Байдън на историческо посещение в Тълса, където преди век са избити 300 чернокожи
Джо Байдън през вчерашния ден стана първият настоящ президент на Съединени американски щати, който посети квартала в Тълса, щата Оклахома, където стотици чернокожи американци са избити от навалица бели тъкмо преди един век, и съобщи, че наследството на расово принуждение към момента е осезаемо, съобщи Ройтерс.
По думите му офанзивата против Капитолия и напъните на редица щати да трансформират изборните закони, ограничавайки правото на глас, са белези на същия проблем.
На 31 май и 1 юни 1921 година бели поданици в Тълса убиват близо 300 чернокожи и подпалват и разграбват домове и предприятия, опустошавайки една процъфтяваща афроамериканска община, откакто бяла жена упреква негър мъж за нахлуване - изказване, което остава недоказано. Застрахователните компании не покриват вредите и никой не е упрекнат за погромите, отбелязва Ройтерс.
Случилото се в Грийнуд е акт на ненавист и вътрешен тероризъм - линия, която продължава и през днешния ден, сподели Байдън.
Белия дом разгласи пакет от политически начинания за битка с расовото неравноправие, включващи проекти за вложения на десетки милиарди долари в общини като Грийнуд, които страдат от хронична беднотия, и ограничения против жилищната дискриминация. Освен това Байдън даде обещание, че скоро ще показа ограничения за битка с закононарушенията от ненавист и расисткото принуждение, което, съгласно извода на разследващата общественост, е " най-смъртоносната опасност против нашата татковина ", напомни той.
Байдън заяви също, че разпорежда на вицепрезидента Камала Харис - първата цветнокожа на поста, да оглави напъните на администрацията да се опълчи на напъните на републиканците да лимитират правото на глас. Много щати с републикански управления одобриха или са предложили промени в изборните закони, които съгласно Байдън и други демократи ощетяват чернокожите гласоподаватели, като затрудняват тяхното гласоподаване.
Байдън участва на минута безмълвие в памет на жертвите, откакто се срещна с трима души, живели в Грийнуд по време на всеобщото ликвидиране - Виола Флечър, Хю Ван Елис и Леси Бенингфийлд Рандъл. Оцелелите, в този момент на възраст сред 101 и 107 години, са помолили Конгреса за правдивост и са ищци по дело против локални и щатски управляващи с искане за компенсации за потомците на жертвите.
Байдън не отговори на журналистически въпрос дали би трябвало да има президентско опрощение за убийствата, отбелязва Ройтерс.
Президентът поддържа да бъде изследван въпросът за репарации, само че счита, че нашата първа и най-важна задача е да изкореним систематичния расизъм, съобщи говорителката на Белия дом Карин Джийн-Пиер.
Посещението на Байдън е в внезапен контрастност с държанието преди година на неговия предходник републиканец Доналд Тръмп, който подлагаше на критика придвижването " Животът на чернокожите има значение " и други групи за расова правдивост и планираше политически протест в Тълса на 19 юни, когато се празнува годишнината от края на робството в Съединени американски щати. Митингът беше отсрочен след отправени рецензии.
По думите му офанзивата против Капитолия и напъните на редица щати да трансформират изборните закони, ограничавайки правото на глас, са белези на същия проблем.
На 31 май и 1 юни 1921 година бели поданици в Тълса убиват близо 300 чернокожи и подпалват и разграбват домове и предприятия, опустошавайки една процъфтяваща афроамериканска община, откакто бяла жена упреква негър мъж за нахлуване - изказване, което остава недоказано. Застрахователните компании не покриват вредите и никой не е упрекнат за погромите, отбелязва Ройтерс.
Случилото се в Грийнуд е акт на ненавист и вътрешен тероризъм - линия, която продължава и през днешния ден, сподели Байдън.
Белия дом разгласи пакет от политически начинания за битка с расовото неравноправие, включващи проекти за вложения на десетки милиарди долари в общини като Грийнуд, които страдат от хронична беднотия, и ограничения против жилищната дискриминация. Освен това Байдън даде обещание, че скоро ще показа ограничения за битка с закононарушенията от ненавист и расисткото принуждение, което, съгласно извода на разследващата общественост, е " най-смъртоносната опасност против нашата татковина ", напомни той.
Байдън заяви също, че разпорежда на вицепрезидента Камала Харис - първата цветнокожа на поста, да оглави напъните на администрацията да се опълчи на напъните на републиканците да лимитират правото на глас. Много щати с републикански управления одобриха или са предложили промени в изборните закони, които съгласно Байдън и други демократи ощетяват чернокожите гласоподаватели, като затрудняват тяхното гласоподаване.
Байдън участва на минута безмълвие в памет на жертвите, откакто се срещна с трима души, живели в Грийнуд по време на всеобщото ликвидиране - Виола Флечър, Хю Ван Елис и Леси Бенингфийлд Рандъл. Оцелелите, в този момент на възраст сред 101 и 107 години, са помолили Конгреса за правдивост и са ищци по дело против локални и щатски управляващи с искане за компенсации за потомците на жертвите.
Байдън не отговори на журналистически въпрос дали би трябвало да има президентско опрощение за убийствата, отбелязва Ройтерс.
Президентът поддържа да бъде изследван въпросът за репарации, само че счита, че нашата първа и най-важна задача е да изкореним систематичния расизъм, съобщи говорителката на Белия дом Карин Джийн-Пиер.
Посещението на Байдън е в внезапен контрастност с държанието преди година на неговия предходник републиканец Доналд Тръмп, който подлагаше на критика придвижването " Животът на чернокожите има значение " и други групи за расова правдивост и планираше политически протест в Тълса на 19 юни, когато се празнува годишнината от края на робството в Съединени американски щати. Митингът беше отсрочен след отправени рецензии.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