Джоди Смит е на 26 години, когато е диагностициран с

Джоди Смит е на 26 години, когато е диагностициран с епилепсия – и е омекотен от диагнозата си: след детството, изпълнено с припадъци, които не осъзнава, че са епилептични, той се радва, че най-сетне получава отговор. След комплицирана интервенция, когато е на 28, при която е отстранена част от мозъка му, той прави поразителното изобретение, че към този момент не изпитва никакъв боязън.

Докато ние осъзнаваме, че един ден ще умрем, Смит е напряко обхванат от тази концепция. Той изживява по няколко момента на суматоха и безпокойствие всеки ден, само че ги приписва на контузията от гибелта на татко му и брат му, когато е дребен. Поне, до момента в който не посещава невролог.

Диагностицирането на Смит е елементарно, само че лечението му от изтощителните припадъци и произлизащия от тях боязън е доста по-сложно. Лекарите първо вграждат сонди в мозъка му, с цел да локализират региона, която провокира положението, и по-късно му оферират нещо притеснително – да отстранят част от темпоралния лоб, амигдалата и хипокампуса.

„ Операцията е единствената опция да се предотврати утежняване на гърчовете, които ще продължат да повреждат мозъка ми и в последна сметка ще ме убият “, споделя той за VICE.

Две седмици след интервенцията стартира да опитва с новооткритите си качества – и откакто целеустремено тества границите им, ги намира за много потребни.

„ Като разпален екскурзиант, постоянно се оказвам покрай скали “, споделя той. „ Сега страхът, когато съм на някоя канара, явно е друг. Все още не желая да падам и усещам напрежение, в случай че потегли да се подвеждам, когато се катеря, само че не чувствам даже част от страха от преди. Така започнах малко да опитвам със страха си: като ходя съзнателно по-рисковано, с цел да видя какво ще кажат инстинктите ми. “

Друг път пък Смит се скита из Нюарк, Ню Джърси, когато група мъже желае да го ограби. Преди това би провокирало изключителна суматоха и даже пристъп, само че в този момент Смит умерено просто минава около тях – за тяхна голяма изненада.

И всичко това не е напълно ненадейно. „ „ Говорих с моя неврохирург по какъв начин към този момент не се опасявам от гибелта. И той сподели: „ Да, има логичност. Извадих ти амигдалата. “

За тези, които познаваха Смит от преди интервенцията му, в този момент 32-годишният мъж е осезаемо друг човек. На предходното си фамилно събиране получава паник офанзива и излиза на открито за въздух, само че губи схващане за 20 минути и се разсънва в двора на съседа.

След като беше диагностициран с епилепсията, излиза наяве, че положението му единствено ще се утежнява. Така той разрешава на лекарите да изследват мозъка му в продължение на цяла седмица, до момента в който се опитат да провокират пристъп, с цел да открият къде в мозъка му е казусът.

След това следва интервенцията, в която лекарите отстраняват дясната му амигдала, както и предната половина на десния му темпорален лоб и десния хипокампус. След като се разсънва, той вижда, че интервенцията освен му лишава нещо, а му и дава опция да живее по-смело.

За специалистите в тази област безстрашието на Смит не е изненада. Д-р Сан ван Рой от университета Емори, да вземем за пример, изследва двама пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство през 2020 година – и ги излекува след лазерна интервенция на амигдалите им.

Най-забележителен е казусът на Алекс Хонолд, катерач, който изкачва скалната групировка Ел Капитан (2,307 метра) в Йосемити без въжета през 2017 година Очевидно по-безстрашен от множеството, той става обект на интерес за невролозите, които откриват посредством ЯМР, че амигдалата в мозъка му е „ мощно понижена “.

Докато мнозина биха намерили подвизите на Хонолд за ужасяващи, а не за освобождаващи, доктор Ван Рой твърди, че сходна загуба на боязън „ не е безусловно мотив за паника “.

„ Въпреки че отговорът към нещо ужасно постоянно се е считал за значителен за оцеляването, той не е толкоз нужен в настоящето общество, където множеството рискови обстановки могат да бъдат заучени, за разлика от античните дни, когато оцеляването зависи от подобаващата инстинктивна реакция “, споделя доктор Ван Ройдж.

В последна сметка в този момент се намираме в ера, в която човечеството разполага с инструментите да модифицира мозъка си. Тъй като преди малко започнахме да задълбаваме в тази тематика, остава ни още доста да учим за мозъка, а специалистите ще би трябвало да проведат научни проучвания и диспути, с цел да решат какъв брой нужен в действителност е страхът ни.

За Джоди Смит отговорът е много явен: „ Все още изпитвам предпочитание да избегна щета. Но инстинктът ми за отбягване на вредата е значително липсващ. “