„Чувствам се безнадеждно“: Да живея в страна на ръба
Джо е собственик на новоизпечена тапия по британска литература от един от най-хубавите университети в Лаос. Но 22-годишният юноша, който приключи единствено преди седмици, споделя, че към този момент се усеща " обезсърчителен ".
Изправен пред безплодния пазар на труда, жителят на Виентян няма вяра да си откри работа вкъщи и вместо това се стреми да стане чистач или берач на плодове в Австралия. Неговите желания са ниски, само че те отразяват приглушено отчаяние, разпространяващо се измежду връстниците му; резултат от тежък и нескончаем стопански спад, който опустоши Лаос през последните две години.
„ Всеки човек от това потомство не има вяра в държавното управление. Те желаят да изоставен Лаос, не имат вяра на нищо, което споделя държавното управление “, споделя той Би Би Си. " Повечето мои другари имат същите мисли, само че ние приказваме за това единствено уединено. Ако говорите неприятни неща за тях обществено, не знам какво ще се случи. "
Икономическата рецесия е породена от недомислена стратегия за държавни заеми, употребена за финансиране на подкрепяни от Китай инфраструктурни планове, която стартира да се разпада. Кризата демонстрира малко признаци на намаляване, като общественият дълг нараства спираловидно до неустойчиви равнища, което води до съкращения на държавния бюджет, стремглаво висока инфлация и рекордно обезценяване на валутата, оставяйки мнозина да живеят на ръба в една от най-бедните страни в Югоизточна Азия.
Изправени пред тежка икономическа обстановка и с стрелбата през април на деятеля Anousa " Jack " Luangsuphom, подчертаваща бруталните старания, до които ще стигнат управляващите в еднопартийната страна мълчанието изисква промени, едно потомство млади лаосци от ден на ден виждат бъдещето си в чужбина.
" [Младите хора] даже не мислят за смяна, това е възприятието по какъв начин ще се измъкна от тази страна - аз съм затънал тук, за мен няма бъдеще “, сподели Емили Прадичит, лаоско-френски интернационален юрист по правата на индивида и създател на правозащитната група Manushya Foundation.
" Ако видите, че страната ви се трансформира в колония на Китай, виждате държавно управление, което е изцяло корумпирано, и не можете да говорите, тъй като в случай че го извършите, може да сте погубен - бихте ли желали да останете? "
„ Дълговият капан “
Слабо обитаема страна без изход на море от 7,5 милиона души, Лаос е една от най-бедните и най-слабо развитите народи в района. В опит да трансформира значително аграрното общество през последното десетилетие държавното управление пое огромни инфраструктурни планове, финансирани най-много от историческия съдружник и комшия Китай - който отпуска заеми от 2013 година като част от своята стратегия за световни инфраструктурни вложения Belt и Пътна самодейност (BRI).
Лаос построи десетки финансирани от чужбина язовири, с цел да се трансформира в „ батерията на Югоизточна Азия “ като главен експортьор на ток за региона. Но свръхпредлагането е трансформирало доста язовири в непродуктивни, а държавната електрическа компания е в дълг от 5 милиарда $ (4,1 милиарда паунда). Липсвайки средства, Лаос даде на компания с мажоритарна китайска благосъстоятелност 25-годишна концесия за ръководство на огромни елементи от своята електропреносна мрежа през 2021 година, в това число надзор върху износа.
Сред обременените с задължения мегапроекти е и лаоско-китайската железопътна линия, свързваща Виентян с Южен Китай. Той отвори порти през декември 2021 година на цена от 5,9 милиарда $ (4,85 милиарда паунда), само че обремени държавното управление на Лаос с дълг от 1,9 милиарда $. Пекин споделя, че железопътната линия е основала „ стопански кулоар “, само че числата просто не се събират съгласно някои икономисти, не на последно място тъй като китайските държавни компании държат 70% дял.
