Джобните пари на децата са една от най-дискутираните с родители

Джобните пари на децата са една от най-дискутираните с родители тематики, когато стане дума за финансовата просветеност на децата. Хубаво е, че от ден на ден фамилии виждат просветителния детайл в даването на персонален бюджет на своя възпитаник и обмислят деликатно какви послания и уроци предават с тях.

Днес ще се спрем на грешките и проблемите, с които най-често се сблъскват родителите по тази тематика, написа Dir.bg. Естествено, няма универсални неточности, нито пък решения, които да работят еднообразно добре при всички - само че бихме могли да приспособяваме своето държание по отношение на темперамента на детето, неговата зрялост и връзките в фамилията.

1. Даваме прекомерно разточителен бюджет

Една от дилемите пред джобните е да оказват помощ на децата да се научат възнамеряват, да слагат цели на разноските си, да осмислят разликата сред потребности и стремежи и да съумеят сами да реализират финансовите си цели. Умения, които ще са им доста нужни като възрастни и чиито основи се градят още с първите финансови привички и модели на държание.

Нерядко родители с по-големи благоприятни условия дават на детето си несъответен с потребностите му бюджет, просто тъй като могат да си го разрешат и с цел да се усеща то задоволено. Но това не е събитие единствено при заможните фамилии. Обратно, неведнъж фамилии с по-ограничени приходи в терзанието си да не основат комплекси на детето, го оплитат във фасадното държание на обслужване на всяко предпочитание.

И в двата случая детето губи опцията да осъзнае същинската стойност на парите и богатствата. Изпуска скъпия урок за това да можеш да планираш и постигаш самичък задачите си, да правиш избори.

Предоставянето на прекалено огромна сума постоянно води до неправилна оценка за цената на парите. От друга страна, даването на прекомерно малко може да попречи на децата да посрещнат главните си потребности или да ограничи опциите им да научат правилата на спестяването и планирането за дълготрайни цели.

Колко пари да даваме е най-честият въпрос измежду родителите. Истината е, че няма еднопосочен отговор и той зависи от възрастта и потребностите на детето, от това какви негови разноски обслужват джобните пари. Правилото за ежедневните потребности + мъничко от горната страна работи доста добре - дребното спомагателни средства могат да бъдат спестени или елементарно пропиляни - съгласно персоналната мотивация, финансова дисциплинираност и привички на детето.

2. Насреща сме всякога, щом парите свършат

Разбира се, децата се учат с джобните пари, а недоброто им систематизиране е част от практическите уроци. Това, че детето разхитително е изхарчило всичко в първите дни, не значи да го лишим от обяд до края на седмицата. Просто помощта би трябвало да има правила и условия, да бъде подкрепена от диалог. Джобните пари са първите лични пари на детето, с които в демо вид то има опцията да придобие привички и уроци за същинския си персонален бюджет след години.

Всяко семейство може да реши по отношение на темперамента на децата и взаимоотношенията с тях кой е работещият вид - при всички случаи безконтролното предоставяне на още не е измежду тях. Ако детето не се оправя със своя седмичен или месечен бюджет, преди всичко е добре да имаме полемика по тематиката. Може пък да се окаже, че нашите показа за размер не са съответни. В множеството случаи, естествено, повода е в това, че детето към момента не може да ръководи задоволително добре своите потребности и стремежи и това е изцяло естествено.

Разговорите за нашите финансови привички и препоръките във връзка с положителното ръководство на персоналния бюджет са постоянно потребни. Подкрепата от страна на вързастния в разпределението по пера или дни дава на детето по-добра основа да провежда по-късно единствено своите средства. А възпитателните начини с " задатък " от джобните за идната седмица или (безлихвен) заем от родителската банка с ясни периоди за връщане са много безапелационни, когато виждаме, че детето просто се усланя на благоразположението на своите родители.

3. Не сме открили ясни правила

Ако всякога даваме разнообразни суми и всякога с друга честота, без ясни правила, това доста ще затрудни детето в задачата да откри своите правила за ръководство на персонален бюджет.

