията „ Златен век “ на Министерството на културата за огромните му заслуги и принос към българското кино. На днешната дата през 2014 година Джоко Росич умира от рак в болница „ Лозенец “ единствено няколко дни преди да навърши 82 години.
Вижте някои любопитни мисли на огромния Джоко Росич:
Но по този начин е с индивида. Той в никакъв случай не пораства. Само остарява. И цялостен живот гони своите детски стремежи, своите детски комплекси, своите детски любови …Утрешният ден – нов и неизживян, той ти носи идващото наслаждение.Хубавите неща рано или късно ще се случат. Историята на човечеството не познава безкрайни рецесии. Има крах, има застоялост, а след това следва възходът. Това са справедливи закони.За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, в случай че няма една жена до него, която да му каже: Браво, заплашителен си!Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава единствено направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.Ако човек е самичък на света, няма по какъв начин да е благополучен, няма от какво да е благополучен.Човек би трябвало да построи живота си по този начин, че хората да не го ненавиждат. Да не споделят „ този е никой “. Няма по-голямо благополучие от това да си заобиколен от хора, които те обичат и почитат.