Ние, възрастните, съумяваме да организираме фамилните разноски, тъй като в множеството случаи имаме ясна визия за приходите си с техния размер и честота. Ако липсва такава предвидимост, това постоянно ни слага в стресови обстановки или пред нуждата да заделяме повече за непредвидени случаи. При децата това важи в още по-голяма степен - с тази разлика, че при тях невъзможността да се предвижда не води до повече терзание, а просто се оставя на благоволението и безконечното наличие на родителя.

Регулярността и тъкмо избраният размер са значим детайл от процеса детето да се научи да възнамерява.

4. Не даваме джобни

Джобните пари нормално идват с началото на учебния живот. В много учебни заведения обаче в началните класове за децата е обезпечена храна и са покрити настоящите ежедневни потребности и те нямат опцията, нито нуждата да вършат свои разноски денем. Успокояващо и комфортно за родителите.

Това обаче не значи да ги лишим от опцията да ръководят собствен персонален бюджет. Голяма част от финансовите привички и модели на държание се образуват точно в тази ранна възраст. Ето за какво е добре да помислим за формат, в който децата получават свои седмични средства - да вземем за пример, с цел да обслужват сами желанията си за дребна изненада или десерт след учебно заведение, да разпределят независимо средствата за уикендни занимания със семейство и другари, да запазят сумата за седмичния си урок по китара или британски и така нататък Това им разрешава от първа ръка и доста по-осъзнато да погледнат на тематиката за цената и цената, да сложат ред в своите неспирни стремежи.

5. Плащаме за всяка свършена работа

В някои фамилии на джобните се гледа като на заплата за изпълнени отговорности. Поддръжниците на този модел показват, че със заплащането за избрани задания децата учат връзката сред старания и финансови награди. Понякога това работи, само че би трябвало да сме доста деликатни и да имаме ясни граници. Ако сложим ценови етикет на всяко едно деяние вкъщи, рискуваме да се превърнем в ходещо прасенце-касичка. И да оставим неверното чувство у детето, че за всяко свое изпитание би трябвало да чака заплащане.

6. Използваме джобните като наказване

Подобно на миналата точка, потреблението на джобните като наказване или премия може да се трансформира в рискова процедура, която да изкриви визията на детето за връзката сред парите, връзките в фамилията, моралът и възприятията.

7. Не обсъждаме тематиката за парите и бюджета вкъщи

Често в фамилията за пари не се приказва - било то тъй като считаме тематиката за несъответствуваща за деца, тъй като се опасяваме да не ги създадем " материални " или тъй като не знаем какви препоръки да дадем. Независимо каква е повода, би трябвало да помним, че желаеме или не, децата имат допир с парите от най-ранна възраст - и персонален, и посредством наблюдението си към нашите привички и отношение. Липсата на открит разговор у дома лишава детето от опцията да си отговори както на напълно практични въпроси, с които се сблъсква в ежедневния си бюджет, по този начин и на тематики за полезностите и цената на материалното.

Децата се нуждаят от насоки и поддръжка, когато става въпрос за ръководство на парите. Родителите е належащо да са разполагаем за препоръки и разискване на финансови решения, тъй че да оказват помощ на децата си да изградят мощна основа за финансова отговорност.

8. Коригираме всяка неточност, преди да се е случила

Джобните са уроци, които не се учат от учебник, а от практиката, от положителните и не толкоз рационални действия. Джобните са комфортното безвредно място за тези уроци, нещо като подготовка преди действителния бюджет, в който грешките биха били доста по-скъпи.

Ако обаче сме постоянно гласът на разсъдъка, който не разрешава на детето да предприеме и една независима крачка, вместо да го предпазим от бъдещи проблеми, бихме го лишили от способността независимо да взима решения и да прави преценки за парите си, да поема отговорност и да прави оценка рисковете. Народната мъдрост " Не питай остаряло, а теглило " тук е много подобаваща - едно е детето непрестанно да слуша поучителни упътвания от родителите, друго да изпита от персонален опит следствията от своите дейности.

А какви са проблемите и грешките, които вие срещате в даването на джобни на вашите деца?